Показвали сме ви много от трансформациите на американки и британки, които са повече от изумителни. Темата вълнува всяка дама, която има желание да поддържа перфектна форма и затова решихме да ви срещнем със Софи. Тя е момичето, което стои зад успешния кулинарен блог foodieboulevard.com и както повечето от нас, в миналото е имала трудни взаимоотношения с храната. Софи е завършила журналистика и масови комуникации, както и бизнес администрация, в момента е синиър текникъл райтър в голяма компания. Тя е момиче с офисно ежедневие, което прави съветите и подходът й към храната много полезни и практични за всички работещи дами.

Софи е открита, много позитивна и говори за храненето с такъв плам, че веднага те мотивира да пипнеш тук-таме хранителните си навици. Тя не се притеснява да говори за проблемите с теглото, през които е преминала и иска по този начин да покаже на все повече българки, че има изход от омагьосания кръг на непрекъснатите диети и строги режими, които обикновено водят до йо-йо ефект. „Хората страшно много ценят, когато видят, че си истински. Аз съм обикновен човек, с истински проблеми, който си минава през изпитанията, по начин по който всеки друг. Започнах да придобивам публичност и мога да кажа на по-висок глас, неща от които хората масово се срамуват. Аз съм човек, който не обича да бъде щраус, защото съм установила, че това не само не решава проблема, а го задълбочава много повече. Осъзнах, че 10 години съм се лутала хаотично напред назад в различни крайности, защото отричах проблема и си казвах, че просто волята ми куца. Това се оказа самозаблуда. Видях, че начинът е да кажеш, „да“ това е проблемът нека да стартираме от тук.“ – разкрива тя.

Дълго време Софи не осъзнавала, че има хранително разтройство, а начинът й на хранене и съответно килограмите варирали в страшно големи граници, тя е минала през суровоядство, вегетарианство и какво ли още не. Осъзнава, че има нездравословни отношения с храната по много симпатичен начин – влюбва се! В момента, в който с настоящия й приятел са в процеса на началното опознаване, тя му разказва за всички режими, които е опитала. Тогава тя преживява онзи специален миг, който всички сме изживявали, когато изкараш всичко извън себе си, усещаш как звучи отстрани, синтезираш информацията и си даваш сметка, че наистина имаш проблем.

Крайностите в храненето всъщност не са невинни залитания и могат да доведат до дълготрайни вреди на организма, от които може да ни трябват години да се възстановим.

Софи отделя 5 основни симптоми на хранителните разстройства:

• Фиксация върху мислите за храна - независимо от крайността, непрестанното мислене за храна е един от най-ярките симптоми, че има проблем. Дали ще бъде "какво да ям, кога да го ям, колко калории има, ще ми се отрази ли на теглото" или ще бъде "вкъщи имам 2 шоколада, нямам търпение да се прибера и да ги изям и двата", всички тези обсесивни мисли и постоянното им нахлуване в съзнанието индикира наличието на нездравословно отношение към храната.

• Организиране на ежедневието около храненето - тук отново крайностите са без значение. Има хора, които отказват социални ангажименти, заради неудобството, което те създават по отношение на изградения им режим на хранене. Има пък други, за които всяка социална интеракция задължително трябва да се случва в контекста на храната, защото иначе не могат да спрат да мислят за това и не са продуктивни.

• Използване на храната като механизъм за справяне с проблемите - някои хора спират да се хранят, когато са под стрес. Има други, които започват да се тъпчат неконтролируемо. И в двата случая храната се използва като средство за "атакуване" на някаква стресова ситуация, просто примерите са в двата крайни спектъра на хранителното поведение.

• Третиране на храната като наказание или награда - може да се прояви в различните крайности като реакция към различни поведения, които ни карат да се чувстваме горди или засрамени от себе си, като при различни хора "наградата" може да бъде както посягането към храната, така и пълното лишаване от нея. "Свалила съм 1 кг - супер, ще продължавам да гладувам, защото така ще сваля още" или пък "свалила съм 1 кг - полагат ми се няколко парченца шоколад като награда за постигнатите резултати".

• Усещането за липса на контрол в хранителното поведение - натрапчивите мисли, че не можем да се "опазим" и храната е по-силна от нас. Не можем да хапнем само 1 бонбон, а изяждаме цялата кутия. Или пък, усещаме, че дънките ни стават широки, когато пропуснем 1-2 хранения и се пристрастяваме към усещането, което просто не ни позволява да сложим хапка в устата си сутрин от страх, че дънките отново ще станат впити.

Убедени сме, че сте се открили в поне един от тези симптоми, нали? Ще трябва да ви признаем, че ние също и в това няма нищо страшно. Начинът ни на живот, непрекъснатият стрес и боклучавата храна, която е само на ръка разстояние, превърнаха едно от най-естествените неща – храненето в истински бич. Важното за всяка жена, която изпитва някакви вътрешни терзания в контекста на храната, е да си даде сметка, че проблем има, това е първата и много важна крачка, от там нататък всичко е постижимо.

„За себе си достигнах до нещо съвсем простичко, но ефективно без изключения: правилната стратегия за култивиране на здравословни навици, не само при храненето, изобщо в живота на един човек, е балансът. Всяка крайност, която те поставя в дистрес, действа ти обсебващо и изпраща на мозъка ти съобщения, че е в авариен режим на екстремно лишение за дълъг период, не може да се спазва дългосрочно. Започваш режим, спазваш го дори година и в даден момент се случва нещо, което отключва някаква силна емоция и ти веднага посягаш към нещата, от които си се лишавал. Защото на подсъзнателно ниво усещаш тази липса. Това, което многото грешки по пътя ми ме научиха е, че начинът да се справяме с изкушенията не е да бягаме от тях, а да ги опитомим. Това, което аз правя е да потърся начин да му придам едно здравословно амплоа, опитвам се да установя какво в това ми доставя удоволствие. Например, при една шоколадова торта – дали ми харесва консистенцията, текстурата, дали самият вкус, дали някоя конкретна съставка. Подобни традиционни изкушения лесно могат да претърпят метаморфоза и да не се чувстваме виновни, когато ги хапваме, а с чиста съвест да можем да им се насладим, при това без компромис с вкуса и насладата.“ – допълва тя.

Софи сподели с нас, че ежедневието й днес в никакъв случай не е безпроблемно и че последната година е била най-трудната в живота й. Съдбата като че ли я е подложила на своеобразен тест и хубавото е, че не е посегнала към храната и преяждането, защото е спряла да я използва като стратегия за справяне.

„До такава степен съм научила тялото си, че може да изпитва удоволствие от здравословна храна, че чисто интуитивно мисълта ми не е за чипсове и шоколад, а за фурми, авокадо и мед, например. Това далеч не означава, че когато съм нервна изяждам една кутия фурми на едно сядане, а означава, че решението да посегнем към храна в опит за бягство е изцяло в наш контрол и подлежи на стратегическо „програмиране“. Просто контекстът ми е друг.“ – допълва Софи.

Как обаче е успяла да постигне тези метаморфоза и колко време й е отнела тя?

„Отне ми може би около 2 години или по-точно периодът на развитие на foodieboulevard.com. През лятото на 2015 г. почина баба ми, тя беше първият човек, който ме срещна с кулинарните приключения и тогава пак получих онази силна потребност да започна да ям. Казах си „стига, приключвам до тук“. Тогава започнах да документирам своя път и битка и да ги материализирам по начин, който е извън главата ми. Блогът е моето бебенце, моята материализирана философия, моето призвание и моята душа във физическа форма, което поглъща вниманието и старанието ми в тежките моменти на всяко следващо изпитание,така че да не си позволявам да потъвам отново в деструктивни навици. В него влагам цялото си свободно време, всичките си идеи, цялото си вдъхновение, и съм се убедила, че когато човек е зает няма време да мисли за друго. Масово хората, които са се справяли с хранителни разстройства споделят, че някакво хоби е успяло да ги спаси. Чудесно е да откриеш нещо, което ти създава лично удовлетворение, така материализираш своите вътрешни терзания и ги трансформираш в нещо градивно. Така е с рисуването, танците, пеенето. Хората претворяват мъката в хубави неща.“

Ако сте решили да внесете промяна в начина си на хранене е хубаво първо да се прочистите от всички вредни храни, които сте приемали досега. „За всеки е индивидуално, но съм открила за себе си, че са ми необходими около три седмици, в които да не се храня с боклучава храна, за да спре да ми се яде. Има такъв период за изчистване, в който се прочистваш от всички вредни и пристрастяващи съставки в храната, остава само психологическата вътрешна борба. Човек трябва да си слуша тялото, не мозъка, който казва „купи си чипс сега“. Важно е да видиш кое как ти се отразява, как се чувстваш емоционално, в какво състояние е кожата ти, косата, енергията, тонусът. Аз винаги съм имала проблеми с кожата си, например. Следя, когато се храня по даден начин, как той се отразява на кожата ми. Всички сме чували максимата, че ние сме това, което ядем, аз бих казала, че сме това, което успеем да усвоим. Пристрастяващият джънк е неразбираема информация за организма, той не може да я разпознае. Съставките в боклучавата храна са изкуствено създадени и се трупат, а в същото време създават дефицит в тялото, защото не съдържат никакви нутриенти. Това е като между връзките – трябва ти известно време да си починеш, преди да започнеш нещо ново.“ – споделя Софи.

Как се храни Софи в момента и какво за нея е балансирано хранене? Както повечето от нас и тя се е срещала с постоянното чувство на глад, дори във фазите, в които е изяждала по 5 кг зеленчуци - една от нездравословните крайности. Тогава изпитвала постоянен глад, защото тялото й не поемало протеини и мазнини. Това отново е сигнал, че нещо в тялото не е наред. След множество проби и опити и след множество грешки и сляпо следване на различни популярни тенденции без вслушване в тялото си, Софи успяла да открие оптималното за нея хранене, което поддържа чудесната й форма, държи я заредена непрекъснато с енергия и предотвратява изпадането в крайни състояния. За нея балансираното хранене е разделено на 4 порции дневно – закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. На всеки прием тя има в чинията си протеин въглехидрат и мазнина.“ Така се чувствам сита и самата наслада от храната е цялостна. Например, сутрин стартирам с нещо на основата на яйце или извара, някакъв вид протеин, добавям плод или овесени трици, добавям малко сурови ядки, авокадо или маслини. Установила съм, че се чувствам най-добре с 4 хранения – закусвам, обядвам, между 12 и 13, към 4 задължително ям нещо леко, това е спасителното ми хранене и именно то ми помогна да постигна баланса, който поддържам в момента. Преди се хранех по сходен начин, но не правех тази следобедна закуска и на вечеря изяждах три пъти повече, отколкото имах нужда, защото бях освирепяла. Следобедната закуска може да бъде нещо леко – например като сирене котидж, няколко оризовки и шепа сурово кашу.“

Софи е човек с офисно ежедневие и като цяло се стреми да яде предимно домашно приготвена храна, но разкрива, че понякога й се налага да хапва и в заведения. „Аз съм човек със социален живот, който се опитва да живее пълноценно. Налага ми се да се храня навън и е важно човек да знае към какво да посегне, дори когато е навън. Когато човек има правилната информация, той може да се ориентира във всяко меню и да избере нещо, което е подходящо за неговите разбирания. Опитвам се възможно най-много от храната да я приготвям у дома, но съм и приключенец-гастроном, който обича да изпробва нови места и храни и да намери в тази джунгла от заведения, тези местенца, които приветстват хора с осъзнато хранене.“

Eто и едно примерно меню на Софи за един ден:

Закуска: Магданозени палачинки с извара

Обяд (приготвен от сутринта за офиса): Спаначен омлет с нахут и сирене

Следобедна закуска (приготвена на място в офиса): Цедено кисело мляко с ядки и летни плодове

Вечеря: Булгурени кюфтенца със спанак на фурна

Ето и формулата на Софи за правилно отношение към храната: "По-стабилно пазарувам два пъти в седмицата, постоянно имам идеи и за мен е невъзможно да пазарувам ударно един път. След това допълвам само свежите продукти, които мога да си купувам ежедневно или през ден. Ако трябва да визуализирам съвсем семпло личното си разбиране за комплексно, засищащо, задоволяващо сетивата и пълноценното хранене, то би изглеждало като е един пай чарт с три части – протеини, мазнини, въглехидрати. Протеини си набавям от месо, риба, пшеничен гранулат, извара, яйца, кисело мляко, сирене, чия, варива. Любимите ми източници на „хубави“ мазнини са авокадо, маслини, кокосово масло, сурови ядки, мазна риба, а на въглехидратите – плодове, варива, зеленчуци, киноа, кафяв ориз, боб мунг, като всъщност немалко от тези продукти имат и високо протеиново съдържание. Казусът с въглехидратите е доста интересен и често влизам в полемика с различни хора, които твърдят, че е неточно да наричам някои продукти въглехидрати и са напълно прави. Този ми избор обаче е много стратегически. Масово хората, които искат да култивират здравословни навици се плашат от комплексността на материята и се отказват на много ранен етап, защото си мислят, че е невъзможно да запомнят толкова разнообразна и често объркваща информация. Затова аз избирам да не задълбавам в детайли, да правя разчети на микронутриенти до последния елемент и да цитирам абревиатури и еднобуквени съставки в продуктите, като по този начин целя да окуража хората с ограничени познания, че няма нужда да разбират всичко, за да успяват да се хранят здравословно. В началото за човек е необходимо да си построи стабилни основи, над които с времето да надгражда, вместо на всяка цена да се опитва да научи всичко, което здравословните гурута твърдят. Истината е, че колкото по-сложно обяснено е нещо, толкова е по-малък шансът то да стане масово. А всъщност моята основна идея е да помогна на възможно най-много хора да осъзнаят, че здравословното готвене и хранене не са резервирани само за високо образованите в тази сфера, а имат място и в техния дом и на тяхната трапеза. Ако се чудите дали в момента Софи хапва месо, отговорът е: "Ям два пъти в седмицата месо, чакам да видя кога ще ми се дояде, в сайта няма толкова рецепти с месо, защото по отношение на месото съм традиционалист, започнах да експериментирам с него доста по-късно отколкото с останалите неща и тепърва се уча с всяка нова рецепта."

В момента тя пише книга с бързи рецепти, които да можете да си приготвите, започва да прави корпоративни работилници за здравословно хранене на работното място и прави все по-чести срещи със своите последователки. Наскоро Софи и психоложката Детелина Стаменова стартираха инициативата Foodies United - група за взаимопомощ на хора, които страдат или някога са страдали от някакво хранително разстройство, с която помагат на дами в нужда.