Има думи, които не просто се четат. Те се виждат, усещат и остават в съзнанието ни дълго след като сме затворили страницата. Има и букви, които могат да бъдат повече от знаци – да се превърнат в линия, движение, цвят и своеобразен език на емоцията. Именно в това пространство между словото и неговия визуален образ се ражда Callipoesis – проектът на Лидия Кирилова и Христо Мухтанов, който среща поезията и калиграфията и търси нови начини да превърне написаното в преживяване.

Създаден през 2022 г., проектът се завръща с второ издание – този път като двуседмичен минифест в Sofia Maker Space (четириетажна къща в кв. Горубляне, дом на изкуствата и занаятите), под красивото и многозначно мото „Убежище извън големия град“. В него красивите текстове на 12 съвременни поети срещат почерка и въображението на 12 калиграфи, а изложбата се превръща не просто в място за съзерцание, а в пространство за среща, експеримент и творчество. Зад тази идея стоят двама творци, които идват от различни светове, но споделят една и съща вяра – че изкуството не обича границите.

Лидия Кирилова има голям интерес към хората и тяхната уникална вътрешна вселена, както и към изкуствата във всичките им проявления. В момента е психолог на свободна практика, фасилитатор на Лийла (игра, която съчетава източна философия със съвременна приложна психология и помага при заплетени житейски казуси) и един от двигателите на проекта Callipoesis.

Христо Мухтанов е поет и организатор на събития. Автор е на две стихосбирки и на книга с поетична проза. Негови текстове са публикувани в редица онлайн и хартиени издания, а също превеждани на немски и испански език. Заедно с Лидия Кирилова е част от организационното ядро на Callipoesis. Вярва в смесването и преливането на изкуствата.

А какво се случва, когато една дума напусне страницата? Къде свършва поезията и откъде започва калиграфията? Може ли едно произведение да бъде едновременно прочетено и видяно? И защо днес имаме нужда от своите „убежища“ повече от всякога? Woman.bg има честта да се срещне с Лидия и Христо, за да поговорим за красотата на написаното, силата на думите, тишината зад буквите и онези пространства, в които изкуството ни позволява да се върнем към самите себе си.

- Преди да говорим за вашия проект, ми се иска да започнем от вас – какво ви събра за тази идея и какво лично намерихте в нея?

- Всъщност ние се запознахме именно поради желанието си да развиваме този проект. Всичко започна от една публикация във фейсбук на Христо, който питаше как точно може едно литературно четене да бъде направено по-разчупено и по-впечатляващо за публиката. Така стартира нашата комуникация. Лидия пише поезия, занимавала се е с калиграфия и дизайн и това неминуемо стана отправна точка за нашия проект.

Callipoesis поставя в диалог две изкуства – писаното слово и красотата на неговото изписване. Какво се случва с една дума, когато престане да бъде само носител на смисъл и се превърне в образ, линия, ритъм и пространство?

- Вярваме, че по този начин смисълът, който носят думите, се разширява, добива допълнителни нюанси, въздейства на няколко различни нива на публиката. Калиграфските произведения в проекта са създадени по стихотворения – те развиват идеята на тези стихотворенията, но същевременно съдържат своя собствена – така се получава един наистина красив диалог.

Мотото на второто издание е „Убежище извън големия град“. Какво означава „убежище“ за вас днес – физическо място, вътрешно състояние или може би начин да се свържем отново със себе си и с другите?

- Убежището е онова място, на което се чувстваме сигурни и защитени, където можем да творим спокойно и без страх или съмнения. То може да бъде и физическо и метафизическо. Убежището в рамките на нашия проект е Sofia Maker Space – едно невероятно място, Къща на занаятите, която дава възможност на артистите да намерят своето място, своя вътрешен покой и да дадат воля на своето въображение и талант.

Когато поетът предаде своя текст на калиграфа, той в известен смисъл се отказва от контрола си над словото. Има ли във вашия процес момент на абсолютно упование, на доверие към другия творец?

- В момента, в който завърши стихотворението си и го сподели с публика, поетът вече се е отказал от своя контрол върху него – всеки читател има своя гледна точка и тълкуване. Калиграфът е също читател, но и творец, който пресъздава посланието, както самият той го е прочел, разбрал и почувствал. Що се отнася до доверие между творците – разбира се, без него проектът нямаше как да се случи.

В свят, в който думите все по-често се консумират бързо, какво може да ни даде едно изкуство, което изисква бавно писане, внимание и съзерцание?

- Възможност да оставим за миг новините, фийдовете, телефоните и не просто да се насладим на красотата, но и да се замислим за многопластовото послание, което произведенията ни дават. Да се одухотворим.

Callipoesis събира хора от различни артистични среди. Какво се случва, когато поетичната интуиция срещне дисциплината на калиграфията – възниква ли по-често хармония или напрежение? И не е ли именно напрежението понякога най-интересната част от творбата?

- Опитът ни от това и от предходното издание на проекта показват, че възниква хармония – двете форми на писане се допълват по един изящен начин. В нашия проект калиграфите бяха тези, които избраха конкретни произведения на поетите и смятаме, че по този начин калиграфските творби получават една естествена близост до поетичните.

Тази година не става дума само за изложба, а за двуседмичен минифест с работилници, нови творби и взаимодействие с публиката. Искате ли зрителят да остане наблюдател, или всъщност се опитвате да го превърнете в съавтор на случващото се?

- Ще се радваме, ако публиката посети и творческите работилници, които ще бъдат отворени за записване. По този начин всеки ще може да добие по-плътна представа за самите изкуства и да даде изява и на собствените си таланти.

И двамата работите с хора и с тяхната вътрешна вселена. Какво според вас разкрива писането за човека, което разговорът понякога не успява да разкрие?

- Писането предполага по-голяма свобода на изразяване, спокойствие, липса на страх или напрежение. При писане мисълта може да бъде едновременно много по-прецизна, но и по-изящна.

Ако Callipoesis е убежище от шума наоколо, какво бихте искали човек да намери в него?

- Да намери вътрешния си мир и творческия си заряд.

След 28 октомври, когато изложбата приключи, каква следа бихте искали да остави тя у хората? А може би и у самите вас като нейни създатели?

- Callipoesis вече е оставил значима следа и у двама ни. Проектът ни сблъска със страхотни хора, предизвикателства, неочаквани решения и възможности. Надяваме се чрез него на първо място да покажем на публиката талантливите участници - поети и калиграфи, които заслужават да бъдат забелязани. Да провокираме нови идеи и запознанства; да накараме всеки един посетител да се замисли и обогати, и – макар да е клише – да бъде по-добър към себе си и околните.