Философи, поети и психолози от всички времена и епохи се опитват да обяснят, опишат, формулират любовта. Със сигурност по темата „що е любов?”, са изписани хиляди тонове хартия и заснети километри филмова лента, достатъчни да опаковат цялото земно кълбо, та и по-близките планети. Въпреки този грандиозен човешки опит, изкристализирал в мисъл и творчесто, любовта остава най-загадъчното, необяснимо и вдъхновяващо явление. “Всичко е любов”, е лозунгът, издигнал в края на 70-те години хитовият български филм, а това послание означава само едно – любовта е навсякъде. Всеки човек я носи, независимо пътищата по които я търси и открива, въпреки маските зад които я пази или отдава.

Обикновено, любовта започва с коктейл от химични елементи свалени от менделеевата таблица ( или извадени от колчана на Купидон - ако ви харесва повече:). „Взривът” на влюбването позволява двама души да свържат молекулите си, но формулата на любовта съдържа куп известни и неизвестни съставки. От тяхното комбиниране зависи на какво ще „замирише” любовта: на стара ръжда, на страх от самота, на чиста изворна вода, на страстна авантюра или бебешка пелена.

Любовта може да ни споходи още с прохождането: „харесах го/я в детската градина, живеехме в един блок, после учихме в кварталното училище, бяхме на студентска бригада в чужбина.....пораснахме заедно. Не мога да си представя живота без нея/него!”. За тези пораснали деца всички интимни опити извън връзката завършват със стария рефрен: „само с теб съм спокойна/ен; никой не ме разбира така добре”. Спойката на тяхната любов е бетонирана от всички кризи на порастването, през които са успели да преминат заедно. За партньорите с подобен житейски сценарий първата любов, е основна част от тяхната идентичност, без която губят себе си. Затова неизменно - почти ритуално, те се (за)връщат един към друг.

За любовната авантюра важат други правила. Хората обикновено се различават в необходимостта си от нови преживявания и степента в която ги търсят. За търсачите на силни усещания, влюбването е онзи наркотик, който им осигурява поредната доза „out of spase”, подобно на парашутните скокове, мотокроса или екстремният сноубординг в Кашмирския сняг. За тях, новите стимули са жизнено важни, стремежът към промяната е закодиран в клетките им, сякаш, ако останат на едно място, ще спре достъпът им до кислород. За такива хора, любовта - позната ни от класическите романи, е абстрактна концепция, която ще остане затворена между прашните страници в нечия чужда библиотека. Ако, все пак, въпросната книга се помещава в библиотеката на вашите родители, и вие страдате, че онзи невероятно забавен, интересен и секси мъж, просто изчезна от живота ви, след седмица незабравим секс - бъдете сигурна: той е дал най-доброто от себе си – само на вас, за цели 7 дни!

Степента на търсене на нови усещания, по правило, е в добро съотношение при трайните любовни връзки. Те не позволяват рутината да ги завладее и обикновено имат в семейната си аптечка „ хапче против навик”. Чрез него те успяват да намерят точката на баланса между рутината и разнообразието, между стабилността и спонтанността. За този тип партньори основния фактор, запазващ любовните отношения е взаимността, чрез която те споделят и поемат отговорност за общата си удовлетвореност, поддържането на радостта и благополучието в своя споделен живот.

Един мислител е казал: „Истинската любов идва тихо, без лозунги и фойерверки. Ако чуваш звънчета, по-добре си прегледай ушите”. Вероятно, той е загатвал и за онези бракове уреждани от родителите на младите, с цел съхранението, поддържането и развитието на знатните родове и семейните занаяти. Факт е, че много от тези бракове, са устоявали на проверката на времето и от уредени любови, са се превръщали просто в любови. Липсата на химичния „взрив”, е бивал компенсиран от общи цели и интереси, лоялност, ясното знание кой е човекът до теб, произхода на семейството и рода му, какви ценности споделя и какво можеш да очакваш от него. Все "неща" с които съвременният анонимен свят не може да се похвали.

Въпреки правото на личен избор и свободна воля, разпадът на семейства и партньорства добива размера на епидемия. Според някои теории за любовта, тя може да бъде разглеждана като биологичен импулс, който включва привличане, романтична любов и привързаност. Тези три стадия са различни като опит, но имат една обща цел: успешното възпроизвеждане на вида. Сексуалният порив ни праща на лов за потенциални партньори, романтичната любов стеснява фокуса ни до само един човек, докато привързаността ни задържа да останем с този партньор достатъчно дълго, за да отгледаме децата си. Безспорно, всеки един човек може лесно да разпознае фойерверките, безумното щастие и пеперудите в корема, известяващи идването на любовта, но как да я запази и съхрани?

Любовта е като растение - трябва да бъде отглеждана, поливана и наторявана системно. Какво се случва, когато погълнати от водовъртежа на ежедневието, затиснати от служебните и социални ангажименти, забравим да полеем растението? Изсъхва и умира. В един момент откриваме пустата саксия в ъгъла и дори не можем да си спомним как е изглеждало цветето, на което искрено сме се радвали и толкова сме харесвали.

За любовта казват, че колкото повече я даваш, толкова повече ще я получаваш, а умееш ли да обичаш, значи умееш всичко!

www.etherapy.bg за сп."Прическа и стил"