"Древногръцкият философ Платон нарича целувката „обмен между две души”. Неговата теория била горе-долу следната: Едно време човекът имал кръгла форма. Той имал четири ръце, четири крака и две глави, едновременно мъжка и женска. Това същество било доста високомерно и разгневило Зевс до такава степен, че той го разделил на две половинки - мъжка и женска. И именно чрез целувката, според Платон, двете същества отново се превръщали в едно.
Психолозите имат малко по-различна теория. За тях целувката е като лечебен ритуал – чрез нея човек успокоява нервната си система и се бори със стреса. Любителите на целувката са по-оптимистично настроени, вярват в себе си и живеят по-лесно като цяло. Целувката – това е цял букет от сложни химически реакции. По време на докосването с устни се отделят над 7 мг мазнини, 0,7 мг белтъци и 0,45 мг различни соли. Освен това при целувката уста в уста се обменят хиляди бактерии. Това обаче далеч не значи смъртна опасност. В слюнката на всеки човек се съдържат ензими и антитела, които противостоят на всяка инфекция. А в слюнката се съдържа и андростерон – веществото, което възбужда сексуалните желания.
С целувки се поздравявали първите християни. През Средните векове целувката била използвана, за да отбележи края на церемонията по посвещаване на рицарите.
В Древен Вавилон публичната размяна на целувки била забранена. Наказанието за жените, които се целували по улиците, било рязане на уши, а мъжете лишавали от горната им устна. През 18 век, през времето на чумната епидемия и сифилиса, европейските доктори предупреждавали пациентите със следното: “Никога не целувайте по устните човек, за чието здравно състояние не сте уверени предварително”.
Повечето знаещи хора твърдят, че авторът на първите целувки е неизвестен. Той или тя не е записан никъде. Това не е и толкова важно. По-интересен е моментът защо се е появила целувката, но и по тази тема учените антрополози, историци и философи до ден днешен не знаят отговора.
Най-идиотската теория за възникването на целувката е, че в каменната ера кожата на ближния е била най-достъпният източник на сол. Солта се отделя в резултат от потенето, което позволява поддържането на нужната температура и г-н и г-жа Неандерталци са се целували, за да поддържат температурния си баланс. Тук обаче теорията се пропуква, защото не става ясно защо двойката е продължавала да се целува и след заник слънце в тъмните прохладни нощи.
Следващата теория за появата на целувката е далеч по-елегантна. Според древните хора дишането съдържа душата и силата на човека. Това е и причината целувката да бъде наричана сватба на душите. Много романтично!
Една от най-правдоподобните теории за началото на целувката е предположението, че нуждата от тази близост е заложена в човека още от бебе и по-точно от майчините гърди. Въпреки че възрастните имат само смътни спомени от това благословено време, тази теория има смисъл. В детството на човек за него се грижат, хранят го и го обичат. С времето храната отива на първо място сред приоритетите му. И на подсъзнателно ниво детето се сеща за гърдите, които са го хранили. Така си спомня, че е нужно да работи с устата си. Чрез нея човек получава всичко, което му е нужно: храна и любов. Според тази теория устните и самата уста се явяват най-важната форма за общуване. И когато порасне, човек ги използва като израз на привързаност и любов.
Всички топлокръвни животни и някои риби отделят чрез кожата си химически вещества, които привличат противоположния пол. Те се наричат феромони. Ароматът, отделян от жадуващото ласки тяло, достига до другия, а чрез целувката се усилва. Това е и причината целувката да се нарича общуване в друго измерение.
Днес някои доктори определят целувката като спазъм, в който участват множество малки и големи мускули. Изследванията потвърждават, че хората, които обичат да се целуват и го правят редовно, по-рядко страдат от заболявания на жлъчката, корема, кръвоносната система, а освен това и спят по-добре.
Целувката възпрепятства появата на бръчки, тъй като тренировката на лицевите мускули е най-добрият масаж. Въпреки всички приведени плюсове европейците се целуват сравнително рядко. По социологически данни от изследване от 2007 г. средностатистическият европеец дава и получава приблизително 7 целувки на ден, младите хора около 12, а съпрузите със стаж – около 2. 12% от запитаните дори не могли да си спомнят кога последно са се докоснали с устни. В енциклопедия Британика пише следното: “Целувката е докосване или нежно движение на устните по устни, бузи, ръка или крак на друг човек. Използва се, за да се покаже симпатия, приветствие, като знак на уважение или сексуално желание”.
В Азия целувката като поздрав е по-малко разпространена от поклона. Ескимосите пък ги грози опасност от замръзване на устните, затова предпочитат поздрава с докосване по носа. В Индия и Лапландия вместо целувка е прието като жест на уважение да се докосва бузата с нос, което да бъде съпроводено от прочувствена въздишка.
Докато човек се целува, пулсът му с ускорява до 150. Повишава се адреналинът. Устните подпухват – стават нежни и розови. Именно поради този факт ярко оцветените устни са еротичен символ. При всяка целувка уста в уста участват до 34 различни мускула. Рене Ясенек казва, че целувката е начин да приближиш двама души дотолкова, че да не виждат недостатъците."
източник: http://bg.meri.bg/sex_love/p3_170_0.html
