Преяждането - болестта, от която страдаш, без да подозираш

26 август 2018 | 17:11
22902
2
2

Компулсивното преяждане е нещо страшно. Вие изпадате в някакво подивяло състояние и почти без да мислите поглъщате всичко наоколо. Чувство за ситост не се появява, иска ви се да ядете, без да спирате. Аз съм на 28 години и страдам от хранителни зависимости вече от десет години.

Първа диета и стрес

Когато бях на 18, не знаех как да нарека временното хранително умопомрачение, този хранителен запой, който ме обземаше практически всеки ден следобед. Всичко започваше доста невинно – не случайно се казва, че пътят към ада е осеян с добри намерения. Просто исках да отслабна, да стана красива – и се поувлякох.

Преди началото на дългогодишната си епопея аз тежах 96 кила при ръст 170 см..Това е моят връх, личният ми рекорд за онези години. Бях си пълничка още от дете. Не преяждах, но мама винаги готвеше много калорични ястия. Пържени картофи, торти, кифли. В училище често ми казваха да си направя липосукция, което сигурно също е изиграло известна роля – както се знае, всичките ни проблеми се коренят в детството.



Интересно е, че поначало реших да ослабвам с правилно хранене. Бях спазвала диети още като ученичка и знаех със сигурност, че не ми помагат. Започнах новия си живот на 16 септември 2008 г. и сама не забелязах как увлечението ми се превърна в истинска мания. Храних се само по веднъж на ден, към 12:00, но ядях всичко наред, за да се наям със сигурност. После заключвах устата си с ключ. Наблягах на фитнеса по един час сутрин и два часа вечер – бях възхитена от собствените си успехи и от разхубивалото се мое тяло. Но психиката ми страдаше. Така минаха 6 месеца. Отслабнах до 70 кг. и изведнъж се започна…

Диагноза — булимия

Преди си мислех, че компулсивното преяждане не може да ме засегне, винаги съм гледала спокойно на храната. Знаех, че във всеки един момент мога да си хапна нещо вкусно – за какво да се наяждам „като за последно“ тогава? Но след половин година гладуване настъпи кризата. Спрях да отслабвам, а аз, както вече се бях вманиачила по отслабването, можех да не ям по два дни подред – все се надявах, че това ще помогне. Сривовете започнаха към началото на юни, тъкмо преди изпитите. Организмът ми явно вече не можеше да издържи на това натоварване.

Аз все така не се хранех сутрин. Следобед обаче започвах да поглъщам всичко, което ми попадаше под ръка. Шоколади, цели пакети бисквити, кифли, салами, сирена – всичко. За да не узнаят родителите ми за моя позор, аз ходех до магазина, купувах си всякакви неща, криех се в стаята си и изяждах бързо всичко. Когато стомахът ми се натъпкваше до болка, отивах до бялата фаянсова приятелка и, както си мислех, тихичко изпразвах съдържанието му. Живеех в затворен кръг. Аз ядях, гледах се в огледалото, укорявах се, ходех на тренировки и пак ядях. Тръгвах си по-рано от лекции, за да си купя бонбони и газирани напитки, да погълна всичко по-скоро, да изпразня стомаха си и пак да ям.



Светлината в края на тунела

В даден момент се отчаях и отидох на психотерапевт. Именно той ми обясни, че поначало съм имала булимия, която е прераснала в компулсивно преяждане. След дълги разговори и прием на хапчета натрапчивите мисли за храна и постоянното напрежение изчезнаха. Наесен с тегло от 80 кг. аз успях да се взема в ръце и да мина на здравословно хранене. За това спомогнаха и новопоявилите се проблеми с жлъчката. Експериментите ми с храната ми бяха докарали камъни в жлъчката, а с тях и ужасни болки. Отначало животът ми се струваше ад, много ми беше трудно да се сържам. Но свикнах. С времето вълчият глад изчезна, но развих навик да се наяждам със запас. С това желание живея и до днес.

Поредният срив изглежда по следния начин – след като прекарам целия ден в отвратително настроение заради натрапчивото си желание да изям всичко и веднага, аз отивам в магазина и си купувам най-големия буркан с течен шоколад, сладки „орехчета“ и сок. Срам ме е да разказвам за проблема си – много хора са принудени да гладуват, а аз се измъчвам от това, че постоянно се тъпча. Последния път успях да погълна пакет чипс, два шоколада и един сладолед. Преди това се поглезих с гевречета, крем, сникърс и сандвичи със салам.

Как да живееш, ако мислиш само за храна?


Един ритуал ми помага да се взема в ръце – да се измия под душа и да се „пречистя“. Следва правилно хранене с дозиране на захарта. Макар че точно този навик провокира сривовете. Струва ми се, че сега ще се натъпча, а от утре ще започна нов живот.

Компулсивното преяждане и булимията са много сериозни разстройства, с които човек трудно може да се пребори. Важно е да оценява адекватно усещанията си и да има самоконтрол. Не бива да допуска твърде силен глад или да си изгражда стена от забрани – иначе рискът от срив много нараства. Постоянно ми се иска да се утеша с ядене, когато преживявам неуспех, имам лошо настроение, скучая… или просто ми се иска да се наям до насита. Много важно е да не се корите твърде строго, въпреки провалите си. Преди да започнете поредното тъпчене, постарайте се да се запитате „Така ли искам да прекарам целия си живот?“. За разсейване от „гладни“ мисли много помагат чистенето, интернет, разходките, хобитата, работата.



Понякога срещам хора с подобен проблем, но да ги изслушвам или да им разказвам за мъките си е живо самоубийство – така само се фокусирам още повече върху храната.

Какво става в главата ти


Аз смятам, че зависимостта от храната е една от най-страшните. Половината население на планетата страда от такава зависимост под един или друг вид – без да си дава сметка.

И на врага си не бих пожелала това, което се случва в главата ми от тази зависимост. Повечето хора, страдащи от булимия, нямат обилно излишно тегло. С компулсивното преяждане проблемът е по-сложен. Това не е живот. Хората се измъчват с тренировки и глад, а после се наяждат като за последно. В главите им тече постоянна борба между доброто и злото.

Важно е да определите какъв е вашият проблем и да работите над него. Мъжът ми казва, че аз съм човек с много силна воля. Но и аз не можах да се справя сама. В даден момент осъзнах, че ако някой не ми помогне, аз ще си изгубя разсъдъка в този порочен кръг.

Важно – ако родителите ми ми бяха създали правилни навици още от малка, можеше и да не се сблъскам с този проблем. Човек трябва да яде умерено и с удоволствие, да не превръща храната в самоцел. Ако не можете да се сдържите, пробвайте да се залъжете, преяждайки със зеленчуци и плодове.

Първи опит

Сега хранителното ми поведение може да се определи като нормално. Крайно рядко имам сериозни преяждания. Храня се нормално, спортувам умерено. Но това е в резултат на постоянната ми работа над себе си. Старая се да изпивам на ден 2.5 л. вода, ям немазно месо, риба, млечни продукти, яйца, плодове и зеленчуци. Никога не отказвам вечерята – тя за мен е своеобразен ритуал, приятен завършек на напрегнатия ден. Ям спокойно сладкиши сутрин. Понякога пия с мъжа ми вино, докато гледаме филм и не гладувам на следващия ден. Той много ми помогна, беше един от малкото, които стоически преживяха с мен моята агония. Сигурна съм, че всеки, който се опитва да се пребори със своя зависимост, има нужда от такъв човек до себе си.

 

Коментари

2 ..
  29 август 2018 | 12:54 отговор
 

Имам подобен проблем и макар и всеки да има свой собствен личен път и борба, мисля че разбирал през какво минава авторът на статията. Това е един много сериозен, но недостатъчно забелязван проблем. Дълги години се измъчват, без дори да осъзнавам, че всъщност страдам от хранително разстройство и губех ценни време и мисловен потенциал в ежедневието ми в мисли за храна...провали следвани от забрани, затварящи се в порочен кръг от който все още не мога да изляза. Радвам се, че сте направили тази статия, защото е важно да започне да се говори сериозно за този плоблем и вярвам, че още много хора ще припознаят себе си в тази история или ще отворят очите си за първи път, осъзнавайки че имат проблем и се нуждаят от помощ и подкрепа.

 
1
  27 август 2018 | 05:24 отговор
 

Много страшно звучи...Всяка зависимост е страшна, без значение към какво - алкохол, дрога, храна, тютюн,и още много други, за които не си даваме сметка.Много е трудно, май борбата е цял живот.

 

Добави Коментар