Шумът се чува, но тишината може да бъде оглушителна. Особено когато се появява в моменти, в които трябва да има признание. И въпросът, разбира се, е "защо"? Задава го Рут Колева, но бързо си отговаря със "защото ние сме страшно добри в това да се появим, когато има медал, купа, победа и камера".

Повод за публикацията в социалните мрежи на Рут е смъртта на две светли фигури на българската сцена, които имат огромен принос за културния ни живот. И за това да могат българските артисти и като цяло публиката да се доближи до световните звезди. Тук. На нашето море, в нашата столица. Меко казано. Когато поканиш световната музика в България - правиш онази лудост, в която никой не вярва, но постигаш успех и поставяш основите за велики неща.

Става дума за легендарния DJ Steven, който почина на 10 юни тази година. И за Иван Вълков - създателят на уникалния фестивал Spirit of Burgas, който си отиде от този свят на 17-и август. Тук не говорим за самата новина, а за тишината, която следва. А когато има медал - пиар до готовия успех. Рут го каза много добре:

"Доста грозна история. И доста показателна.

За няколко месеца загубихме DJ Steven и Иван Вълков, хора, които реално промениха музикалната сцена в България.

Steven и Metropolis отвориха държавата към световната електронна сцена. Иван направи Spirit of Burgas и показа, че България може да има фестивал от европейска величина.

И когато такива хора си отидат - Т И Ш И Н А.

Няма министри. Няма общини. Няма едно елементарно „Благодаря“ или „Почивай в мир“.

После при победа на Евровизия, същите тичат с 200 при победител, за чиято победа имат нула заслуга. "Благодаря за букета" (и за нищо друго), както им го каза Дара.

Това не е културна политика, а пиарче до готовия успех.

Огромни международни звезди (Sven Väth, Ben Klock и много други) писаха за Steven и споделяха истории от България. Казано съвсем просто, това е по-силна реклама за държавата от всичките кухи политически напъни.

Тези хора правеха музикален туризъм, културна дипломация, и градиха международен имидж на България, преди чиновниците да научат термините и да ги сложат в канва.

Защото ние сме страшно добри в това да се появим, когато има медал, купа, победа и камера.

И страшно лоши в това да разпознаем хората, които са направили така, че изобщо да има сцена, на която някой ден да се появи победител.

За някаква визия за култура и развитие иде реч. И за елементарно уважение. Културата не започва с букета след победата.

Тя започва десетилетия по-рано с някой луд човек, който решава да направи нещо, което всички останали смятат за невъзможно.
Стивън беше такъв човек.
Иван беше такъв човек.
И поне едно „благодаря“ от тази държава не би било too much to ask."