Автор
Woman.bg

Диетата с много месо – полезна ли е всъщност?

Дали и колко месо да включваме в диетата си е един от най-спорните моменти в различните концепции за здравословно хранене.

Много последователи на алтернативни методики на лечение вярват, че спазването на т.нар. алкална диета, състояща се изключително от плодове и зеленчуци, може да предпази дори от сериозни здравословни проблеми като рак например, пише zdrave.bg

Защитниците на алкалната диета твърдят, че консумацията на богата на месо храна увеличава киселинността на тялото, което има негативен ефект върху здравето. Но от друга страна основаната на кисели храни диета повишава киселинността на урината без да води до увеличение на киселинността на кръвта.

Значението на рН

Терминът рН всъщност означава „водороден потенциал” и е индикатор за количеството водородни йони в дадена субстанция. При рН 7 разтворът се смята за неутрален, при всяка стойност под 7 се определя като кисел, а над 7 – като алкален. рН на кръвта трябва да се поддържа в много тесни граници между 7,35 и 7,45, извън които настъпват тежки изменения в организма, които могат да доведат и до фатален изход. Кръвното рН е едновременно под дихателен и метаболитен контрол.

Метаболитният контрол (т.е. осъществяваният чрез обмяната на веществата) става чрез разграждане и елиминация на отпадните продукти, които нормално се получават при работата на тялото. Дихателните фактори включват количеството въглероден диоксид, което се отделя от белите дробове при дишане. Излишното количество въглероден диоксид повишава киселинността на кръвта.



Храните и рН

Храната, която консумираме не се отразява на рН на стомаха. Стомашният сок нормално е силно кисел с рН около 2.0. Храната не оказва влияние и на рН на червата, чието съдържимо е алкално - заради панкреатичния сок.

След усвояване от организма храната наистина е налице хранителен остатък, който се елиминира от бъбреците. Нутриентите могат да променят рН на урината. Месото в частност оставя кисел остатък, който бъбреците трябва да отделят с урината.

Но не след всички кисели храни се наблюдава кисел остатък. Живите животни имат рН около 7,1. След смъртта им то спада драстично – до стойности между 5,4 и 5,8. Много плодове и зеленчуци имат подобно рН. Разликата е в това, че повечето плодове и зеленчуци имат по-скоро алкален отколкото кисел остатък.


Кисел хранителен остатък

Според защитниците на алкалната диета киселият хранителен остатък води до намаляване на есенциалните минерали в организма, необходими за елиминирането му от тялото. Например за неутрализирането на голямо количество киселина тялото използва калция от костите, който служи като буфер в урината и я прави по-кисела. Този процес може да доведе до загуба на калций, което според някои учени би могло да увеличи риска от развитие на остеопороза. Нормално урината има малко по-ниско рН от кръвта - около 6,0.



Ефектът на киселите храни

Диетолозите като цяло считат, че все още няма изследвания върху хора, които да доказват, че алкалните диети предпазват от развитието на рак или още по-малко че могат да го лекуват. Има все пак лабораторни изследвания, които показват, че клетките на рака растат по-бързо в кисела среда.

Въпреки това месото и другите кисели храни не увеличават риска от рак и други заболявания - защото не променят рН на кръвта, а само тази на на урината. Раковите клетки не могат да растат в алкална среда, но пък и никои други клетки в тялото ни не могат.