Разкриването на определени детайли пред чатботове с изкуствен интелект може да бъде рисковано, твърдят експерти по поверителност. Ето какво трябва да знаете.

Използването на ChatGPT и други чатботове с изкуствен интелект като Gemini, Copilot и Claude става все по-често срещано в ежедневието.

Неотдавнашно проучване на центъра „Imagining the Digital Future“ към университета „Илон“ установи, че половината от американците вече използват тези технологии.

И макар тези инструменти да са полезни, например за съставяне на имейл или генериране на въпроси за лекарски преглед, е разумно да бъдем предпазливи относно количеството информация, която споделяме с тях.

Скорошно проучване на Станфордския институт за изкуствен интелект, ориентиран към човека, помага да се обясни защо. Изследователите са анализирали политиките за поверителност на шест от водещите разработчици на чат системи в САЩ (ChatGPT на OpenAI, Gemini на Google, Claude на Anthropic, Nova на Amazon, MetaAI на Meta и Copilot на Microsoft).

Те установяват, че всички те по подразбиране използват разговорите с клиенти, за да „обучават и подобряват своите модели“, а „някои съхраняват тези данни за неопределено време“.

Хората подценяват доколко споделената с чатбот информация може да бъде „съхранена, анализирана и потенциално използвана повторно“, коментира пред HuffPost експертът по киберсигурност Джордж Камайд, съводещ на технологичния подкаст „Bare Knuckles and Brass Tacks“.

„Много големи езикови модели се обучават или усъвършенстват чрез данните, въведени от потребителите, което означава, че разговорите могат да допринесат – пряко или непряко – за бъдещото поведение на модела“, продължава той.

„Ако тези взаимодействия съдържат лични идентификатори, чувствителни данни или поверителна информация, те могат да станат част от набор от данни, който е извън контрола на потребителя. В крайна сметка данните са най-голямата ценност, която компаниите за изкуствен интелект могат да извлекат от нас.“

Експерти обясняват каква информация трябва да обмислите два пъти, преди да споделите с чатбот с изкуствен интелект:

Всякаква лична информация за идентифициране

Личната информация за идентифициране (PII) е всеки тип данни, които могат да се използват за установяване на самоличността на дадено лице. Това включва пълното ви име, домашен адрес, телефонен номер и държавни идентификационни номера като ЕГН, номер на паспорт или шофьорска книжка.

Споделянето на тези данни с чатбот „създава риск те да бъдат записани или обработени по начини, които ви излагат на кражба на самоличност, фишинг или търговия с данни“, обяснява експертът по информационна сигурност Джордж Ал-Кура, другият водещ на „Bare Knuckles and Brass Tacks“. Затова е най-добре да се избягва.

Имайте предвид, че всички файлове, които качвате заедно със заявките си, също могат да бъдат използвани за обучение на модела. Така че, ако използвате ChatGPT, за да редактирате автобиографията си например, за по-голяма сигурност трябва предварително да премахнете всякаква идентифицираща информация от документа.

Интимни подробности от личния ви живот

Хората често се чувстват по-комфортно да разкриват интимна информация в разговор с ChatGPT, отколкото при търсене в Google, тъй като чатботът позволява диалог, който се усеща по-близък до човешкия.

„Това може да създаде фалшиво усещане за сигурност, което води до по-голяма готовност за предоставяне на лична информация на чатбот, отколкото на статична търсачка“, коментира пред HuffPost Ашли Касован, управляващ директор на Центъра за управление на ИИ към Международната асоциация на професионалистите в областта на поверителността (IAPP).

Чувствителните детайли, които споделяте за своите мисли, поведение, психическо състояние или взаимоотношения, не са правно защитени и потенциално могат да бъдат използвани като доказателство в съда.

„Броят на хората, които използват чатботове, базирани на големи езикови модели, като терапевти, лайф коучове и дори като някаква форма на интимен „партньор“, вече е тревожен“, казва Камайд.

Вашата медицинска информация

Проучване от 2024 г. на здравната организация KFF показва, че един на всеки шест възрастни се обръща към чатботове с изкуствен интелект поне веднъж месечно за здравна информация и съвети.

Това може да бъде полезно при навигирането на здравни проблеми, но крие рискове за поверителността (да не говорим за притесненията относно точността на информацията). За разлика от лекарите, повечето масови чатботове не са обвързани със закони за защита на здравната информация като американския HIPAA, обясни пред The New York Times д-р Рави Парикх, директор на Лабораторията за сътрудничество между човек и алгоритъм в университета „Емъри“.

Избягвайте да споделяте каквито и да било лични медицински данни, включително здравни досиета, с чатбот. Ако въвеждате информация, свързана със здравето, не забравяйте да премахнете идентифициращите данни от своите заявки.

Поверителна или служебна информация

Ако обмисляте да използвате чатбот с изкуствен интелект, за да получите предимство в работата, бъдете внимателни.

Експерти по киберсигурност предупреждават потребителите да бъдат изключително внимателни с информацията, която споделят с чатботове с изкуствен интелект (ИИ). Въпреки удобството, което предлагат, тези платформи крият сериозни рискове за поверителността.

Каква информация никога не трябва да споделяте?

Според Ал-Кура, специалист по киберсигурност, вътрешни бизнес данни, клиентска информация или всякакви данни, защитени от споразумения за конфиденциалност, не трябва да се въвеждат в ИИ платформи.

„Много от тези системи работят на споделена инфраструктура и въпреки мерките за сигурност, вашите данни може да бъдат записани с цел „подобряване на модела“, обяснява той. „Дори едно-единствено запитване, съдържащо чувствителна информация, може да доведе до регулаторно или договорно нарушение.“

Финансова информация

Отделът по информационни технологии на Университета в Кентъки съветва потребителите да не споделят с чатботове данни като фишове за заплати, информация за банкови и инвестиционни сметки или номера на кредитни карти.

„Въпреки че изкуственият интелект може да предложи общи финансови съвети, по-безопасно е да се консултирате с финансов съветник по лични въпроси, за да избегнете риска от хакерски атаки или злоупотреба с данни“, се посочва в публикация на уебсайта на университета.

Същото важи и за данъчни декларации и други документи, свързани с доходите. „Ако тези документи бъдат разкрити, те могат да бъдат използвани за изнудване, измама или целенасочени атаки срещу вас или вашето семейство“, предупреждава финансовият анализатор Адам Хейс в статия за Investopedia.

Може да е невъзможно напълно да заличите следите, но има стъпки, които можете да предприемете, за да смекчите потенциалните щети.

Според експерта по сигурност Камиде, веднъж щом данните ви попаднат в обучителния модел на чатбота, „на практика не можете да си ги върнете“. Въпреки това той предлага да изтриете историята на чатовете си, „за да спрете изтичането на данни, в случай че някой компрометира акаунта ви“.

След това е важно да преосмислите каква информация сте склонни да споделяте в бъдеще. Ал-Кура препоръчва да третираме разговорите с ИИ като „полупублични пространства, а не като лични дневници“.

„Бъдете умишлени и минималистични в това, което споделяте. Преди да изпратите съобщение, запитайте се: „Ще се чувствам ли комфортно, ако видя това в споделен семеен чат или в служебния канал на компанията?“, съветва той.

Можете също така да коригирате настройките за поверителност на ИИ платформите, които използвате, за да намалите (но не и да елиминирате) рисковете. Такива опции включват деактивиране на историята на чатовете или отказ от използването на разговорите ви за обучение на модела.

„Различните инструменти позволяват различни конфигурации на това какви данни ще „запомнят“. Проучването на тези опции ще ви позволи да ги настроите според вашето ниво на комфорт или организационни изисквания“, казва експертът Касован.

При писането на запитвания Ал-Кура препоръчва използването на псевдоними и по-общи формулировки. Например, вместо „пациент в болница „Света Мария“, използвайте „клиент в сферата на здравеопазването“, за да „запазите контекста, като същевременно защитите самоличността“.

Разбира се, отговорността не трябва да пада само върху потребителите. Изследователи от Станфордския институт за изкуствен интелект, ориентиран към човека, настояват, че разработчиците и законодателите трябва да подобрят защитата на личните данни чрез „всеобхватна федерална регулация за поверителност, изрично съгласие за обучение на моделите и филтриране на лична информация по подразбиране“.