Сторитата в социалните мрежи обичайно остават видими 24 часа. Гледаме ги между две спирки в метрото и с едно движение преминаваме към следващото.

Част от съдържанието обаче не изчезва веднага. Остава споменът за козметиката, която „наистина работи“, за мястото, което „си струва“, или за добавката, която носи „енергия мигновено“. Заедно с тези послания остава и споменът за хората, които са ги казали.

И това не означава, че аудиторията приема безкритично всичко, което вижда. Напротив – данните показват, че доверието може да бъде загубено също толкова лесно, колкото е било спечелено. Според проучване на BluePoint, изготвено по поръчка на А1 сред 600 млади хора на възраст между 14 и 20 години, които следват инфлуенсъри, повече от половината – 54,8% – казват, че биха спрели да следват създател на съдържание, който споделя подвеждаща или невярна информация. За 53,7% достатъчна причина би била той да изглежда неискрен.

Тези два близки резултата говорят за различни неща, но могат да разклатят едно и също: доверието – както към самата информация, така и към инфлуенсъра, който я поднася.

А доверието рядко се изгражда от една публикация. Когато следваме някого дълго, съдържанието му постепенно се натрупва. Днес виждате как някой закъснява за среща, утре разказва за пътуване, а след седмица отговаря на въпрос за нещо лично. Между по-големите теми остават дребните детайли – предпочитания, навици, повтарящи се шеги, неща, които човекът харесва или не би направил.

Така се създава публичен образ. Непълен, разбира се. Никой последовател не знае разговорите извън камера, причините зад всяко решение или всичко, което един човек е избрал да не показва. Но този образ е достатъчен, за да се появи очакване за последователност.

Ако някой дълго е говорил за нещо по един начин, а изведнъж започне да говори по друг, аудиторията го забелязва. Ако реклама изглежда като спонтанна препоръка, това също прави впечатление. Не веднага. Невинаги. Но достатъчно често, за да има значение.

Тук данните показват и нещо друго. 62,7% от участниците вярват, че знаят какви хора всъщност са любимите им инфлуенсъри. Това не е приятелство и не е взаимно познанство. В психологията и медийните изследвания подобно едностранно усещане за близост с човек, когото познаваме основно чрез медийното му присъствие, се описва като парасоциална връзка. В случая по-важното е друго: когато някой изглежда познат, думите му не минават покрай нас като думи от случаен профил.

Това е и темата зад новата кампания на „Училище за отговорни инфлуенсъри“ с посланието „Инфлуенсър по професия, приятел по default.“ Образователната платформа е създадена от А1 в партньорство с Центъра за безопасен интернет, Българската асоциация на създателите на съдържание и Нов български университет.

С новата кампания Училището задава един прост въпрос: колко от това, което един създател споделя всеки ден, всъщност остава у хората от другата страна на екрана?

Отговор търси The Friend Test – социален експеримент с Емил Конрад и Джули Марули. Двамата са създатели на съдържание и добри приятели извън социалните мрежи. В едното видео Емо се изправя срещу последователите на Джули в тест кой я познава по-добре, а в другото Джули се състезава с последователите на Емо.

Въпросите са за на пръв поглед обикновени неща: навици, предпочитания, любими неща и истории, споделяни в миналото. Интересни са съвпаденията в отговорите. Те показват, че реплика от стар клип или навик, споменат между другото, може да остане в паметта на последовател много след като самото съдържание е изчезнало.

Това поставя и препоръките в различна светлина. 71,3% от анкетираните заявяват, че се вслушват в съветите на любимите си инфлуенсъри. Когато подобен съвет идва от вече познат глас, яснотата не е формалност. Важно е да се вижда кое е платено партньорство, кое е лично мнение и кога личният опит не бива да се превръща в универсален отговор.

И точно тук близостта се превръща във въпрос на отговорност. 85,9% от анкетираните смятат, че инфлуенсърите носят пълна или частична отговорност за съдържанието, което публикуват. Това е високо очакване към „професия“, в която границата между разговор, препоръка, реклама и личен пример понякога е само едно стори.

Това не означава, че създателите трябва да станат дистанцирани. Естествеността, искреността и автентичността са сред най-важните фактори за доверие според 94,3% от участниците в проучването. Автентичността обаче не отменя прозрачността – напротив, двете трябва да вървят заедно.

Именно тук идва ролята на „Училище за отговорни инфлуенсъри“. То не дава списък със забрани и не казва на създателите какво да публикуват. Вместо това шестте обучителни видео модула дават знания и практически ориентири по теми като онлайн безопасност, кибертормоз, дигитално благополучие, влиянието върху подрастващите и отговорното поведение онлайн. Целта е създателят да разпознава ситуациите, в които едно решение може да има по-голяма тежест за аудиторията, отколкото изглежда на пръв поглед.

The Friend Test продължава и извън видеата с Емил и Джули. В Highlights в Instagram профила на А1 е достъпен Add Yours sticker – The Friend Test Challenge. Чрез него и други създатели могат да зададат въпроси за себе си и да проверят какво от споделеното от тях е останало при хората отсреща.

Защото сторито може да изчезне след 24 часа. Доверието, което се изгражда с всяко следващо съдържание, остава много по-дълго. А когато заедно с него идва и влияние, добрите решения не бива да бъдат въпрос единствено на интуиция.

Всеки създател на съдържание, който иска да разбира по-добре тази отговорност и да развива уменията си, може да се включи в „Училище за отговорни инфлуенсъри“ на safefluencer.bg и след успешно преминаване на програмата да получи диплома за „отговорен инфлуенсър“.