Храната отдавна е престанала да бъде просто биологично гориво за организма. Всяка хапка, всяко подсъзнателно предпочитание към определен вкус и дори цветът на чинията, от която ядем, са фин шифър за нашето емоционално състояние, темперамент и скрити вътрешни копнежи.

Ако се вгледаме внимателно в навиците си на масата, ще открием цяла една картина на собствената си психология.

Вкусовете като огледало на характера

Защо един човек не може да живее без люто, а друг посяга към сладкото при всеки стрес? Психолозите и физиолозите откриват пряка връзка между предпочитанията ни към подправките и профила на нашата личност:

Страстта към соленото: Често срещана е не само при бременните жени, но и при изключително трудолюбивите, самостоятелни и себеотдадени хора. Любителите на солените храни обикновено са практични, здраво стъпили на земята и носят голяма отговорност в ежедневието си.

Копнежът за сладко: Сладкишите са запазена територия за романтиците, за хората с високо ниво на емпатия и склонност към себеотдаване. Сладкото задейства хормоните на щастието и е естествен подсъзнателен механизъм за компенсиране на липсващата ни прегръдка или душевна топлина.

Любителите на киселото: Подсъзнателният избор на кисели вкусове често е свързан с по-високи нива на индивидуализъм, прагматизъм и стремеж към ясни граници в отношенията.

Люти подправки и пикантност: Хората, които не могат без чили, черен пипер и силни подправки, често се отличават с откритост, наивност, темпераментност и търсене на силни усещания (търсачи на адреналин).

Неовкусени и постни ястия: Изненадващо, но предпочитанието към неовкусена, еднообразна храна често се свързва с пестеливост, високо ниво на самоконтрол и избягване на излишни рискове в живота.

Емоционалното хранене: Как емоциите определят менюто ни

Тялото ни е съвършена система, която постоянно се опитва да балансира емоционалните ни състояния чрез храната. Всяко настроение в даден момент си има свое собствено „желание“:

Когато изпитваме самота: Организмът подсъзнателно търси течности, сосове, топла супа, мляко или сокове. Всички те носят усещането за утеха, душевна топлота, подкрепа и майчина грижа.

В минути на гняв и раздразнение: Организмът може да потърси студени предястия, твърди и хрупкави неща, които изискват активно дъвчене. Чрез хрускането и дъвченето тялото освобождава физическото напрежение в челюстта, причинено от потиснатия гняв.

При еуфория и голяма радост: В състояние на вътрешен триумф хората често посягат към солени мезета или деликатеси, сякаш за да „заземят“ прекомерната си възбуда и радост.

Страх, тревожност и грижи: Тук шоколадът и комбинациите от твърдо, студено и сладко са безапелационни победители.

Храната потиска безпокойството, действайки като естествен транквилатор, който стимулира работата на парасимпатиковия дял на нервната система. По този начин, „ако ядете във време, когато сте притеснени за нещо, това може да се разглежда като своеобразно самолечение“, твърди известният английски диетолог Г. Уилсън.

Внимавайте за порочния кръг: Когато храната се превърне в единствен начин за „самолечение“ на стреса, тя води до трупане на тегло. А то от своя страна поражда изолация и нова тревожност. Най-важната стъпка в борбата с излишните килограми не е диетата, а научаването да релаксираме по друг начин!

Тайната на бонбона: темперамент в една сладост

Дори начинът, по който ядем един обикновен бонбон, разкрива нашия темперамент:

1. Онези, които го смучат по-дълго: Те са солидни, спокойни, търпеливи и притежават високо ниво на адаптивност към промените.

2. Онези, които го дъвчат бавно: Те са дружелюбни, оптимистични, активни и обичат нещата да се случват бързо.

3. Онези, които го хрускат веднага: Те са импулсивни, агресивни, страстни, непостоянни и често притежателни във взаимоотношенията си.

Цветовете на посудата управлява настроението

Цветът на чиниите, в които сервираме храната, изпраща директен сигнал към мозъка и влияе върху обема на порцията, която изяждаме:Бялата посуда (Класика и неутралност): Върху бял фон всяка храна изглежда апетитно, а контрастът помага да се насладим на визуалната естетика. Изключително подходящ цвят за супи.

Жълтата чиния (Тайната на ситостта): Жълтият цвят естествено засилва усещането за ситост, благодарение на което подсъзнателно изяждаме по-малко. Той е перфектен за тези, които искат да намалят порциите си, но плодовете върху него изглеждат безупречно!

Червеният цвят (Възбуда и тревожност): Червеното възбужда и стимулира, но на масата то често разсейва вниманието и създава вътрешно подсъзнателно напрежение. По-добрият вариант е бяла чиния с дискретни червени елементи.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Евелин Попадийна

Цветът, който привлича достоен мъж в живота на жената

Автор Евелин Попадийна

Синята чиния (За дълбоки разговори): Синият цвят е цвят на интелекта и комуникацията. Този цвят в чиниите стимулира задълбочените и принципни дискусии по време на хранене. В сини съдове салатите и ядките изглеждат фантастично.Черната чиния (Елегантност и критика): Черното е изключително модерно и стилно за сервиране. Внимавайте обаче – при по-критичните гости черният цвят подсъзнателно засилва усещането, че ястието е твърде мазно, сосът е безвкусен или месото съдържа твърде много холестерол.

Начинът, по който се храним, е изкуство. Когато разберете езика на вашите вкусове и емоции, можете да превърнете всяко хранене в осъзнат ритуал за здраве, хармония и вътрешен мир!