На този въпрос съществуват вероятно толкова отговори, колкото хора има на белия свят. За едни да обичат, значи да се отдават, за други - да приемат, а за трети и двете - да приемат и да се отдават, за четвърти – да се грижат, за пети - да защитават, за шести, никакви тука разсъждения не могат да се посочат и така до безкрай. Да се грижиш, да защитаваш, да се отдаваш, всичко това е разбира се прекрасно, но сами по себе си тези действия не означават любов. Те се явяват като следствие на любовта, която би била невъзможна, ако не е способността да се обичат чуждите недостатъци. Способността да приемате и да обичате недостатъците на хората изобщо и на вашия избраник/ чка в частност, ще ви помогне съвършено другояче да погледнете на живота и да усетите себе си в този живот. Вие по съвършено друг начин ще построите отношенията си с хората. И въобще способността да разбереш и да простиш най-различни слабости е най-верният път към хармония със самия себе си и с околния свят.

Тук могат да намерят няколко препоръки тези, които искат да живеят щастливо и хармонично след сватбата.

1.Не се женете за човека, с който по ваше мнение можете да живеете. Направете го с човека, без когото не можете да живеете и без него живота ви би бил немислим.

2.Не се женете за човека, чиито черти от характера не можете да понасяте. Възможно е по-късно в бъдещето да ви се прииска да ги промените, но по-скоро нищо няма да постигнете. Характера се формира в ранно детство, когато човек стане възрастен, вече е проблематично да промени нещо в характера си. Затова, ако нещо ви дразни в даден човек, изобщо не се свързвайте с него или преценете можете ли да живеете с това много години.

3. Не се женете спонтанно! Нищо не разрушава живота така, както необмислените постъпки. И помнете, че срещите са винаги само едната страна на медала, че това са винаги усмихнати привлекателни и щастливи физиономии. При което и двамата партньори се опитват да се представят за по-добри, отколкото са в действителност. И точно поради тази причина през първите години на семейния им живот и двамата не престават да изненадват другия (и в лошия смисъл също). За да се предпазите опитайте се да общувате не по-малко от една година.

4. Не сключвайте брак в твърде ранна възраст. Както показва статистиката, при твърде младите двойки е по- голям процента на разводите. Една от причините е, че създаването на пълноценно и хармонично във всички отношения семейство изисква такива качества като самоконтрол, сдържаност и грижа за другите, които се придобиват в по-зряла възраст.

5.Не живейте с човека, за когото ще се омъжвате заедно преди сватбата! Макар в днешно време това да е спорен въпрос, но както показват международните изследвания, при тези съпружески двойки, които живеят заедно до сватбата съществува 50% повече риск за развод.

6. Ако се явявате истински вярващ християнин, то не трябва да се омъжвате (жените) за човек, който не се явява такъв. Възможно е да искате да го приобщите по- късно към своята вяра, но това е твърде сложен път. И за съжаление може нищо да не се получи. Възможно е вие да загубите в тази борба и тогава вашите отношения ще бъдат окончателно разрушени. Във всеки случай, винаги се питайте до колко е важно за вас, вярва ли вашата половинка в Бог или не, каква вяра изповядва.

7. И последно, щастливият брак, крепките отношения изискват постоянна работа. Затова, ако вече сте се решили на такава сериозна стъпка, то се отнасяйте сериозно към това. Контролирайте своите емоции, не употребявайте такива думи като “край, аз ще си тръгна от тебе” , не казвайте такива фрази като “стига, напускам те!”, не се обиждайте един друг, научете се да се слушате и най-важното – доверявайте се един на друг.