Автор
Ева Лъчезарова

Няма такова нещо като лошо време - или как да обикнем природата заедно с децата си

Открих планината и насладата от природата сравнително късно, когато бях тийнейджърка. Родителите ми нямаха навика да прекарват дълго време в планината и за мен беше истинско удоволствие да разкрия колко много всъщност може да ти даде тя. Започнах да правя кратки преходи, които имаха способността да успокоят ума ми както нищо друго. След като станах майка се сблъсках с непроходимостта на градските улици с количка, липсата на условия за туризъм с малки деца и точно, когато бях изпаднала в лека безизходица, открих бебеносенето. Взех си ергономична раница, която ми даде истинска свобода за кратки преходи, разходки и възможност да изведа бебето навън, дори когато вали. Мои познати чужденци често ме питаха, защо в България, когато времето е лошо навън няма деца. До тогава дори не се бях замисляла над този факт и нямах отговор за себе си. Истината обаче е, че децата ни прекарват много по-малко време навън и сред природата, отколкото ние например. В някои детски градини не излизат цял ден, учениците често предпочитат да играят електронни игри, а родителите се притесняват да пуснат децата си сами навън.

Така докато търсех информация по темата и исках да разбера как е в други държави открих, скандинавската максима “Няма такова нещо като лошото време, има само неподходящи дрехи”, която много ми допадна.
Това е мантра на тамошните родители, които държат децата им да играят навън всеки ден. Те смятат, че природата е чудесно средство, което може едновременно да забавлява, учи, успокоява и удивлява децата.



Последните изследвания по темата показват, че играта навън всъщност развиват чудесни академични, емоционални и физически качества у децата. Калта например всъщност значително стимулира здравето на детето и има способността да се бори с наболели проблеми като астма и алергия. Някои учени дори споменават за “микробната ваксина”, която може да бъде открита в почвата. Тя има способността да предизвика производството на серотонин от организма, който ни прави по-щастливи и отпочинали.



Когато синът ми поотрасна малко реших, че е време да си направим график за разходки в гората. Есента, която предстои всъщност е чудесно време за приключения с деца.

Ето какво е добре да имате:

- Ясното съзнание, че детето, а вероятно и вие, ще се изцапате много;
- Хубавотое, че детето, а вероятно и вие, ще се забавлявате и то много;
- Подходящи дрехи и обувки (добре е да заложите на гумени ботуши за детето, непромокоемо яке и дрешки за преобличане);
- Подходящ маршрут за мъници;
- Храна за пикник или ако е мокро просто за похапване, защото няма по-голямо удоволствие от това да хапнеш сред природата;


Един от любимите ни маршрути е до Боянската църква. Точно пред нея има малко паркче, в което има две площадки и места за сядане. Зад Боянската църква пък започва пътеката за Боянското езеро и за Боянския водопад. Момчето ми не е много по ходенето, за мое огромно съжаление, затова засега играем в гората, събираме шишарки, листа, измисляме истории за лисици и мечоци, правим къщички от пръчки, когато се изморим - сядаме да хапнем, ако не е мокро или хапваме в движение, ако времето не позволява.

Събота и неделя пък често отскачаме до Боровец, защото ни е близо и има чудесни условия за разходки.

Обикновено приготвям от вкъщи сандвичи.Фаворит са ни тези с крема сирене с билки Arla, яйца, шунка, ементал Arla и доматче. Стремя се в ежедневието си да използвам продукти, които отговарят именно на скандинавското разбиране, че по-малкото е повече. Оказа се, че по-малкото съставки всъщност водят до по-добър вкус. Крема сиренето на Arla съдържа единствено сметана, мляко, сол и млечна закваска. Това, което предпочитаме да използваме за излетите си навън пък са добавени още нотки на червена чушка, копър и естествени подправки. Продуктите на Arla са подходящи за мъници, тъй като не съдържат консерванти, оцветители и стабилизатори. Трайността им се дължи на специалната херметична опаковка, която успява да запази съставките свежи за консумация.



В кутията със сандвичи слагам и малко сезонни плодове и честно казано и двамата очакваме с нетърпение края на разходката, за да си хапнем подобаващо на чист въздух. Ежедневието ми за съжаление не позволява да го правим много често, но се стремя да отделим време да бъдем сред природата поне веднъж или два пъти в седмицата. Разликата в начина, по който се чувстваме и двамата е осезаема: по-спокойни сме, усмихнати и умеем повече да се наслаждаваме на мъничките неща, като добрата храна, въздуха и клоните на дърветата, които се поклащат от планинския вятър.

(в материала има продуктово позициониране)