Днес е международният ден на кучето - съществото, което е успяло да осмисли хиляди човешки животи. И понеже в България да си собственик на куче хич не е лека работа, и хем понякога е комично, хем доста неприятно, днес решихме да ви припомним един забавен текст от "Училище за кучета", който особено много харесахме. Приемете го с усмивка. И така, ето едно обръщение към всички, които.... не обичат кучетата:

"Скъпи майки, баби и други подобни субекти, горди притежатели на екземпляр от вида "дете".
Пиша в качеството си на притежател на екземпляр от вида "куче", предизвикан от явната невъзможност за нормална комуникация между вас и хора като мен.
По една или друга причина се налага вашето скъпоценно дете/внуче да се намира в близост до моето куче. Повярвайте, това е еднакво неприятно и за двете страни. Не се чувствайте онеправдани. Нормално е съседите ви да имат домашен любимец, да го срещате по време на разходка в парка или на обозначеното за това място. Както и да се разминавате по стълбището.
За да бъдат избегнати поне част от неприятните моменти, моля, съобразете се със следните аспекти, благоприятстващи нормалното протичане на събитията:

1. Има полянка за разходка на кучета. Има и площадка за деца. Недопустимо е кучето да бъде на детската. Също толкова недопустимо е детето да бъде на кучешката. Не знам защо така тактично пропускате този момент.

2. Когато вие и детето/внучето ви се разминавате с мен и кучето ми, детето се стряска. Може дори да се разплаче. Това, скъпи дами, не се случва, защото кучето ми е страшно (надявам се, че и аз не съм страшен).
Елементарно проследяване на последователността на събитията би ви показало, че както вашето дете/внуче, така и моето куче (та даже и аз!) се стряскат след вашия истеричен крясък :
"ОЛЕЛЕ, КУЧЕ!!! НЕ! ЩЕ МИ ИЗЯДЕ ДЕТЕТО! ЧИБААА!!!".
До този момент детето ви е било абсолютно спокойно и се е радвало на кученцето отсреща.

3. Не мога да оспоря и някои положителни ваши страни. Винаги много се радвам, когато креснете на детето си:
"НЕ ПИПАЙ КУЧЕТО!!!".
Все пак до преди малко въпросното дете/внуче се е търкаляло къде ли не и е ровило във всевъзможни мръсотии навън. А кучето ми е изкъпано. Не бих искал да го изцапате. Да не говорим, че като нищо ще му бръкне я в око, я в ухо.

4. Кучето ми лае. Точно както вашето дете пищи. При вас се случва далеч по-често и рядко е предизвикано от нещо. Няколко пъти дори мислех да се обърна към екзорсист след неземните децибели, произлезли от отрочето ви. Това не е повод да лепите етикет "агресивно".

5. Кучето ми се приближава до вашето дете съвсем спокойно и получава ритник. Когато цяла тумба деца, барабар с вашето, се изсипят с гръм и трясък до мен, за да помачкат (разбирайте разчекнат!) кучето ми, а то милото вече е изпаднало в потрес от това нападение, мога ли да наритам едно хубаво децата ви?

6. Което пък води до следващото. В 99% от случаите аз мога да упражня далеч по-добър контрол над кучето си, отколкото вие над детето си. Да сте ме чули да крещя:
"Ела тука бе! Чу ли какво ти казвам! Ще дойда аз! Ама защо не слушаш! Ще кажа на баща ти!" (последвано от детски рев, нечувани крясъци, включване на бабата, яхнала метла и т.н.)?
Забравих думата, но май беше възпитание.

7. Животните били мръсни. Да, на определени места около площадката за децата ви е мръсно. Но имам и снимков материал - памперси, бутилки, пликчета и други подобни материали."

Цитат от Училище за кучета.