Човекът е устроен непрекъснато да иска, но основните неща, от които се нуждае са да има покрив над главата си, стомахът му да е пълен и да има с кого да споделя своето легло. Нуждата от тези три неща определя нашето поведение спрямо света изобщо. Инстинктите са в основата на всичко. В края на краищата животът е оцеляване. 

Търсим, лутаме се, упражняваме право на избор, но дълбоко в нас обикновено остава съмнението, че пропускаме нещо по-добро. По странна презумпция смятаме, че заслужаваме много повече. Егоизмът има свойството да надделява, а това оказва влияние на решенията, които взимаме. 

Времето се изнизва твърде бързо, за да си позволяваме компромиси, които не можем да преглътнем. Да, светът е джунгла и всеки намира своя начин да оцелява и да продължи напред, но радостта от живота е възможна само чрез любовта.

ПО ЖЕНСКИ

Автор Антония Михайлова

Любовта не е чувство, тя е действие: Великите цитати за любовта на Майка Тереза

Автор Антония Михайлова

Любовта ни прави хора.

Колкото и клиширано да звучи, парите не са всичко. Те не само не купуват спомени, но често се превръщат в причина за собственото ни нещастие. Необходими са за да си построим дом и за да си набавим храна, но когато са единственото основание да бъдем с някого, ние вече сме избирали да съществуваме в състояние на тъга. А с тъгата не се живее лесно. Рано или късно тя изважда на показ най-отрицателните ни черти и всички надежди за щастие отиват право в кошчето за боклук.

Не казвам, че без любов не се живее. Тя нито е задължителна, нито е общодостъпна като въздуха, който дишаме. Но ако има шанс да я преживеем, би било твърде глупаво да я пренебрегваме в името на парите. Луксът е измамен. По своята същност той е съвкупност от вещи, които все някога се чупят и излизат от употреба.

Freepik

Спомените са животът, който сме имали. Това не е романтично изречение, а истина – истина, която осъзнаваме на по-късен етап от нашия твърде кратък живот. Ако не живеем тук и сега според порива на сърцето си, впоследствие страдаме самите ние. По-добре да протягаме ръцете си за прегръдка, отколкото с очакването, че нещо ни се дължи и че непременно трябва да получим.

Да живеем, без да съжаляваме за нищо, е начинът да изживяваме живота си пълноценно. След години, когато времето остави отпечатъците си по лицата ни, би било прекрасно да изпитваме вълнение от начина, по който сме се отнесли към хора, места и събития. Добрите дела се помнят по-дълго от лошите, а любовта така или иначе винаги ще ни надживява.