Снимка: Владо Василев

За някои тя е Елеонора от "Фермата" и "Ергенът". Красавицата, която започна връзка на екран и на същото място я прекрати. Всъщност никой не я попита защо, докъде се простира монтажът на кадрите и магията на ефира? Какво я е доближило до границите ѝ? Достатъчно риалити формати са преминали през очите и сетивата на зрителите и едва ли би било трудно да оценим, че човек невинаги е напълно това, което изглежда "по телевизора". Днес се доближаваме повече до Елеонора зад кадър. Онази, която като малка е мечтаела да бъде пилот на самолет. Която обича "сметката да излиза и всяко число да е на точното си място", казва самата тя. Тази, която е отдала голяма част от дните си на каузата да спасява и защитава животните. Елеонора, която опита горчивия вкус на недопустимото - дамския хейт. Коя е тя в реалния живот и каква е нейната истина за случилото се във "Фермата", вижте какво сподели тя, специално за читателите на Woman.bg:

Снимка: Владо Василев

- Елеонора, след „Фермата“ много хора имат мнение за теб, изградено от отделни моменти на екрана. Какво остана извън кадър, което би искала читателките ни да знаят за жената, която си всъщност? 

За съжаление, много от хората у нас са наивни и лесно се поддават на манипулации. Фокусът на това, което беше излъчено на екран, далеч не бяха фермерските занятия, българските обичаи или поучителните моменти, а извадени от контекста скандали и интриги. Извън кадър остана абсолютно всичко, което ме изгражда като личност - моите ценности, добродетелите ми, реалните ми дела и каузата, на която съм посветила живота си. Аз съм човек, който вече 15 години развива фондация и работи по важни проекти - с десетки спасени животи и души, от които драгият зрител би могъл само да се поучи. Като жена съм се изградила напълно сама, разчитайки единствено на себе си и на труда си през всички тези години. Единствената ми грешка беше, че се предоверих на мъжете в живота си, включително и на „ергена“. Разочарована съм от реакцията на много жени в България. Аз заставам твърдо зад поведението си, то беше реакция спрямо мъжа отсреща, към когото очеизвадно изпитвам неприязън. Това, че не го скрих, само показва колко искрен и честен човек съм. Не играя игрички, не лъжа и не влизам в роли, за да се харесам на публиката - нейното одобрение никога не е било и няма да бъде моята цел.

Снимка: Владо Василев

- Споделяш, че си получила много негативни коментари именно от жени. Кое те заболя най-силно в думите им и какво би искала да им кажеш днес, когато вече можеш да погледнеш на преживяното от дистанция? 

Жените трябва да се подкрепяме, защото живеем в изключително мъжки свят. Женската енергия е грижа за семейството, мъжа, децата и дома, но това в никакъв случай не трябва да бъде за сметка на собственото ни щастие. В една връзка обаче винаги има две страни. Искам да кажа на жените да бъдат силни и независими! Когато не са щастливи или усетят, че са излъгани, да не мълчат и никога да не правят компромиси със себе си и със своето достойнство.

- Говорим за женска подкрепа, но умеем ли да я даваме, когато не сме съгласни с избора на другата?

Определено не умеем и това за мен е изключително болна тема. Без да влизам в ролята на крайна феминистка, бях шокирана от липсата на разбиране и от това как масово бе идеализиран един мъж, който ме беше докарал до състояние да го презирам. Неговите “добри” качества изобщо не присъстваха на екран, единствено неговата роля на жертва и съответно ,както вече казах, народът ни е съжалителен и лесно манипулируем… Според мен една умна и интелигентна жена първо би се запитала, какво е довело до такава реакция, вместо директно да обижда и заклеймява друга жена. Една майка би се запитала "на какво съм възпитала сина си, на уважение към жените или…", вместо да се припознава в майка на жертвеника на екран.

- Коя жена застана до теб, когато имаше най-голяма нужда?  

Приятелките ми са плътно до мен във всеки момент, както и сестра ми и майка ми. А понякога се е случвало и напълно непознати жени да протегнат ръка или да кажат точната дума в най-правилния момент. Има надежда… 😀 Случва ми се все по-често жени да ми се хвърлят на врата и да виждам искрената им болка в очите, може би те пък разпознават точната ситуация - прекарали целия си живот в компромис със себе си заради обществото или мъж, който е недостоен да се нарече такъв дори, който ги прави нещастни, а на тях не им е стигала смелостта да си тръгнат. И да продължат, да бъдат “лошите”, поставящи края и избиращи себе си пред другия!

- Как разбираш, че е време да избереш себе си и да си тръгнеш от една връзка?

Когато компромисите започнат да отнемат спокойствието ти и все по-рядко се чувстваш щастлива и обичана. Всяка връзка изисква търпение, но усилията трябва да са взаимни. Да избереш себе си понякога означава да признаеш, че едни отношения вече не ти се отразяват добре. Преди бях по-категорична и трудно давах втори шанс. Под влияние на чуждото мнение започнах да бъда по-отстъпчива и да оправдавам поведение, което ме нараняваше. В желанието си да разбирам другия понякога пренебрегвах себе си. Този опит ме научи, че мога да бъда разбираща и все пак да имам ясни граници. Вярвам във втория шанс, когато е последван от реална промяна. И бих казала на всяка жена да се вслушва в себе си, защото решението с кого и как да живее е нейно, независимо от възрастта и очакванията на околните.

- Какво би променила в поведението си и за какво би застанала зад себе си отново?

Ако мога да променя нещо, то категорично е това да прекратявам агонията много по-рано, а не да я удължавам. Иначе заставам отново зад всяка своя стъпка и дума! Има неща, които не мога да приема у хората и това са лъжата и алчността. Измисленият статут и токсичността. Никога няма да ги простя. За съжаление, точно това ми се случи, а след това беше извадено от контекста и показано на екран като грубо поведение към човек. Ами, който каквото си заслужи… Аз съм човек на справедливостта и никога няма да мълча, само защото някой друг няма да ме хареса. 

- Когато една връзка е започнала пред публика, сякаш всички очакват и обяснение за нейния край. Как успя да чуеш собствените си потребности сред чуждите очаквания и как разбра къде са личните ти граници?

Когато си под лупата на общественото внимание, всеки си мисли, че има право на мнение и обяснение. Но личните граници започват там, където свършва чуждото любопитство и започва собственото ти съхранение. Разбрах, че ако се опитвам да удовлетворя чуждите очаквания, губя себе си. Чух вътрешния си глас в момента, в който спрях да слушам шума отвън. Границата ми беше прекрачена тогава, когато усетих, че цената на чуждото одобрение е моето собствено спокойствие и достойнство - цена, която отказах да платя. 

- Влезе във „Фермата“ и заради животните. Откъде започна тази твоя обич към тях?

От ранна детска възраст, може би и така съм се родила… Още от малка помагам на по-слабите, беззащтните, дори и в училище съм била винаги на страната на по-слабите деца. А за животните, това ми е каузата на живота и откакто се помня, не мога да подмина животно в беда. За съжаление съм се родила в държава, в която нямаме нужното образование и уважение към животните и съм един от хората, които се борят и с това, а именно да оставя нещо след себе си. Следа, промяна в нагласата на обществото, освен хилядите спасени души. За разлика от хората, животните не носят маски, не лъжат и не предават. Вземат това, което им дадеш, и ти връщат чиста, неосъждаща любов. 

- Коя история на спасено животно ти напомня защо не бива да се отказваш?

За 20 години съм видяла стотици спасени животи и всеки един носи своята дълбока следа. Но най-много ме докосват историите на животни, които са били малтретирани, изоставени и с напълно прекършен дух. Когато видиш такова същество - първоначално уплашено до смърт, с угаснал поглед и след месеци грижа, търпение и любов то отново започне да се доверява и да се радва на живота, това ти напомня защо си заслужава всяка битка. В такива моменти виждам собствената си сила и разбирам, че докато имам възможност, никога няма да се откажа! Най-прясната такава история ми е с куче, което нарекох Танчо. Намерихме го блъснат, обездвижен, напълно угаснал, с огромен страх от хората. Прекара месец в клиниката на лечение и рехабилитация, в момента той вече ходи - нестабилно, но ходи, осиновен е и е най-щастливото куче, с най-чистия и благодарен поглед…. 

- Как можем да подкрепим каузата ти с нещо повече от харесване в социалните мрежи? 

Социалните мрежи дават гласност, но истинската промяна се случва с реални действия. Всеки, който иска да помогне, може да го направи по много начини - с доброволчество на терен, с дарение на храна, медикаменти или финансови средства за ветеринарни грижи, както и с осигуряване на временен дом за спасено животно. А най-голямата подкрепа е личната отговорност, когато не подминаваме животно в беда и когато избираме да осиновим, а не да купим. Или ако купим, да се грижим с отговорност и любов към тях, не като с предмет.

- След всичко преживяно каква искаш да бъде следващата глава от живота ти?

Искам следващата глава да бъде пълна с мир, вътрешен комфорт и истински, чисти взаимоотношения. Преминах през достатъчно бури, за да знам точно какво искам и какво повече никога няма да допусна. Желая да продължа да развивам каузите си, да влагам енергията си в неща, които имат реална стойност и носят добро, и да бъда заобиколена от хора, които ценят искреността, имат стойност и вървят до мен с уважение, а не с користни цели.

- Казваш, че човек цял живот трябва да се старае да бъде най-добрата версия на себе си. Как изглежда това за теб днес в отношенията, в грижата за себе си и в каузите, на които искаш да посветиш силите си?

За мен „най-добрата версия“ днес означава пълна осъзнатост и вярност към себе си. В отношенията това означава нулев толеранс към лъжата, фалша и токсичността, избирам само хора, с които имаме взаимно уважение и градеж. В грижата за себе си това е умението да пазя границите си, да си давам почивка и да не позволявам чуждите оценки да определят стойността ми. А в каузите ми това е стремежът да бъда още по-устойчива, организирана и отдадена, за да спасим още повече животи и да оставим реална следа след себе си.