В извънредната обстановка, в която се намираме, мнозина търсят отговори на своите здравословни въпроси в интернет и във форумите, където невинаги това, което пише, е вярно. Затова бе създадена платформата „Отговорите на специалиста“ – съвместен социален проект на woman.bg и лекарите от Acibadem City Clinic болница Токуда.
След като в предишните епизоди отговаряхме на въпросите ви, свързани с бременност и раждане, както и с рисковете, свързани с онкологичните заболявания по време на Ковид-19, днес ще насочим вниманието си към сърдечно-съдовите заболявания в условия на пандемия. За целта Радина Василева разговаря с д-р Валери Гелев, който е инвазивен кардиолог и началник на клиниката по Кардиология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.
Д-р Гелев, повишен ли е рискът от усложнения при евентуален пациент с кардиологично заболяване, заразен с CoVid-19 и какво лечение би било подходящо в такъв случай?
- Това, което имаме като информация от недългата история на това заболяване, е категорично, че болните от сърдечно-съдови заболявания са с по-голяма честота на заболяване от коронавирус. Ако трябва да ги подредим по честота: на първо място са болни с артериална хипертония, след тях са тези с диабет и после - пациентите с други сърдечно-съдови заболявания. Те боледуват по-често, по-тежко и проучвания показват, че неблагоприятният изход при тях е в по-висок процент.
Как се прави дневник за високо кръвно налягане, какъвто често специалистите препоръчват да водим, преди да отидем при кардиолог, на когото да покажем стойностите? Колко последователни дни трябва да се измерват стойностите на кръвното налягане и в какви часове?
- Дневникът е формализиране, отразяване на стойностите на артериалното налягане, което е необходимо, за да можем да оптимизираме терапията. За него лечението не е достатъчно, а това, което трябва да постигнем, е оптимизиране, за да влезе отново в границите 120 на 80. Преди да започнем да формираме този дневник, трябва да е ясно, че артериалното налягане трябва да се мери тогава, когато човек е в покой, да е седнал, да е постоял 5-10 мин, да не е пил кафе поне час преди това, да не е пушил. Това, което препоръчваме на болните, е да го измерят сутрин след ставане от сън, извършване на тоалета и 5-10 мин почиване, в седнало положение. Аз лично предпочитам да се използва апарат, който е на мишницата, въпреки че и електронните дават задоволителни резултати.
Колко често трябва да се мери зависи от това докъде сме стигнали в контрола на артериалното налягане. Ако сме променили терапията или сме започнали да го третираме, е добре това да се случва сутрин и вечер, като сутрешното мерене е базисното ниво, което е важно да знаем. Ако има някакви оплаквания през деня също може да се направи измерване, след като са изпълнени условията, които описах. След като се нормализира артериалното налягане и сме установили медикаментите, които са ефективни, може да се измерва веднъж или два пъти седмично, или тогава, когато усетим някаква промяна.
Когато започваме лечение или правим промяна, трябва да знаем, че пълният ефект на лечението се получава след 7-10 дни, така че това е и периодът, в който е разумно да го мерим по-често.
Значителен брой от хората, които получават усложнения при Covid-19 са със съпътстващи сърдечни проблеми. На какво се дължи това, по-рискови ли са те?
- Определено са по-рискова група. Защо е така още нямаме отговор. Не забравяйте, че този вирус като предизвикателство спрямо медицината съществува от не повече от четири месеца. Водят се изследвания, проучвания, включително имаше данни, че този вирус навлиза в белия дроб именно посредством рецепторите на една голяма група медикаменти, които ние използваме за лечение на артериалното налягане. Имаше изразени притеснения от доста хора, че тези медикаменти може би трябва да бъдат преустановени. Това, което се разбра, каквито са препоръките на всички големи ръководства, които излизат за лечение на артериалната хипертония, е че медикаментозното лечение не трябва да бъде прекъсвано. В последствие излязоха и данни, които не са категорични, че лечението с такъв тип медикаменти по някакъв начин дори предпазва от навлизането на вируса в тялото. Но при всички случаи спирането на лечението за артериална хипертония поради опасност от среща с Ковид-19 е свързано с много по-големи последици, отколкото евентуалното заразяване с този вирус.
Трябва ли да се спрат лекарствата за хипертония по време на пандемията или да се променят?
– Не. Европейското кардиологично дружество, асоциацията в САЩ, която изработва големите препоръки, както и други големи асоциации за лечение на хипертонията препоръчват единодушно и настойчиво, че лечението на артериалната хипертония не трябва да бъде спирано, включително и с тези групи медикаменти.
При оплаквания на хора с високо кръвно налягане трябва ли да се ходи до болница? При кои симптоми задължително трябва да посетим лекар?
- Това е един въпрос, който ще става все по-актуален. Във връзка с препоръките, които стоят в основата за овладяването на заболяването – изолацията, се появиха „изчезване на инфарктите“ или „силно намаляване на инфарктите“. А това далеч не е така. Вероятно трябва да свикнем да живеем поне известно време в условията на тази пандемия или успоредно с коронавируса, но не трябва да забравяме, че съществуват и редица други заболявания, които не са изчезнали и трябва да бъдат адекватно адресирани. Затова, ако има някаква симптоматика, особено при болни които имат предходни заболявания, ги съветвам да потърсят лекарска помощ. Във всички болници, както и при нас в Токуда, има изразен и работещ механизъм за отсяване и филтриране на болните, които евентуално са със съмнение за коронавирус. Те преминават по различен път и биват адресирани от различен персонал, който е защитен, така че вероятността да се срещнат болни с евентуална вирусна инфекция или с други заболявания, е много малка. Смъртността от остър коронарен синдром е в пъти по-голям, отколкото евентуалното заразяване и смъртност от Ковид-19. Така че не трябва да неглижираме симптоматиката и да отлагаме посещението при лекар. Прегледите за една част от заболяванията, които лекуваме и са хронични, биха могли да бъдат отложени в рамките на ден-два или седмица, но едно отлагане в рамките на месец със сигурност води до неблагоприятни последици.
Нанася ли сърдечно-съдови проблеми самият вирус? Може ли при здраво сърце да създаде проблеми след преболедуване?
- Самият механизъм на действие на вируса не е много ясен. Така или иначе при болните, които са силно засегнати, се получава една полиорганна недостатъчност и при част от тях има и засягане на сърцето. Описани са случаи сред такива болни на миокардити, перикардити, засягания на сърдечно-съдовата система, но не мога да кажа, че тя и сърцето са основен таргет на този вирус. Има засягане, да, но не е много често и е в контекста на една генерализирана инфекция, която засяга всички органи.
Кой е днешният ни гост накратко:
Д-р Валери Гелев е инвазивен кардиолог, началник клиника по Кардиология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Професионалният му опит е от близо 30 години и е натрупан в Националната кардиологична болница и в УМБАЛСМ „Пирогов”, където до 2013 г. оглавява Отделението по Инвазивна кардиология. От февруари 2013 г. е началник на Клиниката по Кардиология на Болница Токуда.
Автор е на редица публикации в български и международни издания, съавтор е на два учебника. Член е на Българското кардиологично дружество, Българското дружество по интервенционална кардиология и на Европейския клуб за хронични оклузии. Д-р Гелев е председател на Дружеството по интервенционална кардиология до 2019 г.
