Автор
Цвета Герчева

Малки герои с големи сърца или просто померани - как да не ги обичаш?

В дните, в които си оставаме повече време вкъщи, имаме достатъчно часове за гушкане на домашните любимци и за по-дълги разходки в парка, сякаш все по-често си даваме сметка колко обичаме тези четириноги опитомени вълци - кучетата.

И макар да са един съвсем различен вид бозайник от нас хората, на емоционално ниво те сякаш са част от семейството ни и заемат едно различно място в сърцето ни, редом до родителите, любимия мъж, децата. А какво ще кажете за малко пухкаво кученце около 2-3 килограма? И със сърце пълно с любов? Хайде, признайте си честно, тайничко искате да го гушнете и да го помачкате за няколко минути, нали? Става въпрос за помераните - кучето, превърнало се в мечта за почти 20 процента от всички любители на четириногите по света.

Вярно, навремето модата е тръгнала от кралица Виктория, която била страшен фен на помераните, но все пак трябва да признаем - тя е била жена, която знае какво иска от живота.

Какво е обаче да отглеждаш померан и кои са "скритите камъни", в които можеш да се спънеш? Ако има някой, който може да отговори на този въпрос, то това може да е само Цвети - любима приятелка и собтсвеник на няколко ТОП кучета, всички до едно обичани безбожно. Е, ако я познавате отблизо, дава вид на сериозна и непридирчива към помераните особа, но честно казано това изобщо не е така.

А ако се озовете в дома ѝ - пазете се да не настъпите нещо малко, пухкаво и тичащо във всички посоки.

Последните бебета, които отгледа, са част от един от най-добрите български развъдници, който работи с кръвни линии от САЩ, Канада, Русия и Швеция. Вие си мислите, че това е шега работа, нали?

Да имаш красиво и здраво куче изобщо не е лесна работа, затова и истинските фенове на породата избират внимателно какъв "пух" да си вземат. И тогава на помощ идва правилният развъдник, вниманието, отношението, добрата храна в първите дни на бебето, часовете, в които някой със сигурност не спи, за да следи дали мъниците сучат достатъчно често от мама и т.н.

Докато ми разказва за перипетиите около отглеждането на едно кучило, Цвети слага малко гранулки в купичките на бебетата и с отработен жест им казва - хайде, яжте. Дали имам снимки от този момент ли? Е, не, нямам. Толкова бързо хапват от Royal Canin-a за мъници, че изобщо не мога да ги заснема.

Тя обаче е категорична, че това е храната - отгледала е вече няколко поколения с нея и е много доволна. Е, и моят звяр ѝ е фен, с тази разлика, че докато не се нахрани достатъчно, не спира да лае и да скимти. Тоест - обикновено семейните скандали се водят в минутите преди да изсипя гранулите в купата и, разбира се, минуата след това. Защо ли? Защото иска още. Веднага след като хапне иска още една купичка Royal Canin - Дъдли обича живота, на мен се е метнал.

*Очаквайте в един от следващите ни материали в блога сериозни и важно съвети за това как да поддържаме оптималното тегло при кучетата и защо е толкова важно да подбираме правилно хрната им.

(в материала има продуктово позициониране)