Даниел Пеев-Дънди сподели любопитни факти от живота си в интервю в ефира на Нова телевизия.

На 18 години е девствен, тежи близо 120 килограма и се явява в НАТФИЗ пред Стефан Данаилов. Мастъра го приема. Години по-късно Дънди ще признае, че зад смеха и самоиронията, дълго е стоял човек, който не харесва себе си. Килограмите стигат 130, а с тях идват и паник атаките. Но професионалната му история е друга.

От моментите без пари и без роли - до големите телевизионни формати и победата в „Като две капки вода“. Победа, чиято награда Дънди решава да превърне в шанс за живот на своя колега Боян Христов.

И точно там започва най-неочакваната част от разговора - за една сделка с Господ и за отговора, който Дънди получава от живота.

За себе си казва, че е: „Един безкрайно наивен и притеснителен човек, който се крие зад чувството си за хумор. Може би затова съм станал актьор. Чрез Дънди успявам да кажа това, което мисля. Може би това е алтер егото ми.“

На ъвпроса кога реалността е била по-силна от чувството му за хумор, отговаря: „В мизерията, в която съм живял като студент. В паник атаките, с които съм се шегувал. В притесненията дали съм на правилния път и това, което го правя дали има смисъл. Правил съм много лошо на себе си, като нередовни недоспивания, консумация на алкохол и цигари. Храната ми беше най-важното нещо и сега е като наркотик. Ако на една маса стоят гола жена и пържола, и тръгват да падат, ще подам ръка на пържолата. Обожавам кулинарията. Другото е, че вече не може да се шегуваме с нищо – не можеш да каже на дебелия дебел или на черния черен.“

Дънди споделя още, че приятелката му Емилия е с него, защото е видяла неговата първичност и наивност. Добър човек, който иронизира всичко. Дори получава от нея забележки, че не може да се шегува с всичко. Животът не е комедия или лунапарк, но на моменти Дънди признава, че е като 7-годишен. Трябвало му е доста време, за да приеме, че Емилия е с него, заради личността, тялото, душата му, а не с обществения му образ.

„В пътя ми никога нещо не е ставал лесно. В момент, в който съм си мислел, че съм малко повече от другите, винаги съдбата ме е отрезвявала. Всичко при мен е ставало постепенно и градивно", признава актьорът.

„Много харесвам живота си и не бих го живял по-друг начин. Липсва му още един като мен. Искам да си общувам с такъв като мен или поне да го науча на тези неща, които аз съм научил от живота и да му дам смелост. Може би съм готов да стана баща", откровен е още Дънди.

ЗВЕЗДИ

Автор Веселина Петрова

Братът-близнак на Дънди му осигурил място в математическата гимназия

Автор Веселина Петрова