Емоционалната биографична книга Diogo Jota: Forever In Our Hearts („Диого Жота: Завинаги в сърцата ни“) отдава почит на емблематичния номер 20 на Ливърпул. В страниците ѝ се побират трогателни спомени от съотборници като Върджил ван Дайк и мениджъри като Юрген Клоп и Арне Слот. Най-разтърсващият разказ обаче идва от съпругата на португалския нападател – Руте Кардосо, която описва минутите преди и след фаталния инцидент.
,fit(980:735))
Лятото на 2025 г. за Диого Жота
През лятото на 2025 г. Диого Жота изживява върхови моменти – шампионска титла във Висшата лига с Ливърпул, триумф в Лигата на нациите с Португалия и сватба с любовта от ученическите си години. Само 11 дни след церемонията обаче съдбата нанася своя удар. Докато Жота и брат му Андре Силва пътуват през Испания, за да се качат на ферибот за Великобритания, наетият от тях автомобил „Ламборгини“ катастрофира тежко на магистралата. И двамата братя губят живота си, оставяйки футболния свят и своите близки в дълбок траур.
Какво се случи през очите на Руте Кордосо
В публикуваните откъси от първата глава на книгата Руте Кардосо си спомня за необичайното решение на Диого да наеме спортни коли за почивката си в родината:
„Беше изненада. За разлика от повечето играчи, които обожават скъпи автомобили, бижута и часовници, Диого никога не си е падал по тези неща. Беше напълно доволен от колите, които вече имахме. Може би точно защото никога не бе проявявал интерес, реши да се възползва от възможността да покара „Ферари“ преди сватбата ни, а след това и „Ламборгини“, което трябваше да остави в Сантандер.“
Графикът на Жота в Португалия включвал възстановяване от операция, сватбата на вратаря на Уулвърхемптън Жозе Са и най-важното – неговата собствена сватба с Руте. Всички ангажименти преминали успешно, а обратният път към Сантандер бил планиран за 2–3 юли в компанията на брат му Андре.
Преди да потеглят, двамата се отбили в дома на сестрата на Руте, за да вечерят и да се сбогуват със семейството. Планът им включвал междинно спиране за нощувка в хотел в испанския град Бенавенте.
)
Последното съобщение на Руте: "Гледай пътя"
„Малко след като тръгнаха, му изпратих съобщение: ‚Лек път‘. Той ми отговори с емоджи, а аз му написах да гледа пътя. Това беше последният отговор, който получих от него.“
По-късно същата вечер, около 22:40 ч., фотографът от сватбата изпратил видео с изненадващ танц, организиран от Руте и шаферките. Тя побързала да го сподели с Жота:
„Написах му: ‚Когато спреш, имам едно видео за теб‘. Съобщението беше доставено, но така и не беше прочетено.“
Кога и как Руте разбра какво се е случило с Диого
В онзи момент Руте не се разтревожила, знаейки, че съпругът ѝ шофира. По-късно през нощта обаче, когато преценила, че Диого и Андре вече би трябвало да са пристигнали в хотела, напрежението започнало да расте.
„Погледнах часовника и си помислих, че вече трябва да са в хотела. Изпратих му кратко съобщение: ‚Е?‘. Този път в WhatsApp се появи само една сива отметка. Втората отметка, която потвърждава, че е доставено, така и не се появи. Изпратих още едно съобщение, после още едно... нито едно не се доставяше.“
В опит да се успокои, Руте опитала да се свърже и с Андре, но и неговият телефон не отговарял. Въпреки опитите на сестра ѝ да я утеши с предположения за липса на обхват или изтощени батерии, тревогата бързо прераснала в неописуем кошмар.
„Откакто се роди първородният ни син, страховете ми нараснаха неимоверно. Само седмица преди това с Диого бяхме говорили точно за това – за ужаса, че децата ни могат да останат сами, ако нещо се случи с нас. Когато видях, че съобщенията ми не се доставят, целият този мрачен песимизъм ме връхлетя отново“, връща се към трагичните моменти Руте Кардозо.
,fit(980:735))
Действайки сякаш на автопилот, тя веднага звъни на своята приятелка Катарина, за да разбере името на хотела в испанския град Бенавенте, където Диого и брат му Андре е трябвало да отседнат. Секунди по-късно Руте вече е на линия с рецепцията, за да попита дали са пристигнали двама мъже, пътуващи със зелено „Ламборгини“. Отговорът на рецепциониста обаче е напълно неутрален и лаконичен: не, все още не са се регистрирали.
Тревогата прераства в паника. Руте се свързва с приятелката на Андре – Паула, която също признава, че няма връзка с него от часове. Да седи и просто да чака е немислимо за Руте – тя трескаво търси информация от местната болница в Бенавенте, но оттам отказват подробности по телефона. Опитите за връзка с испанската полиция също удрят на камък.
В този критичен момент нейната сестра Лидия предлага друг ход – да потърсят чичо им Витор, който работи като шофьор на камион и разполага с контакти и испански номер, през който да провери какво се случва на пътя.
„Обадих му се и му обясних, че нямам връзка с Диого и че не са стигнали до хотела. Помолих го за помощ“, споделя Руте.
Витор запазва линията с племенницата си на единия телефон, докато с другия се свързва директно с испанската пътна полиция. В слушалката Руте ясно чува как чичо ѝ произнася пред испанските органи: „Да, двама братя“. Това потвърждение сковава сърцето ѝ, въпреки че надеждата все още се опитва да надделее – че е станала просто лека катастрофа, че телефоните им са счупени и скоро всичко ще бъде наред.
Развръзката обаче се оказва жестока. Витор настоява да говори със зет си Нуно. В нощната тишина всяка дума отеква:
„Чух чичо ми да казва: ‚Изваждат телата‘. Мисля, че добави и ‚към моргата‘, и в този момент съзнанието ми просто блокира. Нуно замръзна, а сестра ми грабна слушалката. Единственото, за което имах сили, бе да се обадя на бащата на Диого и на Паула с думите: ‚Трябва веднага да дойдете тук!‘.“
Несигурността и ужасът карат Руте да се движи непрекъснато, за да не загуби разсъдъка си. По-късно часовникът ѝ отчита, че през тази нощ е изминала 11 километра в крачене из двора на сестра си.
В къщата вече са пристигнали двама психолози от спешната медицинска помощ, когато чичо Витор звъни отново. Този път на линията е испански полицейски служител. След като потвърждава самоличността на Руте и съобщава, че документите на футболиста са пред него, полицаят произнася официалните думи: „С настоящото потвърждавам смъртта на Диого Хозе Тейшейра да Силва, роден на 4 декември 1996 година.“
Сълзите на майките изпълват стаята с неописуема мъка, докато Руте дълго отказва да приеме реалността. В съзнанието ѝ изплува споменът как често се е шегувала с Диого колко голям късметлия е в живота и как всичко винаги му се нарежда по най-добрия начин. Минути, равняващи се на вечност, минават в пълно отрицание, докато прегръдката и думите на сестра ѝ най-накрая не я връщат към суровата действителност.
Испанските власти инструктират семейството да се яви в моргата за разпознаване и предаване на личните вещи на загиналите братя. По пътя натам Руте настоява шофьорът да мине точно по маршрута на трагедията:
„Исках да видя къде точно се е случило, въпреки че смятах, че след толкова часове няма да има следи. Но когато стигнахме до проклетия 64-ти километър, останките от автомобила все още бяха там.“
В пристъп на отчаяние Руте опитва да отвори вратата и да излезе при останките на колата, но задните врати на автомобила вече са заключени за нейна собствена безопасност.
В състояние на пълен шок тя блъскала отчаяно по стъклото, чувствайки се като безпомощно и изплашено дете. Когато се опитала да стигне директно до мястото на инцидента, полицай я спрял и я посъветвал да запази дистанция, за да си спести запечатването на тази кошмарна гледка в съзнанието. Съкрушена от мъка, тя се съгласила.
Последвало разпознаването в моргата, където бащата на Руте вече ги очаквал. Въпреки молбата ѝ да се приближи до тялото на съпруга си, такъв достъп ѝ бил отказан. Настанили я в отделна стая, откъдето през малко стъкло ѝ показали покритото тяло на Диого върху носилка и това на Андре. И двамата вече били поставени в специални чували.
На вдовицата били предадени личните вещи на португалския нападател – неговият часовник, портфейлът и венчалната му халка. След това тленните останки били натоварени в микробуси за транспортиране към траурната агенция, с което започнало и финалното им пътуване обратно към Португалия.
Руте пътувала в буса непосредствено до тялото на Диого, придружавана от Катарина. Напълно изтощена от преживяния ужас, тя най-накрая заспала с мисълта, че всичко това може би е просто един лош сън.Биографичното издание Diogo Jota: Forever In Our Hearts вече е в официална продажба.
Всяка закупена книга е в подкрепа на благотворителната фондация на Ливърпул (LFC Foundation), като всички генерирани приходи за клуба ще финансират специално създадена детско-юношеска футболна програма на името на Диого Жота.
,fit(980:735))
)
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
)
,fit(680:510))