Дебра Ан (Деб) Хааланд записа името си в политическата история на Съединените щати. 65-годишната представителка на Демократическата партия, член на коренното американско племе Лагуна Пуебло, спечели губернаторските избори в щата Ню Мексико на 3 ноември, побеждавайки републиканеца Грег Хъл – бивш кмет на Рио Ранчо, един от най-големите градове в щата. С победата си тя стана първата жена от коренното население на Америка, избрана за губернатор на американски щат.
Зад историческия резултат обаче стои една далеч по-необикновена история – за момиче, израснало в семейство на военнослужещи, за жена, преминала през финансови затруднения, самотно майчинство и лични изпитания, за да стигне до върховете на политическата власт. Пътят на Хааланд не започва в политическите кабинети на Вашингтон, а в общността на Лагуна Пуебло, чиито традиции и история остават неизменна част от нейната идентичност.
Според публикуваните изборни резултати Хааланд и кандидатката за вицегубернатор Стефани Гарсия Ричард получават 412 834 гласа, или 57,25% от вота. Републиканската двойка Грег Хъл и Дейвид Галегос събира 308 315 гласа (42,75%). Данните са предварителни и подлежат на окончателно сертифициране. Хааланд ще наследи поста от своята съпартийка Мишел Лухан Гришам, която няма право да се кандидатира за трети последователен мандат. Очаква се новият губернатор да встъпи в длъжност през януари 2027 г., пише The Guardian.
Това е поредният исторически момент в кариерата на Хааланд. През 2018 г. тя бе една от първите две жени от коренното население, избрани в Конгреса на САЩ, заедно с демократката Шарис Дейвидс от Канзас. През март 2021 г., по време на управлението на президента Джо Байдън, тя застана начело на Министерството на вътрешните работи, превръщайки се в първия представител на коренното население, заемал министерски пост в американска президентска администрация.
Между две култури и една силна семейна история
Дебра Ан Хааланд е родена на 2 декември 1960 г. в Уинслоу, Аризона. Тя е член на племето Лагуна Пуебло – една от федерално признатите индиански общности в САЩ, чиито традиционни земи се намират в централната част на Ню Мексико. Самата Хааланд определя себе си като представителка на 35-о поколение с родови корени в щата, проследявайки майчината си линия до установяването на общността Лагуна Пуебло през XIII век.
Семейството ѝ съчетава различни културни и житейски традиции. Майка ѝ Мери Тоя е представителка на Лагуна Пуебло и служи във Военноморските сили на САЩ, а баща ѝ Джон Дейвид Хааланд е морски пехотинец с дългогодишна военна кариера. Той участва във войната във Виетнам и е отличен със сребърния медал Silver Star за храброст, след като спасява шестима военнослужещи. Военната професия на баща ѝ определя голяма част от детството на Деб. Семейството често се мести в зависимост от назначенията му, а бъдещата политичка посещава общо 13 държавни училища, преди да завърши гимназията Highland High School в Албакърки през 1978 г. Въпреки честите премествания майка ѝ полага специални усилия децата да запазят връзката с корените си. Когато баща ѝ е изпращан на временни назначения, тя ги отвежда при баба им и дядо им в общността Лагуна Пуебло. Именно там Хааланд опознава традициите на своите предци, научава се да цени земята и природата и изгражда усещането си за принадлежност.
В интервю за университетското издание Mirage Magazine тя си спомня как се учи да готви, наблюдавайки баба си през прозореца на кухнята, и как прекарва време с дядо си в обработването на земята. Той отглежда царевица и плодни дръвчета, а малката Деб му помага да се грижи за посевите. Тези наглед обикновени семейни моменти се превръщат в съществена част от връзката ѝ с племенната култура.
Семейната история обаче носи и болезнен отпечатък. Бабата и дядото на Хааланд са били засегнати от политиките на насилствена асимилация спрямо коренното население, включително от системата на интернатните училища, в които индианските деца са отделяни от семействата си и възпитавани извън собствените си културни традиции. Този исторически опит по-късно оказва влияние върху обществената ѝ дейност и отношението ѝ към правата на коренните общности.
Образованието – път, започнал по-късно от обичайното
След завършването на гимназията Хааланд не поема директно към университета. Започва работа в пекарна в Албакърки, където работи още като ученичка. След дипломирането си получава предложение за постоянна работа и решава да се издържа сама. Решението да продължи образованието си идва едва на 28-годишна възраст. В едно от интервютата си тя разказва, че един ден се запитва дали иска да прекара целия си живот в същата работа. Отговорът е отрицателен. Тогава се обръща към майка си и сестра си за съвет и решава да кандидатства в Университета на Ню Мексико.
През 1994 г. завършва бакалавърска степен по английска филология. Но дипломирането ѝ е съпътствано от още едно голямо житейско събитие – само четири дни след церемонията се ражда дъщеря ѝ Сома (Somah). Така началото на новия ѝ живот съвпада с една от най-трудните роли, които поема – тази на самотна майка.
,fit(720:1280))
Самотното майчинство, финансовите трудности и малкият бизнес със салса
В следващите години Хааланд трябва да съчетава грижите за дъщеря си с желанието да продължи образованието си и да изгради професионална кариера. Финансовите затруднения са сериозни. Тя разчита на социални помощи за храна, включително SNAP и WIC, изпитва трудности с намирането на жилище и понякога живее от заплата до заплата. За да осигури доходи и същевременно да има възможност да се грижи за детето си, създава малък бизнес за производство и продажба на традиционен мексикански сос – салса, под името Pueblo Salsa. Предприемаческата инициатива ѝ позволява да работи с по-гъвкав график, без да се налага да оставя дъщеря си на целодневни грижи.
В интервюто за Mirage Magazine Хааланд обяснява, че е искала да прекарва възможно най-много време с детето си през първите години от живота му. Бизнесът със салса се оказва не просто начин за изкарване на прехраната, а възможност да продължи напред, без да се отказва от майчинските си отговорности.
През 2003 г. тя се записва в Юридическия факултет на Университета на Ню Мексико, а през 2006 г. получава степен Juris Doctor (J.D.) със специализация в областта на индианското право. Така превръща личния си интерес към защитата на коренните общности в професионална квалификация.
Хааланд не крие и друг аспект от личната си история – борбата със зависимостта от алкохол. Тя публично говори за повече от три десетилетия трезвеност и за трудностите, през които преминава. Откритостта ѝ по тази тема е част от по-широкия ѝ разказ за устойчивостта и възстановяването, но и за необходимостта хората, изправени пред подобни проблеми, да имат достъп до подкрепа.
Тези преживявания по-късно намират място и в политическите ѝ послания. Когато говори за социална политика, здравеопазване и подкрепа за семействата, тя често се позовава на собствените си трудности, вместо да представя проблемите единствено през призмата на политическите програми.
,fit(980:735))
От племенната администрация до Вашингтон
След завършването на юридическото си образование Хааланд постепенно се насочва към обществената и политическата дейност. Работи в племенната администрация на Сан Фелипе Пуебло, а между 2010 и 2015 г. участва в ръководството на Laguna Development Corporation – дружеството, което управлява бизнес дейностите на племенната общност. Там става първата жена, избрана в борда на директорите, а впоследствие застава и начело на неговата работа. Професионалният ѝ опит включва управление на икономически проекти и дейности, свързани с развитието на общността.
Политическата ѝ активност се засилва постепенно. Участва в президентските кампании на Джон Кери през 2004 г. и Барак Обама през 2008 г., а през 2012 г. работи като директор на инициативата за избирателна активност сред коренното население в кампанията за преизбирането на Обама. През 2015 г. е избрана за председател на Демократическата партия в Ню Мексико – пост, който заема до 2017 г. Това е важен етап от развитието ѝ, защото я превръща в разпознаваема фигура в политическия живот на щата. През 2018 г. Хааланд печели място в Камарата на представителите на САЩ от първи избирателен район на Ню Мексико. Заедно с Шарис Дейвидс от Канзас те стават първите две жени от коренното население, избрани в Конгреса в рамките на един и същи изборен цикъл.
През март 2021 г. президентът Джо Байдън я номинира за министър на вътрешните работи. Сенатът утвърждава кандидатурата ѝ и на 18 март тя полага клетва като ръководител на ведомството. Това е още един исторически прецедент – за първи път представител на коренното население застава начело на министерство в американския президентски кабинет.
Министерството на вътрешните работи има широки отговорности – от управлението на националните паркове и федералните земи до отношенията с индианските племена и опазването на природните ресурси. За Хааланд това е особено значимо, тъй като професионалният ѝ опит и личната ѝ идентичност са тясно свързани с въпросите за правата на коренните общности и отношението към земята.
Като министър тя поставя акцент върху консултациите с племенните власти, възстановяването на историческата справедливост и опазването на природните ресурси. В тази си роля тя се превръща и в една от най-разпознаваемите фигури на коренното население в американската национална политика.
,fit(980:735))
Историческата победа и правата на коренните народи
Значението на избирането на Хааланд за губернатор надхвърля политическата конкуренция между демократи и републиканци. Резултатът има особена символика за Ню Мексико – щат, в който коренното население съставлява приблизително 12% от жителите.
Историята на политическото представителство на тези общности е белязана от дългогодишни ограничения. Макар американското гражданство да е предоставено на повечето коренни американци с федералния закон от 1924 г., това не означава автоматично, че те получават реален достъп до избирателните права във всички щати.
В Ню Мексико например правото на глас на коренното население е признато едва през 1948 г. след съдебна битка, водена от Мигел Трухильо – ветеран от Втората световна война и член на пуеблото (традиционна индианска общност или селище на коренното население в американския Югозапад) Ислета. Той оспорва щатски закон, който ограничава правото му да участва в избори.
Десетилетия по-късно проблемите с достъпа до избирателните секции и политическото представителство продължават. През 2023 г. Ню Мексико приема законодателство за защита на избирателните права на коренните общности, включително разпоредби за участието на племенните власти при определянето на изборните секции и промените в границите на избирателните райони. На този фон избирането на жена от Лагуна Пуебло начело на щатското управление придобива значение, което далеч надхвърля личния политически успех. То е символ на постепенното разширяване на участието на общности, които дълго време са били изключвани от процесите на вземане на решения.
В оценката на Луис Вентура, изпълнителен секретар на Мисионерския съвет за коренното население (Cimi), резултатът има значение и извън границите на САЩ. Според него победата на Хааланд показва нарастващата роля на коренните народи в политическите процеси и има отзвук в страни като Бразилия, където защитата на правата на местните общности също е важна обществена тема.
Вентура разглежда резултата и като израз на несъгласие с политиките на администрацията на Доналд Тръмп. Това е негова политическа интерпретация на вота, която поставя изборите в по-широкия контекст на американските обществени разделения.
,fit(980:735))
Какво обещава Хааланд на Ню Мексико
В кампанията си за губернаторския пост Хааланд постави акцент върху проблеми, които засягат ежедневието на семействата – високите разходи за живот, здравеопазването, образованието, жилищната политика, сигурността и опазването на околната среда.
Сред основните ѝ предложения е създаването на публична здравноосигурителна опция, която да осигури по-достъпна алтернатива на частните застрахователни планове. Тя обещава също да защитава достъпа до Medicaid, да разшири мобилните здравни услуги в отдалечените райони и да предприеме мерки срещу недостига на лекари и медицински специалисти. В областта на образованието програмата ѝ предвижда разширяване на достъпа до детски грижи, подкрепа за учителите, подобряване на грамотността и създаване на повече възможности за професионално обучение на младите хора.
Икономическите ѝ предложения включват повишаване на минималното възнаграждение, разширяване на данъчните облекчения за работещи семейства, стимулиране на строителството на достъпни жилища и мерки срещу изкуственото повишаване на наемите чрез алгоритмично определяне на цените.
Хааланд поставя акцент и върху развитието на възобновяемата енергия, създаването на нови работни места и подкрепата за малкия бизнес. В тези предложения личи и влиянието на собствения ѝ предприемачески опит – период от живота ѝ, който тя често използва, за да обясни защо достъпът до икономически възможности е важен за обикновените семейства.
Тези ангажименти са част от предизборната ѝ програма и предстои да бъдат оценявани според реалното им изпълнение по време на управлението ѝ.
Рекорди и исторически прецеденти в цялата страна
Изборите през 2026 г. донесоха и други резултати с историческо значение за политическото представителство в САЩ. В Джорджия демократката Кийша Ланс Ботъмс спечели губернаторския пост, превръщайки се в първата чернокожа жена, избрана за губернатор на американски щат. Бившата кметица на Атланта победи републиканеца Рик Джаксън.
В Тексас демократката Джина Инохоса също постигна исторически успех, ставайки първата жена от латиноамерикански произход, избрана за губернатор на щата. В Минесота Ейми Клоубъшар спечели губернаторската надпревара и стана първата жена, избрана на този пост в историята на щата. В същия изборен цикъл Пеги Фланаган, дотогава вицегубернатор на Минесота и представителка на коренното население, бе избрана за Сената на САЩ – също исторически прецедент за индианските жени в американската национална политика. Сред другите значими резултати е победата на демократа Крис Папас в Ню Хемпшир, с която той става първият открито хомосексуален мъж, избран в Сената на САЩ. В Мичиган демократът Абдул Ел-Сайед спечели сенатската надпревара и стана първият мюсюлманин, избран в горната камара на американския Конгрес.
Тези резултати показват колко различни групи и общности намират все по-видимо място в американските политически институции. Победата на Хааланд обаче има особена историческа тежест заради дългия път от ограниченията върху правата на коренното население до участието му в управлението на щатско и федерално равнище.
За Деб Хааланд този път преминава през 13 училища, университетска диплома, получена на 34 години, самотно майчинство, малък бизнес, юридическо образование и години работа в защита на племенните общности. От кухнята, в която наблюдава баба си, до коридорите на Конгреса и Министерството на вътрешните работи, историята ѝ е свързана с едно постоянно усилие – да запази връзката със собствените си корени, докато разширява границите на възможното. С избирането ѝ за губернатор на Ню Мексико тази лична история придобива ново измерение. За първи път жена от коренното население на Америка получава мандат да управлява цял американски щат – символичен момент за общностите, чиито политически права са били ограничавани в продължение на поколения.
,fit(980:735))
,fit(980:735))
,fit(380:285))
)
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))
,fit(680:510))