Адвокатите на осъдената за убийство Криста Пайк разкриха шокиращи подробности около неуспешния опит за изпълнение на смъртното ѝ наказание в американския щат Тенеси.
50-годишната жена остава в критично състояние и без реакция към околната среда, въпреки че не е в кома, след като оцеля при прилагането на две пълни дози от смъртоносния препарат пентобарбитал.
По време на пресконференция нейният защитник Ранди Спайви остро разкритикува действията на властите в затвора с максимална сигурност „Ривърбенд“ в Нашвил, като определи случилото се като „неефективно, жестоко и равносилно на мъчение“.
По думите му медицинският екип е прекарал близо час в безуспешни опити да намери подходяща вена.
„Преброих най-малко седем игли, използвани само върху лявата ѝ ръка. Една от тях беше видимо изкривена, когато я извадиха след поредния провален опит“, посочи Спайви.
Другият адвокат на затворничката, Стивън Феръл, разказа, че самата Пайк е запазила самообладание и многократно се е опитвала да помогне на екипа с напътствия къде по тялото ѝ могат да поставят абокат. Тя дори им благодарила в моментите, когато смятали, че са открили вена.
Според юридическия ѝ екип около местата на убожданията са се появили тежки кожни изгаряния и мехури. През по-голямата част от процедурата завесите към залата за наблюдение са били спуснати, за да се скрие ставащото от присъстващите медии, адвокати и духовния наставник на осъдената.
Спайви заяви, че свидетелите са били оставени в затъмнена стая, откъдето ясно са чували как Пайк диша с мъка и се бори за въздух.
Защитата подчерта, че този инцидент е бил напълно предвидим, тъй като съдът и щатските власти са били официално информирани за специфичните медицински състояния на Пайк, които биха направили екзекуцията мъчителна.
Адвокатите настояват губернаторът на Тенеси Бил Лий да замени смъртното наказание с доживотен затвор без право на замяна.
Губернатор Лий временно спря изпълнението на всички смъртни присъди в щата до края на годината и разпореди независимо разследване на инцидента. Според адвокатите обаче това не е достатъчно предвид безпрецедентното физическо и психическо страдание, на което тяхната клиентка е била подложена след над две десетилетия в строга изолация.
Журналистът Уил Пъкет, един от едва седемте медийни свидетели на процедурата, определи преживяното като напълно сюрреалистично.
Той сподели, че чакането завесите да се отворят е продължило близо 45 минути вместо обичайните десетина, докато в залата за свидетели е царяло тягостно напрежение.
Свидетелски разкази разкриха сериозно напрежение и видими усложнения около изпълнението на смъртно наказание в затвора с максимална сигурност „Ривърбенд“ в Нашвил.
Журналистът Пъкет описа необичайно близо едночасово забавяне, преди завесите на залата за екзекуции изобщо да бъдат отворени, което веднага е породило съмнения сред присъстващите, че процедурата не върви по план.
По думите му, по-опитни колеги на място са предупредили, че подобен застой е ясен сигнал за възникнал проблем.
Въпреки очакванията Департаментът по корекциите в Тенеси да спре изпълнението или да направи официално изявление за технически неизправности, завесите в крайна сметка са били вдигнати.
По време на процедурата осъдената Криста Пайк е извършвала движения с крака, наподобяващи плуване, макар според свидетеля това да не е изглеждало като директна реакция на физическа болка.
Пайк обаче се е оплакала, че вената на ръката ѝ сякаш „ще се пръсне“, и е попитала дали силното усещане за парене е обичайно.
Въпреки че тя не е крещяла, начинът, по който е поемала дъх, е засилил усещането сред наблюдаващите, че процесът протича с тежки нарушения.
Според Пъкет обществената реакция и гневът на данъкоплатците са напълно оправдани на фона на липсата на прозрачност от страна на щатските институции.
Случаят привлече огромно внимание, тъй като Пайк бе напът да стане първата екзекутирана жена в Тенеси от над двеста години насам. Тя получи смъртна присъда за изключително жестокото убийство на 19-годишната Колийн Слемър през януари 1995 година.
Тогава 18-годишната Пайк, водена от ревност спрямо 17-годишния си приятел Тадарил Шип, заедно с Шадола Питърсън примамва жертвата в изолиран район близо до обучителния център в Ноксвил.
Слемър е подложена на продължителни мъчения и побой – Шип издълбава пентаграм върху гърдите ѝ, а Пайк премазва главата ѝ с парче асфалт, като след това запазва част от черепа на жертвата за спомен.
За зверското деяние Пайк получи смъртно наказание, Шип бе осъден на доживотен затвор, а Питърсън получи пробация, след като се призна за виновна в съучастие след извършване на престъплението.
,fit(980:735))
)
)
)
)
)
)