Пепа Попова - Пепита

Здравейте, аз съм Пепа и съм влюбена във вкусната храна. Включих се в този блог, за да ви запозная с моите кулинарни приключения. Каня ви в един по-красив свят, посветен на удоволствието и ултимативния вкус.

Да си представим, че сме в Париж този следобед...

01 септември 2021 | 10:58
32640
0

Лятото е към края си, но това изобщо не означава да спрем да си мечтаем за пътешествия и любов. И като казвам пътешествия и любов, имам предвид само едно място - любимия Париж. Планувам да го посетя съвсем скоро, а дотогава - не спирам да мечтая за него. Толкова много обичам този град... Обичам да бродя без цел и посока във френската столица – обожавам да се разхождам из средновековните улици на Маре, да слушам джаз на някой ъгъл, да пазарувам в SoPi (South Pigalle), да тичам до Éric Kayser за кроасани, или просто да седя на слънце на зелен метален стол в Люксембургските градини, да гледам балет в Palais Garnier или просто да вечерям на някоя маса на бистро на тротоара, от която да наблюдавам тълпите.

За мен Париж е колективна фантазия, от продавачите на книги по Сена през светло сивите цинкови покриви върху кремавите каменни сгради до елегантните французойки, които не се страхуват да си поръчват шампанско за закуска....

От векове градът е епицентър на l’art de vivre - изкуството да живееш, да влияеш на модата, философията, културата и гастрономията по целия свят.

Всъщност, трябва да си призная, че след година и половина туристическа и приключенска суша, именно градът на светлината е мястото, където искам да попадна отново съвсем скоро. И докато чакам тази моя спонтанност отново да ме връхлети, за да организирам бленуваното френско приключение, реших да ѝ помогна, като поканя Париж в моя дом или по-точно в моята кухня. Всичко, от което имах нужда тази събота бе малко креативност, чаша шампанско и продукти за любимия ми френски киш.

За първи път опитах киш в Париж и се влюбих в него така, както се влюбих в самия град край Сена. Всъщност, за хората, които обичат фактите, тук е моментът да спомена, че родината на киша не е Франция, а средновековна Германия и по-точно областта Лотарингия. Практичните германци влагали в киша всички продукти, които са им останали в кухнята. Сърце не им давало да ги хвърлят. Това особено се харесало на французите, които веднага обогатили вкуса със сирене. Променили и името Lothringer Kuchen, тъй като им било трудно да го произнесат. Така се родил Quiche Lorraine (киш лорен) – любимото ми ястие в Париж. A Carette за мен е най-доброто място за Quiche Lorraine – намира се в близост до Айфеловата кула, пред метростанция Trocadéro, мястото откъдето повечето хора виждат за първи път Желязната лейди.
Именно така – с киш в ръка и аз видях за първи път обляната в светлина Айфелова кула. Може би това е и причината да обичам толкова много този солен тарт и да го свързвам винаги с Париж.

Това бе причината да избера да приготвя именно киш за моя импровизиран следобед по френски. Оказа се, че приготвянето му никак не е трудно, особено ако имаш точните продукти и най-вече сиренето, което французите добавят към немската рецепта. Аз заложих на Arla, защото знам, че качеството на млечните продукти зависи от качеството на млякото, а в Arla компромиси с това не правят. Иначе всякакви други импровизации с плънката на киша са възможни – можете да го направите в класическия му вариант с бекон, или да заложите на спанак, или пушена сьомга с броколи, или каквото ви е изостанало в хладилника. Възможностите са безкрайни.

 

Аз реших да го направя със спанак. Ето и цялата рецепта:

Продукти за тестото:

220 г брашно
120 г студено масло
1/4 ч.л. сол
4-5 с.л. студена вода


пълнеж:

спанак
1 глава лук

заливка:

3 яйца
125 г крем сирене Arla
130 мл прясно мляко
300 г заквасена сметана
100 г настърган кашкавал
сол на вкус
магданоз
чери домати за украса

 



Приготвяне:

В купа сипете брашното и го разбъркайте със солта. Нарежете маслото на кубчета и ги претрийте с пръсти в брашното докато получите маслени трохи. Добавете водата и бързо омесете тесто. Покрийте го с найлоново фолио и го оставете в хладилника за 20 минути.

Разточете тестото върху набрашнена повърхност и го пренесете във форма за пай. Тестото трябва да е с около 2-3 см по-голямо от формата за да може да оформите и борд по стените и. Надупчете с вилица. Ако нямате форма за пай може да ползвате тортена форма. Постелете я с хартия за печене за да ви е по-лесно след това да извадите киша. Запечете така оформената кора в предварително загрята на 180* фурна за около 10 мин.

Задушете спанака с лука. Разпределете всичко върху маслената кора и залейте със заливката, приготвена от разбитите яйца, крем сиренето, сметаната и млякото. Накрая сипете кашкавала. Залейте киша и изпечете в загрята на 180* фурна за около 30-40 минути.

 




Получи ли ви се, опитайте се да му се насладите по начина, както го правят французите - леко топъл, но не горещ, с чаша студено бяло вино, цветя и добър приятел.

 






(в материала има продуктово позициониране)