Цвета Герчева

Замисляли ли сте се за какво всъщност живеете? Аз ще ви кажа - заради малките удоволствия. И понеже аз самата съм истински посланик на вкусната страна на емоциите, в този специален блог ще ви разказвам само за хубава храна, отлични рецепти и запомнящи се преживявания! Радвам се, че сте тук!

Култура, любов и грижа: кутията с храна за обяд говори много за теб

18 август 2022 | 10:20
30689
0

Помните ли годините в училище, в които мама ни слагаше ябълка в раницата, а щом влезем в класната стая, плодът отиваше директно в коша и се купуваха 3 вафли? Вие не сте правели така и всеки ден сте си изяждали ябълката? Браво на вас. Аз нямам спомен даже и веднъж да съм го правила. Приемах го като тежка обида към любовта ми към шоколада, правото на личен избор и хубавия живот, който някакви плодове в раницата се опитваха да съсипят.

Но хубавото на непослушните деца е, че от тях много често стават порядъчни възрастни. Сигурно затова сега всеки път, когато приготвям собствената си кутия за обяд в офиса, си спомням как си хвърлях ябълките в кошчето.

Разбира се, случи се така, че чистачката в училище един път я хвана грип. Жената я нямаше две седмици. Като се върна, мина да събере кошчетата и от нашето изпаднали дузина ябълки, което тежко я усъмнило, открила майка ми и взела, че ѝ казала. Това беше недалновиден ход от моя страна, защото се наложи да си изяждам ябълката всяка сутрин преди училище, което беше, меко казано, насилие над дете в чист вид.

Усмихвам се на тази история днес, докато правя кутия за обяд за мен и за една красива девойка, която ми повериха за отглеждане за няколко дни през лятото. Разказвам ѝ за ябълките, а тя се мръщи на идеята да я изпратя на преход в планината с кутия за храна.

Но пък това, в което вярвам истински е, че децата трябва да имат право на избор. Затова ѝ нареждам десетина продукта на плота и заявявам: Трябва да си избереш 5 неща, които да сложа в кутията за обяд. Аз няма да се меся, каквото ти кажеш, това ще бъде.

Трябва да вярваш в хората и да подкрепяш личния им избор - иначе няма как да ги накараш да се чувстват добре. Мина избира за обяд сандвич с моцарела и ементал Arla, ябълка, малко сливи от дървото на двора, парченце лайм и няколко резенчета червена чушка.

Отличен избор, казвам ѝ, въпреки че аз бих предпочела слайс Havarti - страхотно датско сирене на Аrla, в което съм истински влюбена, малко авокадо, грозде и круша.

За храната казват, че често се "консумира" първо с очите и чак след това удоволствията стигат до небцето.

Затова решавам да усмихна Мина и правя шише с кръгли хапки пълнозърнест хляб, намазан с Lurpak spreadable (страхотно масло с няколко капки рапично олио за омекотяване на консистенцитята, което обожавам - ползвам го за всички сандвичи, но ми е много удобно и за готвене).

Навремето баба ми ми правеше сандвичи слънчица - изрязваше кръгчета във филийката с чаша за вино.

Беше страшен хит и много ги обичах. От изрязаните филийки пък приготвяше уникални тостове. В дупката на хляба чукваше няколко пъдпъдъчи яйца, пържеше и поднасяше с думите: "Айде, хапни, че утре се прибираш при вашите и край на разкоша".

Защо ви разказвам всички тези истории ли? Защото вярвам, че любовта е грижа. И ако утре имате възможност да направите кутия за обяд на любим човек или дете, изрежете му малко кръгчета хляб с чашата за вино, сложете плодове, няколко слайса тиквичка, малко жълти сирена - предпочитам Arla заради богатия млечен вкус и гарантирания произход от датски млекопроизводители, сложете салфетка, малко сливи от дървото на двора, щипка любов и му кажете: "Направила съм ти кутия за обяд, за да знаеш, че мисля за теб и те обичам, даже и когато не си до мен".

И повярвайте ми - даже и да се направи, че му е все едно, вътрешно ще му стане толкова приятно, че даже и да си изхвърли ябълката, никога няма да може да се отърве от чувството, че някой го обича.

(в материала има продуктово позициониране)

Цвета Герчева

Главен редактор