За сезон пролет-лято 2027 г., чрез темата La Conversation - Part Three - Different Faces of the Same Coin („Разговорът - част трета - различни лица на една и съща монета“), Матийо Блази продължава диалога си с Габриел Шанел, създавайки колекция, в която епохи, идентичности и облекла се трансформират, като същевременно непрестанно си кореспондират. Това е диалог, фокусиран не толкова върху архивите, колкото върху живия спомен за една жена в състояние на постоянна метаморфоза.

„Детето, което някога бях, е с мен и днес“, пише Шанел, припомняйки си младата Габриел, чиито копнежи, вкусове и високи изисквания остават с нея през целия ѝ живот. Именно това съжителство на възрасти и тази жена в процес на формиране, която вече въплъщава всички свои бъдещи превъплъщения, избира да изследва Блази. В Chanel миналото никога не стои на едно място: то се преобразява, променя и се завръща в нов облик, подобно на дреха, която се преоткрива в самия акт на носене.

Габриел преди Шанел. Колекцията и историята, която Блаци рещи да разкаже, започва с ефирен бял ансамбъл от плетена коприна, вдъхновен от бельото, двуцветна камелия и личната чанта 2.55 на Габриел Шанел от архивите на „Патримоан“ (Patrimoine).

Като история за движение, себеизразяване и свобода, колекцията изследва многобройните лица на всяка жена и различните животи на Габриел Шанел.

Трикото, представено тук с почти интимната простота на бельото, поставя началото на повествованието, докато костюмът бележи финала. Той се носи като втора кожа върху голото тяло, с лекотата на парфюм. Между тези два полюса се преплитат различните превъплъщения на Шанел: младата жена, познаваща ограниченията на корсетите и буржоазното облекло, и жената, която ги отхвърля, за да създаде нова елегантност - по-свободна, по-плавна и по-близка до тялото.
Тази история се разказва както чрез следите, оставени от дрехите, така и чрез тяхната конструкция. Загатнати банели, сянката на баск, движението на яката или извивката на корсажа се превръщат в ефирни призраци на силуети от миналото. Блази работи чрез процеси на изграждане и деконструкция, пренасяйки елементи от мъжкия гардероб в дамския: официални дневни и вечерни костюми се отличават с необработени ръбове, трансформират се в елеци, съчетават се с панталони или се преобразуват в костюми с пола тип „молив“. От своя страна, вечерните рокли с пайети и диагонална кройка, вдъхновени от 30-те години на миналия век, както и плетивата с мъниста се освобождават от своята строгост, за да възприемат непринудеността на обикновена тениска. Във всяка визия женствеността разкрива своите противоречия: баланс между строгост и свобода, между структура и флуидност.

Тази флуидност намира най-поетичния си израз в една размита естетика, създадена така, че да наподобява забързан кадър (time-lapse) на движещи се облаци. Пластове от ефирна коприна с принтове, вариращи по плътност и текстура, създават силуети, които сякаш се трансформират пред очите ни, пресъздавайки усещането за утро, „златния час“ и настъпването на нощта. Самото време се превръща в материал. Сред този постоянен преход птицата се появява като символ на свободата: бързолети и лястовици „политат“ върху копчета, бижута и бродерии, докато текстилните експерименти на ателието, било то тъкани или плетива, създават истинска архитектура на движението. Свободата вече не е просто идея или мотив, тя се превръща във физическо усещане, усещането за дреха, която се движи заедно с тялото, вместо да го ограничава.

Последната глава поставя величествен финал на повествованието. След бельото - „първата кожа“ в историята, идва ред на новия „туид с ефект на набори“ (smocked tweed), съвременно изобретение, което възприема основополагащите принципи на Chanel: лекота, еластичност и подвижност. Туидът придобива качествата на жив материал, способен да се движи заедно с тялото и да се трансформира в облекло с висока функционалност, без да губи същността на класическия костюм. Аксесоарите продължават този диалог във времето. От чанти, наподобяващи облаци, които сякаш спират хода на времето, до малката твърда чантичка във формата на клетка за птици (с птици, изглеждащи готови за полет) всеки предмет въплъщава множество значения и животи.

„Това не е историческа колекция; това е колекция, посветена на многопластовите истории на Габриел Шанел“, обобщава Матийо Блази.В това се състои и същината: не просто да се възпроизведе една легенда, а да се разбере как тя е била изградена, стъпка по стъпка, чрез всяка отделна метаморфоза. Младата Габриел вече носи в себе си бъдещата Шанел, точно както всяко от нейните превъплъщения съхранява частица от предходните. От ограниченията към свободата, от корсета към дрехите, позволяващи на тялото да диша, от структурирания костюм към облекло, прилепващо като втора кожа - подходът на Шанел остава подход на жена, която се стреми да върви напред свободно. А когато на финала на ревюто птицата излита от клетката си, този символ се превръща почти в определение: Габриел Шанел никога не спира да преоткрива себе си, ставайки все по-свободна с всяка следваща стъпка.