Библиотеката Sainte-Geneviève се превърна в нещо много повече от декор по време на едно от най-чаканите ревюта в рамките на Седмицата на модата в Париж. Тук, сред книгите, Алесандро Микеле преобразява „Сент-Женовиев“ в „антибиблиотека“, където дрехите, подобно на непрочетени книги, се превръщат в обещания за животи, които остават възможни.

Проект, чието заглавие препраща към концепцията на Насим Никълъс Талеб, вдъхновена от легендарната лична библиотека на Умберто Еко. Италианският писател и философ е притежавал около 30 000 книги, голяма част от които така и не е прочел. Но именно в това се крие смисълът: библиотеката му не е била демонстрация на натрупано знание, а пространство за всичко, което все още предстои да бъде открито.

За Еко непрочетените книги са не по-малко ценни от прочетените. Те напомнят колко много все още не знаем и превръщат библиотеката в своеобразен резервоар от възможности. Именно тази идея Алесандро Микеле пренася в модата - дрехата не само като нещо, което носим, а като образ на онова, което бихме могли да бъдем.

В крайна сметка, каква е стойността на една дреха отвъд нейната практическа употреба? Някои от представените модели ще преминат по модния подиум само веднъж, други ще продължат да съществуват в изображения, спомени или архиви, трети пък ще попаднат в гардероба и ще останат там, почти недокоснати. Следователно тяхното съществуване не се измерва единствено с това колко често се носят. Подобно на неотворените книги в антибиблиотеката, те могат да притежават стойност именно защото остават достъпни - отворени за животи и интерпретации, които може никога да не се осъществят.

Онова, което може да изглежда като обикновена излишност или отлагане, в този контекст се превръща в начин за съхраняване на възможността. Всеки неотворен том служи като напомняне за съществуването на идеи, истории и светове, които остават непознати за нас. По същия начин силуетите на Valentino представляват радостен резервоар от форми, цветове и начини за обитаване на тялото. Блестящи ресни, пера, обемни кройки и цветови съчетания оформят не толкова окончателен гардероб, колкото инвентар от възможности. Акцентът в колекцията падна върху ярки корсетни топове, дантелени поли и рокли без презрамки. Бижутата привличаха погледа със сложни златни елементи и големи обеци с перли.

Гостите , сред които Наоми Уотс, пристигнаха с любимата си книга под мишница по молба на дизайнера.

„Не мога да си спомня кога за последен път съм влизала в библиотека“, написа Наоми в Инстаграм. „Спомням си, че така учехме едно време. Идвахме и претърсвахме рафтовете, за да намерим нужната ни информация - процес, който изискваше часове наред усърден труд. А сега просто натискаме един бутон... Тъжно е. Затова изпитвам силно вълнение, че съм тук.“

Тя донесе екземпляр от „Джейн Еър“ - книга, която нарича своята „първа любов“ и класика, която никога не е преставала да обича.
Зоуи Дойч донесе „Шестото измиране“ от Елизабет Колбърт - документална книга, носител на наградата „Пулицър“, която разглежда ролята на човека в настоящата климатична криза и изчезването на видове около нас.

Джо Алуин дойде с книгата на Роалд Дал „Джеймс и гигантската праскова“.

Забравете за дамските чанти - носенето на книга може да се окаже голямата тенденция на сезона.