Изображение на лунната повърхност, заснето преди десетилетия, разпали нови теории за съществуването на извънземен живот, пише Daily Mail. Снимката е направена от апарата на НАСА „Лунар Орбитър 3“ през 1967 г. по време на подготовката на агенцията за изпращане на първите хора на Луната.

Заснет ли е гигантски извънземен кораб над лунната повърхност?

Близо шест десетилетия по-късно изследователят на НЛО Скот Уоринг твърди, че кадърът е уловил нещо много по-необикновено от лунния пейзаж. Според него удължен обект на снимката представлява извънземен космически кораб, който се носи над повърхността и има изумителната дължина от 5.5 километра (3.4 мили).

Уоринг достига до това заключение, като сравнява обекта с кратера Теофил. Приемайки, че диаметърът на кратера е 110 километра (68 мили), той изчислява, че предполагаемият кораб е двадесет пъти по-къс.

За него фотографията носи смразяващо послание. „Това е 100-процентово доказателство, че извънземните са наблюдавали хората, преди изобщо да стъпим на Луната“, пише той в своя уебсайт UFO Sightings Daily. Уоринг дори смята, че за предполагаемите си обитатели този огромен плавателен съд би се считал за „малка совалка“.

Въпреки това Уоринг не предоставя независими доказателства, че обектът е космически кораб, а твърденията му за размерите и извънземния произход остават недоказани. НАСА също многократно е заявявала, че не разполага с доказателства за извънземен живот и все още не е открила признаци на минал или настоящ живот на Марс.

Уоринг обаче остава убеден в своята теория. „На снимка на НАСА от 1967 г. има дълъг космически кораб, който се носи над лунната повърхност“, пише той в блога си. „Измерих кратера на снимката, наречен Теофил, който е широк 110 км и дълбок 4.4 км, и мога да заключа, че това НЛО е 1/20 от дължината на кратера... което се равнява на 5.5 км. За нас, хората, това е огромно, но за извънземните се смята за малка совалка.“

Разсекретени файлове разкриват необясними явления

Макар американската космическа агенция да отхвърля идеята за извънземни посещения на Луната, разсекретени по време на администрацията на Тръмп файлове за НЛО разкриват необясними явления по време на мисиите Аполо.

На 8 май Министерството на отбраната на САЩ публикува стотици страници документи, снимки и аудиозаписи, за които се твърди, че предоставят доказателства за наблюдения на извънземни, датиращи от 40-те години на миналия век. Сред тях са и стенограми от лунните мисии Аполо 12 и Аполо 17.

Тези файлове, заедно с колекция от снимки, направени от астронавтите на Луната, разкриват множество срещи със странни обекти, които сякаш летят около техните лунни модули.

По време на мисията Аполо 17 през 1972 г. астронавтите Джийн Сърнан, Джак Шмит и Рон Евънс съобщават, че са видели ярък обект в космоса, който се въртял и проблясвал ритмично.

„Гледам това, за което говореше Джак, и определено не е частица, която е наблизо, защото има друга, която мога да гледам и да направя триизмерно сравнение“, казва Сърнан. „Това е ярък обект и очевидно се върти, защото проблясва. Намира се много далеч, както казах, защото има частици, които са наблизо, и очевидно не е една от тях.“

По време на полета си екипажът на Аполо 17 съобщава и за множество малки обекти, движещи се близо до космическия кораб. „Сега имаме няколко много ярки частици или фрагменти, или нещо подобно, които се носят покрай нас, докато маневрираме“, казва Евънс на командния център на Земята.

„Прието. Разбрахме“, отговаря центърът. „На моя прозорец долу има цял куп големи – просто ярки. Изглежда като Четвърти юли през прозореца на Рон“, добавя Шмит. Евънс допълва: „Да. Сега можете да видите формата на някои от тях. Те са много назъбени, ъгловати фрагменти, които се въртят.“

Астронавтите разкриват, че са започнали да виждат ярките частици и назъбените фрагменти веднага след като са запалили двигателите си, за да променят посоката. Те описват странните обекти като парчета от нещо твърдо, а не течно, много ярки и движещи се предимно с космическия кораб, но с отделни по-бързи обекти, които прелитат покрай тях.

Три години по-рано, по време на мисията Аполо 12, също са докладвани странни наблюдения при приближаването към лунната повърхност. В друга порция разсекретени файлове пък се споменава за „извънземна звездна база“ на тъмната страна на Луната, като тези коментари не са включени в официалната стенограма от мисията Аполо 16 през 1972 г.

НОВИНИ

Автор Теодор Муховски

Всичко за мисията „Артемис 2“: рекорди, шокиращи гледки и моменти без аналог

Автор Теодор Муховски

Мисията Аполо 16, продължила от 16 до 27 април 1972 г., отвежда астронавтите Джон Йънг и Чарлз Дюк до неизследваните дотогава планински райони на Луната, докато техният колега Томас „Кен“ Матингли остава в лунна орбита.

В 55-минутен аудиозапис от мисията се съдържа кратък разговор, който обсъжда необичайни гравитационни показания, лазерни измервания и необясними аномалии, засечени на далечната страна на Луната.

Участниците в разговора се фокусират върху обект, който един от тях описва като „огромна дупка“ в близост до кратера Ван де Грааф – отличителна лунна формация, известна със своите необичайни магнитни и геохимични характеристики. „На обратната страна на Луната, около Ван де Грааф, там се намира голямата ни дупка“, казва един от говорителите.

След това дискусията поема в неочаквана посока. „Може да е извънземна звездна база или нещо подобно. Както и да е, следващият слайд показва близката страна на Луната.“

Тази забележка се появява в рамките на по-широко техническо обсъждане на лунни данни и аномалии, въпреки че точният контекст на коментара остава неясен само от аудиото.