Тя познава бедността, борбата и предразсъдъците: Деб Хааланд – първата жена от коренното население, избрана за губернатор в САЩ
Автор
Антония Михайлова

Тя познава бедността, борбата и предразсъдъците: Деб Хааланд – първата жена от коренното население, избрана за губернатор в САЩ

Дебра Ан (Деб) Хааланд записа името си в политическата история на Съединените щати. 65-годишната представителка на Демократическата партия, член на коренното американско племе Лагуна Пуебло, спечели губернаторските избори в щата Ню Мексико на 3 ноември, побеждавайки републиканеца Грег Хъл – бивш кмет на Рио Ранчо, един от най-големите градове в щата. С победата си тя стана първата жена от коренното население на Америка, избрана за губернатор на американски щат.

Зад историческия резултат обаче стои една далеч по-необикновена история – за момиче, израснало в семейство на военнослужещи, за жена, преминала през финансови затруднения, самотно майчинство и лични изпитания, за да стигне до върховете на политическата власт. Пътят на Хааланд не започва в политическите кабинети на Вашингтон, а в общността на Лагуна Пуебло, чиито традиции и история остават неизменна част от нейната идентичност.

Според публикуваните изборни резултати Хааланд и кандидатката за вицегубернатор Стефани Гарсия Ричард получават 412 834 гласа, или 57,25% от вота. Републиканската двойка Грег Хъл и Дейвид Галегос събира 308 315 гласа (42,75%). Данните са предварителни и подлежат на окончателно сертифициране. Хааланд ще наследи поста от своята съпартийка Мишел Лухан Гришам, която няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Очаква се новият губернатор да встъпи в длъжност през януари 2027 г., пише The Guardian.

Това е поредният исторически момент в кариерата на Хааланд. През 2018 г. тя бе една от първите две жени от коренното население, избрани в Конгреса на САЩ, заедно с демократката Шарис Дейвидс от Канзас. През март 2021 г., по време на управлението на президента Джо Байдън, тя застана начело на Министерството на вътрешните работи, превръщайки се в първия представител на коренното население, заемал министерски пост в американска президентска администрация.

View post on Instagram
 

Между две култури и една силна семейна история

Дебра Ан Хааланд е родена на 2 декември 1960 г. в Уинслоу, Аризона. Тя е член на племето Лагуна Пуебло – една от федерално признатите индиански общности в САЩ, чиито традиционни земи се намират в централната част на Ню Мексико. Самата Хааланд определя себе си като представителка на 35-о поколение с родови корени в щата, проследявайки майчината си линия до установяването на общността Лагуна Пуебло през XIII век.

Семейството ѝ съчетава различни културни и житейски традиции. Майка ѝ Мери Тоя е представителка на Лагуна Пуебло и служи във Военноморските сили на САЩ, а баща ѝ Джон Дейвид Хааланд е морски пехотинец с дългогодишна военна кариера. Той участва във войната във Виетнам и е отличен със сребърния медал Silver Star за храброст, след като спасява шестима военнослужещи. Военната професия на баща ѝ определя голяма част от детството на Деб. Семейството често се мести в зависимост от назначенията му, а бъдещата политичка посещава общо 13 държавни училища, преди да завърши гимназията Highland High School в Албакърки през 1978 г. Въпреки честите премествания майка ѝ полага специални усилия децата да запазят връзката с корените си. Когато баща ѝ е изпращан на временни назначения, тя ги отвежда при баба им и дядо им в общността Лагуна Пуебло. Именно там Хааланд опознава традициите на своите предци, научава се да цени земята и природата и изгражда усещането си за принадлежност.

В интервю за университетското издание Mirage Magazine тя си спомня как се учи да готви, наблюдавайки баба си през прозореца на кухнята, и как прекарва време с дядо си в обработването на земята. Той отглежда царевица и плодни дръвчета, а малката Деб му помага да се грижи за посевите. Тези наглед обикновени семейни моменти се превръщат в съществена част от връзката ѝ с племенната култура.

Семейната история обаче носи и болезнен отпечатък. Бабата и дядото на Хааланд са били засегнати от политиките на насилствена асимилация спрямо коренното население, включително от системата на интернатните училища, в които индианските деца са отделяни от семействата си и възпитавани извън собствените си културни традиции. Този исторически опит по-късно оказва влияние върху обществената ѝ дейност и отношението ѝ към правата на коренните общности.

View post on Instagram
 

Образованието – път, започнал по-късно от обичайното

След завършването на гимназията Хааланд не поема директно към университета. Започва работа в пекарна в Албакърки, където работи още като ученичка. След дипломирането си получава предложение за постоянна работа и решава да се издържа сама. Решението да продължи образованието си идва едва на 28-годишна възраст. В едно от интервютата си тя разказва, че един ден се запитва дали иска да прекара целия си живот в същата работа. Отговорът е отрицателен. Тогава се обръща към майка си и сестра си за съвет и решава да кандидатства в Университета на Ню Мексико.

През 1994 г. завършва бакалавърска степен по английска филология. Но дипломирането ѝ е съпътствано от още едно голямо житейско събитие – само четири дни след церемонията се ражда дъщеря ѝ Сома (Somah). Така началото на новия ѝ живот съвпада с една от най-трудните роли, които поема – тази на самотна майка.

Getty

Самотното майчинство, финансовите трудности и малкият бизнес със салса

В следващите години Хааланд трябва да съчетава грижите за дъщеря си с желанието да продължи образованието си и да изгради професионална кариера. Финансовите затруднения са сериозни. Тя разчита на социални помощи за храна, включително SNAP и WIC, изпитва трудности с намирането на жилище и понякога живее от заплата до заплата. За да осигури доходи и същевременно да има възможност да се грижи за детето си, създава малък бизнес за производство и продажба на традиционен мексикански сос – салса, под името Pueblo Salsa. Предприемаческата инициатива ѝ позволява да работи с по-гъвкав график, без да се налага да оставя дъщеря си на целодневни грижи.

В интервюто за Mirage Magazine Хааланд обяснява, че е искала да прекарва възможно най-много време с детето си през първите години от живота му. Бизнесът със салса се оказва не просто начин за изкарване на прехраната, а възможност да продължи напред, без да се отказва от майчинските си отговорности.

През 2003 г. тя се записва в Юридическия факултет на Университета на Ню Мексико, а през 2006 г. получава степен Juris Doctor (J.D.) със специализация в областта на индианското право. Така превръща личния си интерес към защитата на коренните общности в професионална квалификация.

Хааланд не крие и друг аспект от личната си история – борбата със зависимостта от алкохол. Тя публично говори за повече от три десетилетия трезвеност и за трудностите, през които преминава. Откритостта ѝ по тази тема е част от по-широкия ѝ разказ за устойчивостта и възстановяването, но и за необходимостта хората, изправени пред подобни проблеми, да имат достъп до подкрепа.

Тези преживявания по-късно намират място и в политическите ѝ послания. Когато говори за социална политика, здравеопазване и подкрепа за семействата, тя често се позовава на собствените си трудности, вместо да представя проблемите единствено през призмата на политическите програми.

Getty

От племенната администрация до Вашингтон

След завършването на юридическото си образование Хааланд постепенно се насочва към обществената и политическата дейност. Работи в племенната администрация на Сан Фелипе Пуебло, а между 2010 и 2015 г. участва в ръководството на Laguna Development Corporation – дружеството, което управлява бизнес дейностите на племенната общност. Там става първата жена, избрана в борда на директорите, а впоследствие застава и начело на неговата работа. Професионалният ѝ опит включва управление на икономически проекти и дейности, свързани с развитието на общността.

Политическата ѝ активност се засилва постепенно. Участва в президентските кампании на Джон Кери през 2004 г. и Барак Обама през 2008 г., а през 2012 г. работи като директор на инициативата за избирателна активност сред коренното население в кампанията за преизбирането на Обама. През 2015 г. е избрана за председател на Демократическата партия в Ню Мексико – пост, който заема до 2017 г. Това е важен етап от развитието ѝ, защото я превръща в разпознаваема фигура в политическия живот на щата. През 2018 г. Хааланд печели място в Камарата на представителите на САЩ от първи избирателен район на Ню Мексико. Заедно с Шарис Дейвидс от Канзас те стават първите две жени от коренното население, избрани в Конгреса в рамките на един и същи изборен цикъл.

През март 2021 г. президентът Джо Байдън я номинира за министър на вътрешните работи. Сенатът утвърждава кандидатурата ѝ и на 18 март тя полага клетва като ръководител на ведомството. Това е още един исторически прецедент – за първи път представител на коренното население застава начело на министерство в американския президентски кабинет.

Министерството на вътрешните работи има широки отговорности – от управлението на националните паркове и федералните земи до отношенията с индианските племена и опазването на природните ресурси. За Хааланд това е особено значимо, тъй като професионалният ѝ опит и личната ѝ идентичност са тясно свързани с въпросите за правата на коренните общности и отношението към земята.

Като министър тя поставя акцент върху консултациите с племенните власти, възстановяването на историческата справедливост и опазването на природните ресурси. В тази си роля тя се превръща и в една от най-разпознаваемите фигури на коренното население в американската национална политика.

Getty

Историческата победа и правата на коренните народи

Значението на избирането на Хааланд за губернатор надхвърля политическата конкуренция между демократи и републиканци. Резултатът има особена символика за Ню Мексико – щат, в който коренното население съставлява приблизително 12% от жителите.

Историята на политическото представителство на тези общности е белязана от дългогодишни ограничения. Макар американското гражданство да е предоставено на повечето коренни американци с федералния закон от 1924 г., това не означава автоматично, че те получават реален достъп до избирателните права във всички щати.

В Ню Мексико например правото на глас на коренното население е признато едва през 1948 г. след съдебна битка, водена от Мигел Трухильо – ветеран от Втората световна война и член на пуеблото (традиционна индианска общност или селище на коренното население в американския Югозапад) Ислета. Той оспорва щатски закон, който ограничава правото му да участва в избори.

Десетилетия по-късно проблемите с достъпа до избирателните секции и политическото представителство продължават. През 2023 г. Ню Мексико приема законодателство за защита на избирателните права на коренните общности, включително разпоредби за участието на племенните власти при определянето на изборните секции и промените в границите на избирателните райони. На този фон избирането на жена от Лагуна Пуебло начело на щатското управление придобива значение, което далеч надхвърля личния политически успех. То е символ на постепенното разширяване на участието на общности, които дълго време са били изключвани от процесите на вземане на решения.

В оценката на Луис Вентура, изпълнителен секретар на Мисионерския съвет за коренното население (Cimi), резултатът има значение и извън границите на САЩ. Според него победата на Хааланд показва нарастващата роля на коренните народи в политическите процеси и има отзвук в страни като Бразилия, където защитата на правата на местните общности също е важна обществена тема.

Вентура разглежда резултата и като израз на несъгласие с политиките на администрацията на Доналд Тръмп. Това е негова политическа интерпретация на вота, която поставя изборите в по-широкия контекст на американските обществени разделения.

Getty

Какво обещава Хааланд на Ню Мексико

В кампанията си за губернаторския пост Хааланд постави акцент върху проблеми, които засягат ежедневието на семействата – високите разходи за живот, здравеопазването, образованието, жилищната политика, сигурността и опазването на околната среда.

Сред основните ѝ предложения е създаването на публична здравноосигурителна опция, която да осигури по-достъпна алтернатива на частните застрахователни планове. Тя обещава също да защитава достъпа до Medicaid, да разшири мобилните здравни услуги в отдалечените райони и да предприеме мерки срещу недостига на лекари и медицински специалисти. В областта на образованието програмата ѝ предвижда разширяване на достъпа до детски грижи, подкрепа за учителите, подобряване на грамотността и създаване на повече възможности за професионално обучение на младите хора.

Икономическите ѝ предложения включват повишаване на минималното възнаграждение, разширяване на данъчните облекчения за работещи семейства, стимулиране на строителството на достъпни жилища и мерки срещу изкуственото повишаване на наемите чрез алгоритмично определяне на цените.

Хааланд поставя акцент и върху развитието на възобновяемата енергия, създаването на нови работни места и подкрепата за малкия бизнес. В тези предложения личи и влиянието на собствения ѝ предприемачески опит – период от живота ѝ, който тя често използва, за да обясни защо достъпът до икономически възможности е важен за обикновените семейства.

Тези ангажименти са част от предизборната ѝ програма и предстои да бъдат оценявани според реалното им изпълнение по време на управлението ѝ.

Легендата за русата жена: Пророчеството на Ванга отново предизвика интерес – коя е Илияна Йотова извън политиката
ПО ЖЕНСКИ
Автор Антония Михайлова

Легендата за русата жена: Пророчеството на Ванга отново предизвика интерес – коя е Илияна Йотова извън политиката

Автор Антония Михайлова

Рекорди и исторически прецеденти в цялата страна

Изборите през 2026 г. донесоха и други резултати с историческо значение за политическото представителство в САЩ. В Джорджия демократката Кийша Ланс Ботъмс спечели губернаторския пост, превръщайки се в първата чернокожа жена, избрана за губернатор на американски щат. Бившата кметица на Атланта победи републиканеца Рик Джаксън.

В Тексас демократката Джина Инохоса също постигна исторически успех, ставайки първата жена от латиноамерикански произход, избрана за губернатор на щата. В Минесота Ейми Клоубъшар спечели губернаторската надпревара и стана първата жена, избрана на този пост в историята на щата. В същия изборен цикъл Пеги Фланаган, дотогава вицегубернатор на Минесота и представителка на коренното население, бе избрана за Сената на САЩ – също исторически прецедент за индианските жени в американската национална политика. Сред другите значими резултати е победата на демократа Крис Папас в Ню Хемпшир, с която той става първият открито хомосексуален мъж, избран в Сената на САЩ. В Мичиган демократът Абдул Ел-Сайед спечели сенатската надпревара и стана първият мюсюлманин, избран в горната камара на американския Конгрес.

Тези резултати показват колко различни групи и общности намират все по-видимо място в американските политически институции. Победата на Хааланд обаче има особена историческа тежест заради дългия път от ограниченията върху правата на коренното население до участието му в управлението на щатско и федерално равнище.

За Деб Хааланд този път преминава през 13 училища, университетска диплома, получена на 34 години, самотно майчинство, малък бизнес, юридическо образование и години работа в защита на племенните общности. От кухнята, в която наблюдава баба си, до коридорите на Конгреса и Министерството на вътрешните работи, историята ѝ е свързана с едно постоянно усилие – да запази връзката със собствените си корени, докато разширява границите на възможното. С избирането ѝ за губернатор на Ню Мексико тази лична история придобива ново измерение. За първи път жена от коренното население на Америка получава мандат да управлява цял американски щат – символичен момент за общностите, чиито политически права са били ограничавани в продължение на поколения.

Getty