Цвета Герчева

Замисляли ли сте се за какво всъщност живеете? Аз ще ви кажа - заради малките удоволствия. И понеже аз самата съм истински посланик на вкусната страна на емоциите, в този специален блог ще ви разказвам само за хубава храна, отлични рецепти и запомнящи се преживявания! Радвам се, че сте тук!

Приеми този дар от природата - плодовете на лятото за закуска

07 септември 2021 | 10:38
30755
0

"Узреят ли къпините и търгваш на училище", така казваше баба ми, когато бях малка, а от тия приказни лета навремето помня най-ясно, че всяка сутрин ставах и отивах до големия ни къпинов храст в двoра, за да се убедя, че плодовете още са зелени и имам време да дивея на воля преди да се наложи да вляза в класната стая.

Повярвайте ми - бях най-тъжното дете на света, когато къпината узрееше и алено-черните плодове се напълнеха със сок и сладост. Семейната история помни случка, в която внимателно с ножица отстраних всички зелени къпини от храста - в името на искрен протест - да не узряват и да не се ходи на училище. Това разбира се не ме спаси от часовете по математика, няколко седмици след като узряха къпините на съседите, но пък днес разказвам тази история с усмивка на една весела банда, с която закусваме на двора с гледка към Пирин.

Обичам ранната есен заради изобилието ѝ от плодове. Винаги съм казвала, че живеем на най-хубавото място на света. Вярно е, нямаме банани, но пък каква феерия от вкусове и аромати има този септември!

Френско грозде и арония (правя страхотен домашен сок от тях), червени и черни боровинки от планината, сладко-стипчиви дренки, сини сливи и големи, вкусни пълни със сладост жълти джанки, праскови и меден пъпеш, диня и грозде, жълти меки круши с малки, тъмни, грапави петънца по кората или пък ябълки - от градините в Петрич и Стара Загора, горски малини, къпини и нар, толкова узрял, че плодът вече се е разпукал от слънцето и червените зрънца се подават изпод кората... Топли смокини, узрели нейде по оградите в Созопол и райска ябълка от Сандански.

Изобилието на есента е истинска благодат и аз лично никога не пропускам да му се порадвам. Традицино обикалям пазарите в малките села, на "лов" за нещо вкусно. Понякога даже паля колата и минавам за един бърз шопинг до Пирот в Сърбия - има истински био зеленчуци и плодове и съм страшен фен на местното тържище. Преди много години един дядо ми продаде там ръчно плетена кошница, понеже ме видя как пазарувам смокини в пликче. Дойде, хвана ме за ръката и каза "Момиче, в пликче не става. Вземи в кошница." Купих я, разбира се, а днес точно тя е пълна с приказни дарове от региона.

И понеже тази сутрин се чудехме какво да закусваме, аз предлагам едно нестандартно решение. Вадя кошницата пълна с приказни плодове и решаваме да направим кроасани с качествено крема сирене - винаги залагам на Arla, това е най-доброто крема сирене в България според моя вкус. Обожавам комбинацията от сладко и солено, затова и към топлите кроасани с масло добавям малко Arla натурално и няколко резенчета свежи плодове. Закуска за милиони, биха казали някои?

Не, закуска за ценители - бих им отговорила аз. За хората, които ценят истинските неща в живота. Гледката към планината, пресните плодове, узрели под жаркото лятно слънце, качесвената храна, правилните съставки, философията да живееш сега и да изпитваш радост.

Ммм, един кроасан с пухкаво Arla крема сирене с истински млечен вкус, смокиня и синя слива. Направете си една такава закуска тази есен. Ще ви върне, ако не в малдостта, то поне в онези години, в които вярвахме, че ако отрежем зелените къпини от клонката, те никога няма да узреят. Имало е известна логика, нали?

(в материала има продуктово позициониране)

Цвета Герчева

Главен редактор