Нина Николина е от онези хора, които е дoстатъчно да чуеш, за да се усмихнеш. Неуморна, постоянно работи над нещо, учи, чете, подготвя концерти. Тази година тя откри Празниците на изкуствата "Аполония". За емоцията от срещата с публиката и за всичко, което ѝ предстои, ето какво сподели Нина специално за читателите на womwn.bg.

Тази година ти откри Празниците на изкуствата „Аполония“. Какво беше усещането?

- Може би трябва да започна оттам, че много пъти съм била на „Аполония“, но като посетител, слушател, зрител. Винаги много съм харесвала фестивала и съм имала желание да участвам. И когато с Маргарита Димитрова се видяхме още през зимата, стана дума, че никога не съм участвала, а ми е мечта. Тя беше изненадана. Затова съм изключително щастлива, че не само ме поканиха да участвам, а ме поканиха и да пея на откриването.

За мен този форум е изключителен. Да не говорим колко приятно е мястото, хората, които го посещават. Невероятно артистично! И когато публиката е толкова специална, се получава много по-различно взаимодействие.

В деня след откриването, имах още едно участие - в разговор на тема "Цената на успеха" - среща с публиката. Когато отивах към мястото на събитието, ме срещаха много хора, спираха ме и ме поздравяваха за концерта. Ще го помня дълго, както и факта, че сме успели да предадем своята емоция. Всички коментираха, че е било нещо по-различно от това, което са гледали. Такава беше и нашата цел – да избягаме от клишето.

Това ли е нещото, което те докосна най-силно - обратната връзка с публиката?

- Обратната връзка винаги е мерило за това дали си се справил, дали си докоснал, дали емоционално сте се намерили с публиката. А предварителната връзка - тя е между нас, музикантите. Аз предлагам песни, които са търсени дълго време. В проекта "Кръстопът на култури", с който участвахме, има босненско-хърватска песен, албанска, италианска, испанска, гръцка, турска. Ето, сега вече получавам предложения и от други култури – да добавям.

От малка колекционирам песни. Когато ходех на фолклорни фестивали си купувах музика, местна. Слушах я след това. След това се запалих да колекционирам фолклорни носии. И отдавна ми се искаше да обединя всичко интересно в един проект. Ето, случи се.

Наскоро се завърнахме от Япония, научихме японска песен. Има още много песни, които предстоят да влязат в проекта. Така той ще търпи развитие.

Това ли е бъдещето - чрез културно вплитане и запознаваме с чуждите традиции да търсим обединение?

- Да, смятам, че чрез музиката можем да се обединим. Да градим мостове, да си подаваме ръка, да живеем, интересувайки се от фолклора на другия. Така се преминават граници, живее се по-лесно. В проекта, например, има румънска песен, изпълнявана от Бисерка Диларска, тя я знае от дядо си, който пък е преселник от Румъния. Любопитен факт е, че песните за вградените невести съществуват в цяла Европа. Това научих, когато ни поканиха да пеем в Полша.

Ако трябва да опишеш Созопол с една дума каква би била тя?

- Арт. За мен. За други може да е „история“…

Публиката вижда крайния продукт на сцената, емоцията, изпълнението, какво остава скрито?

- Остава скрит трудът, който си положил преди това. Но не е и нужно публиката да знае през какво изпълнителят е минал. Финалът, сцената, е „черешката на тортата“, ако мога така да кажа.

Аз избирам песните, „хвърлям“ ги на Калин Вельов, той казва кое може и кое не да се случи…

Много път се изминава преди песента да излезе на сцената. Минава се през много души и сърца. Всеки в бандата е с различен опит, професионалист в различни жанрове.

Мартин Ташев е един от най-добрите джазмени в България. Той и пее страхотно.
Петър Миланов е китарист. Той донесе за концерта тамбулир, негово творение, съчетаващо тамбура и китара, приличащо на инструмент, идващ от Истанбул.
Бъни идва с неговите инструменти от цял свят. Всеки дава най-доброто от себе си. А Илко Ганев, нашият режисьор, събра всичко в един уникален спектакъл.

Как в днешно време един такъв екип успява да остане заедно?

- Години наред ние работим заедно. Доказали сме във времето, че сме се доказали не само като музиканти, но и като хора. Приемаме работата си като забавление. Ние обичаме да сме заедно, да пътуваме по турнета. Те са мои приятели и след това – колеги.

А ти как успяваш през годините да съхраниш своя уникален музикален отпечатък. Всички знаем, че не е лесно да се прави определен вид музика?

- Това е важно уточнение – определен вид музика. Ако човек иска и прави комерсиална музика, по-лесно ще му се случват нещата. Аз не съм по бързите и лесни неща. Може би защото така съм възпитавана. Майка ми е музикант и знам какво е естетиката в музиката и как много лесно тя може да бъде превърната в кич. Особено във фолклора.

Артистът носи отговорност – това, което той показва на сцена, може да бъде последвано от други. А аз не искам да поведа някого в грешната посока. Затова имам свои лични консултанти за песенен фолклор, за специфичните неща. Доц. д-р Веселка Тончева от БАН е човекът, до когото се допитвам. Когато имам идея за нещо, свързано с фолклор, тогава отново моля Веселка Тончева да провери всичко да е точно. С удоволствие влизам в библиотеката, за да проверя източниците.

От няколко години започнах да разказвам истории преди да запеем. Така по-лесно публиката разбира песните, които често са на диалект. Записах и една магистратура по публична реч, която завърших миналата година. Опитвам се да се развивам в академичен план.

Снимки: Личен архив

Какво те кара да се усмихваш и ти помага да запазиш позитивното си отношение към света?

- Според мен така съм си родена. Не правя нищо специално. Не правя ритуали по усмивки сутрин. Просто така се събуждам. Имам две дъщери и виждам малката, която е по същия начин като мен – когато разказва нещо, го прави с невероятна енергия. Усмихната. Позитивна. И това е доказателство, че се предава по наследство. Но така се живее по-лесно.

Какво предстои при теб след "Аполония" и началото на есента?

- О, много неща. Подготвям турне за САЩ. Работя и над концерти, свързани с любовни народни песни, с еротиката във фолклора. Много са любопитни и интересни. Щастлива съм, че продължаваме да работим с моя екип.