Автор
Радина Василева

Код здраве: Организации искат надпартиен консенсус в здравеопазването

Според проучване на агенция Тренд от август м.г. 63% от българите смятат, че в последните години сектор здравеопазване се развива в негативна посока, а 73% заявяват, че то има нужда от допълнителни инвестиции.

Близо половината българи посочват, че според тях проблемите в системата се дължат на лош контрол, а според 23% - на недостатъчното финансиране. Освен това 86% от анкетираните смятат, че държавата трябва да отделя повече средства за здравеопазване, които също така трябва да се инвестират по-ефективно. Прост пример към последното е фактът, че доплащането от страна на пациентите у нас е 37% от разходите за лекарства по лекарско предписание срещу 5% в 5-те най-големи държави от ЕС. И докато те отделят по 355 евро за медикаменти след отчитането на ДДС и направените отстъпки, то в България тези средства през 2019 г. са били едва 106 евро. Високото доплащане логично води до влошаване на здравните резултати, като стимулира ниско ниво на придържане към лекарствена терапия.

В отговор на всичко това и още наболели проблеми в сектор здравеопазване Българският лекарски съюз (БЛС), Българският фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските производители в България (ARPharM), настояват за постигане на надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването в следващите 5 години. По темата в „Код здраве” с Радина Василева разговаря изпълнителният директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (АРФАРМ) Деян Денев.

По думите му българското здравеопазване през последните 20 години бележи развитие по някои основни здравни показатели като продължителност на живота, предотвратима смъртност и тн. Но ако го сравним с това на останалите държави от ЕС, виждаме сериозно изоставане. „За българското здравеопазване е нужно изпреварващо, ускорено развитие, за да наваксваме нивата, които са в останалите държави от ЕС. Основните механизми са два – повече публичен ресурс и по-ефективното му разходване в същото време”, убеден е Деян Денев. Насочване на средствата, които и в момента се харчат, през публични плащания, вместо от джоба на потребителя, би означавало, че системата ще разполага с повече финанси. Г-н Денев даде и пример със здравно неосигурените българи, които към момента са около 800 000 – допълнителен ресурс би могъл да се осигури именно от тях, ако те бъдат адекватно мотивирани да си плащат осигуровките, а не да плащат от джоба си за всяко едно посещение при медицинско лице.

Председателият на АРФАРМ не подмина и негативните тенденции в лекарствената политика. По думите му тежестта на отстъпките и компенсациите, които индустрията ще трябва да плати на НЗОК през 2021 г, ще са толкова големи, че фарма компаниите съвсем скоро няма да могат да издържат. „Тази тенденция трябва да бъде ограничена”, отбелязва г-н Денев като дава пример, че тази година фарма компаниите ще трябва да върнат на Здравната каса средно по 20% от средствата, които Касата плаща за лекарствени продукти, под формата на различни видове отстъпки. Включването на новите медикаменти в списъците за реимбурсиране от Касата, чиито цени са непосилни за обикновения пациент, средно отнема около 680 дни. Като допълним и факта, че страната ни е сравнително малък и не особено атрактивен пазар, се стига дотам, че понякога компаниите отлагат с години опитите си да включат новите си модерни терапии в списъците на НЗОК.

Кадровият проблем и концентрацията на по-голямата част от лекари в големите градове на страната, също е проблем, който от „Заедно за повече здраве” повдигат. „Българските лекари трябва да имат по-добро заплащане, както и по-добри условия на работа, тъй като в момента ние ги губим. Също така трябва да се направи кадрова поликита на регионално ниво. Достъпът до първичната медицинска помощ в малките и големите градове е коренно различен”, обобщава г-н Денев.

Позицията си „Заедно за повече здраве” изпращат до партиите, за които се смята, че имат шанс да влязат в новия парламент. Каква е обратната връзка от тях научете във видеото!

Кой е днешният ни гост накратко:


Деян Денев е директор на ARPharM от октомври 2003 г. Юрист по образование, дипломирал се от Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, експерт по фармацевтично законодателство и лекарствена политика. Като директор на асоциацията води активностите на научноизследователската фармацевтична индустрия по ключови въпроси, касаещи лекарствената политика и регулации, интелектуална собственост и развитие на фармацевтичния пазар. Член на Комисията по прозрачност като представител на фармацевтичната индустрия в България от януари 2008 г. до февруари 2013 г.

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в:
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS