Цвета Герчева

Замисляли ли сте се за какво всъщност живеете? Аз ще ви кажа - заради малките удоволствия. И понеже аз самата съм истински посланик на вкусната страна на емоциите, в този специален блог ще ви разказвам само за хубава храна, отлични рецепти и запомнящи се преживявания! Радвам се, че сте тук!

Любовта, която винаги е щастлива: Вино, сирене и една мечта

11 февруари 2020 | 13:36
24163
0

За любовта казват, че нямало точна рецепта. Трябвало просто двама души и една мечта. Днес, малко преди Свети Валентин си мисля, че рецептата за обич всъщност е много, много лесна. Просто трябва да откриеш това, което те прави щастлива, а после да не направиш нито веднъж компромис с качеството на мечтите си.

Дали обаче съм от жените, които събират смелост да кажат "Не" на моментите, в които животът сякаш те изправя пред изпит и те оставя да решиш дали да жертваш комфорта си в името на мечтите? Повярвайте ми - често отстъпвам, но вярвам, че радостта е в силата, да можеш да се усмихваш, въпреки, че не си победител.

Когато говорим за обич обаче, компромисите са невъзможни. И даже в окото на най-дивата житейска буря, аз имам една своя тайна рецепта, която винаги, ама винаги работи. За нея трябват двама души,  добро вино, качествено сирене и 30 минути спокойствие. За да си поговорим за любов.

Никога, ама никога не съм обичала скъпите ресторанти, ВИП вечерите и 14-степенните менюта. Затова пък (давам ви една изпитана рецепта за взаимност) обожавам спокойствието на дома ми и простата, вкусна и качествена храна. Затова от години на 14-ти февруари оставам насаме с любимия човек, правя една хубава дъска със сирена, взимам малко цветни плодове за разкош и нюанс в студените дни на февруари и избирам моя лична винена селекция.

Хубавото на България е, че страната ни е  богата на впечатляващи винени региони и не е нужно да се луташ дълго по щандовете с чилийско вино или френско розе. Ако искаш да усетиш истински тероара и приказните, но и толкова различни вина от тракийската низина или топлите нюанси на мелнишките еликсири - то достатъчно е просто да попиташ в някой добър магазин за вино и ще ти препоръчат напитки, които небцето ще помни дълго.

*И понеже само след дни е 14-ти февруари, а доброто вино изисква отлична храна, защото знаете, казват че виното е комплимент към доброто хапване, аз ще споделя с вас каква е моята рецепта за любов.

1.Задължително взимам вкусно сирене. От няколко години залагам на Castello защото винаги е с отлично качество. Обожавам млечният му, наситен вкус и съм влюбена в начина, по който брито и камемберът са опаковани (имат специални вакуумни кутийки, които ми дават възможност да ги взема с мен в планината и да останат ден, два без хладилник, без да променят качеството си - няма друг такъв продукт на пазара).

А ако говорим за наистина екзотичен вкус - не пропускайте Castello сиренето с ром и ананас. Кръгчето е супер атрактивно за сервиране, а няколко резенчета тропически плод и чаша дъхав ром от Карибите правят преживяването наистина магично за небцето.

2. Подреждам една дъска със сирене красиво. Не я претрупвам. Взимам няколко вида Castello, пускам небрежно шепа боровинки, добавям малко зеленина за цвят и приготвям поне 3 вина. Когато съм само с любимия човек, често купувам малки бутилки. Отварям първо бяло, за да се насладя на по-леките сирена. После задължително розе и не пропускам финала с червено вино. Все още съм дълбоко влюбена в Тракийската низина и нейните вина от родопската яка. Опитайте ги в комбинация със синьо сирене или пък парче бри Castello, което предварително сте запекли на скара.

3. Оставям си време за истинските ритуали при хранене. Отпивам виното си бавно. Обсъждам с любимия си човек мечтите. Оставям го да ми каже, че съм наивна, глупава и непрактична, после го поглелждам (имам си един специален поглед) и той обикновено се предава. Признава, че съм му важна и успявам да "изкпоча"от него някоя тайна за някоя от истинските му мечти, които никога не би споделил с жена, но на мен ми казва защото... според мен е заради вкусната храна и оня поглед, който казвам ви - работи!

4. За десерт сервирам шоколад. Изяждам го обикновено сама. После си признавам някоя пакост, която съм свършила, защото смятам, че това е най-подходящият момент. Накрая обикновено слагам още малко сирене, защото всичко сме изяли, наливам вино и правим планове за следващото ни пътешествие. Аз искам Патагония и Торес дел пайне, той - Филипините. Не се срещаме в мечтите си, но имаме смелостта да си ги признаем.

А ти как ще прекараш 14-ти февруари? Ще получиш цвете и ще сложиш рокля? Това е прекрасно. Но не пропускай да признаеш за какво мечтаеш. Ако той наистина те обича - ще се усмихне и ще ти каже че си наивна. Ако го направи - да знаеш, много те обича!

(в материала има продуктово позициониране)

Цвета Герчева

Главен редактор