Всяка нова година е едно ново начало. Време, в което си давам сметка, че мога да дам позитивен развой на събитията, които ще ми се случат. Как да привлека щастието на своя страна? Ще се поуча ли от досегашните си грешки и ще се отърва ли от ненужните заблуди? Ще изхвърля ли всичко ненужно, което ме обременява и ми пречи да бъда себе си? Въпросите са едно от най-мощното оръжие за позитивна промяна. Защото въпросите водят към отговори, отговорите - към действия, а действията пораждат именно позитивната промяна.

И така...Време е да действам. Защото на 44 години по-ясно от всякога осъзнаваш, че животът е твърде кратък, за да го пилееш, при условие, че можеш да живееш по-добре. И че така жадуваната промяна не е въпрос единствено на много пари, с които най-често си търсим оправдание. Има неща, които са въпрос на разумен избор и осъзнато решение. Като например:

Да започна да се обграждам само с правилните хора

Признавам, че съм социален и отдаден на връзките си човек, далеч от екзистенциалния нихилизъм на Жан Пол Сартр, според когото "адът, това са другите". Не, за мен адът е самотата. "Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях", казваше Мечо Пух. Искам като него да съм честна със света и да споделям това усещане с хора, които съпреживяват всичко със сърцето и не крият емоциите си. Затова от новата година си обещавам да започна да прекарвам времето си само с правилните хора. Тези, чиято ръка бих искала да подържа, за да съм сигурна, че ги има.

Да започна да се грижа за себе си

Давам си сметка, че съм най-голям длъжник на...собственото си здраве и възнамерявам да му се разплатя подобаващо. Истината е, че колкото по-прост и обикновен начин на живот водим, толкова по-щастливи и независими ще се чувстваме. Това важи и за храната. Тя трябва да е чиста, натурална, да е близка до първоизточника си, да носи позитивната енергия на ръцете, които са я създали, да има доказан произход, да е направена от хора, които ценят качеството и са го превърнали в начин на живот. Като датчаните, благодарение на които имам най-вкусното крем сирене Arla. Само мляко, никаква химия, добавки и оцветители, без консерванти - 100 процента натурални съставки. Ето това искам аз. Кратък и проследим път на храната, който започва с кравите по тучните северни пасища, продължава с доенето на млякото от грижовните стопани във фермите и завършва с добавянето само на вода, сол и закваска в преработвателното предприятие в град Холстебро. Нищо повече. Така неподправеният вкус и фина, кремообразна текстура на крем сирене Arla, влизат в синхрон с моя режим за здравословно хранене.

Да отворя пред себе си нови хоризонти

Понеже говорим за ново начало, защо то да не започне с...топография на мечтите. До забождането на флагчето там, където досега са ме отвеждали само мислите за места и хора. Признавам, още от времето, когато мама ми четеше приказките на Андерсен, мечтая да се докосна до студената красота на Дания. До страната, вдъхновила мрачния екзистенциализъм на философа Киркегор или неудържимия гений на режисьора Ларс фон Триер. Този път обаче няма да пропусна и "вкусната" Дания: отбелязвам си град Холстебро, заради любимия вкус на крем сиренето Arla, Южен Ютланд, прочут със своите колбаси и зелевата си наденица, крайбрежният Скаген, в който специалитет са морските дарове и особено пушената змиорка. Да не забравяме и прочутата датска бира. Всички те са създадени от хора, за които качеството е издигнато на пиедестал. И това е дотолкова неоспоримо, че се е превърнало в еталон.

Звучи чудесно, нали? Ние от Woman.bg ви пожелаваме успешен рестарт през новата година. И не забравяйте, че трябва да работим за целите си всеки Божи ден, като помним, че пътуването от хиляди километри започва с придвижване метър по метър.