Автор
Десислава Недева

Как да са здрави телата ни, като са болни душите ни

Новата реалност на 21-ви век – живеем в стрес и страх от неконтролируемо разрастващата се епидемия от коронавируса, който покоси Китай и заплашително се насочва към страни от Европа, Америка и Австралия. Африка не ги мислим, там си имат други проблеми. Но замисляли ли сте отвъд физическите измерения на болестта, каква е причината всяка година все по-опасни зарази да застрашават качеството на живот и самия живот в чутовни размери? Това не е просто вирус, възникнал и мутирал случайно или умишлено разработен като биологично оръжие и изпуснат от лабораторията поради човешка немарливост. Това е сигнал, че човечеството преминава през сериозни вътрешни трансформации, предизвикани от някакъв дисбаланс в природата и живота на Земята. Глобалното затопляне, епидемиите, замърсяването на водите, пожарите по горите са само последици от един много по-голям проблем, върху който трябва сериозно да се поработи, а именно егоистичните подбуди на човека. Те са мощен двигател и инстинкт за самосъхранение, но в момента са като опасно оръжие в ръцете на едно дете. Нужна е еволюция и осъзнатост, за да се разкрият правилните методи за боравене с това човешко благословение и проклятие.



Нека се обърнем към постулатите на религиозното течение Кабала в опит да разберем патовата ситуация, в която се намираме всички в този отрязък от вечността. Според мъдростта на тази наука за духовното, реалността се състои от две сили или две качества: желание за получаване и желание за отдаване.

Тъй като желанието за отдаване има нужда да дава, то създава желанието за получаване, а неговото по-често използвано име е „Творецът”. Ето защо цялото творение, включително и ние, е една изява на това желание за получаване. По този начин самите ние можем да станем творци, толкова всемогъщи и толкова всезнаещи, колкото и истинския Създател.

Обаче има един проблем, който се оказва за момента непреодолим. Хората очакват да живеят в свят, който е статичен, информацията е смилаема, обстановката ни е близка, но Вселената е динамична и постоянно сменя декорите. Трябва да се приспособим или ни чака сигурна смърт. Всички живи същества на тази планета сме взаимосвързани по някакъв начин. Случайни неща няма, а единствено причинно-следствени връзки. И тъй като в момента хората заемат почетната най-висока позиция в хранителната верига, те поемат цялата вина на крехките си, но интелигентни плещи.

Когато човек живее прекалено дълго време с негативни мисли, неминуемо ще попадне в порочния кръг на чести и продължителни боледувания, причинени от вируси и бактерии. Аналогично, когато обществото ни е управлявано във враждебна обстановка, колективната му имунна система постепенно се пропуква и никаква ваксина не може да предотврати заразяването. Хората се превръщат в едни затворени, егоистични и мрачни същества, които произвеждат кортизол в промишлени количества и тази негативна промяна в човечеството неминуемо води до природни катаклизми.



Начинът, по който Вселената функционира, е единен и всеки дисбаланс е като бумеранг, който се връща към хората с разрушитената си сила. Когато се опитваме да се справим с вече циркулиращите вируси, ние намаляваме неговата скорост, но не го спираме. Докато не променим себе си, не можем да спрем разпространението на заразите. Добруването на тази планета зависи от нас и положителната ни нагласа към заобикалящия ни свят.

Не ви говоря за всички ню ейдж мантри как трябва да си представяме желанията си изпълнени и те тутакси ще се материализират в пространството. Не можем да променим нещо, което е заложено в човешката природа и да продължаваме да гледаме само от собствената си камбанария. Нужно е да се издигнем над егото си и да мислим и работим в единство с останалата част от природата.



Ако не си вземем поука и не променим реакциите си, вероятно ни очаква нова вълна от болести, които ще действат на психиката ни, защото Вселената е съвършена и докато не постигне своя идеал, няма да се спре пред нищо. Хората ще станат толкова вътрешно нецентрализирани, че семейният живот и спокойното съществуване ще бъдат само далечен спомен, по който ще въздишаме с носталгия. Когато най-накрая се превърнам в едни хаотични и нетрезво мислещи индивиди, тогава защо са им на управляващите атомни бомби и други средства за масово разрушение.

Това, към което трябва да се стремим, за да подобрим максимално ситуацията, е да стопим разстоянието на двете противоположности, които ни изграждат – приемането и отдаването. Толкова ли е трудно да го постигнем? Толкова ли е трудно да бъдем хора?

Четете още: Започна годината на Металния Плъх. Пригответе се за дъжд от пари и успешна кариера