На 26 октомври отбелязваме Димитровден – един от най-големите и почитани празници в българския народен календар, който бележи края на есенното стопанско време и настъпването на зимата. В народните вярвания Свети Димитър е брат близнак на Свети Георги. Двамата си поделили годината по братски – Гергьовден носи лятото, а Димитровден възвестява зимата. Оттук идва и известната народна поговорка: „Свети Георги носи лято, а Свети Димитър – зима.“

Старинното предание разказва, че Свети Димитър язди червен кон, а от дългата му бяла брада се сипят първите снежинки. Щом светецът разтърси брадата си, земята побелява и студът започва да сковава полята. Затова народът го почита като повелител на зимата, с чието идване природата се подготвя за дългите студени месеци.

Димитровден – край на стопанската година

В миналото празникът имал особено важно място в живота на българите. На този ден приключвал периодът, за който били наемани овчари, ратаи и пастири. Стопаните се разплащали с работниците, а онези, от чийто труд били доволни, наемали отново за следващата година. След приключването на задълженията всички се събирали на богати трапези, устройвали веселби и извивали хора.

По това време реколтата вече била прибрана, усилената работа по полето приключвала и стопаните се подготвяли за студените месеци. Димитровден поставял началото и на сезона на годежите и сватбите. По селските мегдани момите играели тъй нареченото „сглядно хоро“, на което ергените и техните родители оглеждали бъдещите невести.

Народни поверия и гадания за зимата

С Димитровден са свързани множество поверия, чрез които хората се опитвали да предскажат времето, плодородието и благополучието през следващата година.

Особено внимание се обръщало на Луната. Ако срещу Димитровден месечината била пълна, се вярвало, че през следващата година пчелите ще се роят много, кошерите ще бъдат пълни с мед, а кошарите – с агънца. Овчарите също имали свои начини да гадаят за времето. Вечерта срещу Димитровден хвърляли тояга в кошарата и ако на сутринта овцете лежали върху нея, това предвещавало дълга, студена и тежка зима.

В някои краища на България, особено в старопланинските райони, на Димитровден се изпълнявал и обичаят полазване, познат най-вече от Игнажден. Стопаните следели кой пръв ще прекрачи прага на дома им, защото вярвали, че от неговия характер, късмет и благосъстояние зависи каква ще бъде следващата година за семейството. Ако първият гост бил добър, имотен и щастлив човек, това предвещавало здраве, плодородие и достатък.

Празничната трапеза на Димитровден

След приключването на стопанската работа настъпвало време за празнуване. Димитровден се посрещал с богата трапеза, около която се събирали семейството, роднините и приятелите. Сред най-характерните ястия бил курбанът от овен или шиле, а в някои краища приготвяли гювеч с овнешко месо.

Поднасяли се също печена птица или пилешка яхния. Съществува любопитен обичай, според който, ако именикът е мъж, се приготвя петел, а ако е жена – кокошка. Това се свързвало с пожеланията за здраве, щастие и плодородие в дома.

Масата се допълвала с домашна пита, сезонни зеленчуци, варена царевица, печени ябълки, тиква и рачел – традиционно сладко от тиква. Сипвало се и новото червено вино, с което гостите вдигали наздравици за здраве, берекет и семейно щастие.

По стар обичай на имен ден се ходело и без специална покана. Гостите носели на именика бели цветя, за да бъде зимата блага и спокойна. Букетите се увивали с червен конец, който трябвало да предпазва от болести и да носи здраве през цялата година.

Мишите празници – любопитни обичаи за предпазване на дома

Освен с веселби и богати трапези Димитровден е свързан и с необичайни обредни забрани. В различните краища на България на самия празник или през следващите дни се отбелязвали така наречените Миши празници. Особено известен е Мишинден, наричан още Мишовден.

Мишките били голяма напаст за селските стопанства, защото унищожавали житото, храната и дрехите, приготвени за зимата. За да предпазят имуществото си, хората спазвали редица забрани и извършвали символични действия, с които се надявали да прогонят вредителите.

Жените не бивало да предат, плетат, шият или тъкат, защото подобна работа можела да привлече мишките. Не се отваряли сандъците с дрехи и не се бъркало в съдовете с брашно и други хранителни запаси.

Особено интересен бил обичаят със символичното „залепване на очите на мишките“. На някои места жените или стопаните замазвали с кал или глина дупки в стените, праговете и ъглите на къщата, като изричали специални думи. По този начин символично затваряли очите на вредителите, за да не виждат житото и храната и да не причиняват пакости.

Кой празнува на Димитровден

На 26 октомври имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Димчо, Митко, Митка, Мита, Митра и всички, чиито имена са свързани със Свети Димитър.

Димитровден е и професионален празник на строителите в България. Своя празник отбелязват също архитекти, проектанти, инженери и хората, чийто труд е свързан със строителството.

Честит Димитровден! Нека Свети Димитър закриля домовете ни, да дарява семействата със здраве, мир и благополучие и да ни пази през настъпващите студени месеци. Нека във всеки дом има топлина, обич, достатък и благословия, а зимата да бъде блага и щедра към всички!

ЗОДИИ И АСТРОЛОГИЯ

Автор Астролог - Ивелина Пенчева

Името Димитър – произход, значение, нумерология и характер според зодията

Автор Астролог - Ивелина Пенчева