Цвета Герчева

Замисляли ли сте се за какво всъщност живеете? Аз ще ви кажа - заради малките удоволствия. И понеже аз самата съм истински посланик на вкусната страна на емоциите, в този специален блог ще ви разказвам само за хубава храна, отлични рецепти и запомнящи се преживявания! Радвам се, че сте тук!

Залез в големия град: пица, приятели и онези разговори, които започват с "А помните ли как..."

01 октомври 2021 | 09:55
37063
0

Да бъдеш сам в големия град е дисциплина, която никога не успях да овладея до съвършенство. Може би заради приятелите, на които държа като на семейство, или заради онези бохемски години от детството ми в началото на 90-те, когато в семейната ни къща компаниите пристигаха, оставаха да спят, омешваха се, разпръскваха се и после за половин час никой не можеше да обясни как пак се събираха - но празният дом, в който няма куп използвани чаши от вино, никога не е бил моят дом. Като малка понякога се чудех как така приятелите на майка ми и баща ми разбираха, че у нас има импровизирано парти (а нямахме телефон - къщата беше и си остава самотно сгушена в една гора край София) и с такава точност пристигаха винаги в петък вечер. Друг път се случваше да почукат на входната врата роднини, които не сме виждали от години. "Здрасти, как сте беееее, ще останем няколко дни у вас, че имаме работа в София". И се започваше един купон...

За да се посрещне цялата тази спонтанност на гостите, които навремето просто идваха, без да се обадят, а и в това нямаше нищо невъзпитано през 90-те, семейната кулинарна традиция повеляваше у нас винаги да има специално "депо" запаси за случаите, в които "ами, ако някой дойде, да направим бързо храна". 

Истината е, че ако психоаналитик направи анализ на моя ергенски хладилник сега, със сигурност ще открие "куп нерешени кулинарни проблеми в детството, с които трябва да се боря и до сега".

Извън шегата - хубавото на България - на границата между Европа и Ориента си остават ония топли отношения, които сякаш само хората по тия ширини все още имат. Затова и случаите, в които участвам в телефонен разговор като този, който можете да видите по-долу, честно казано са ежедневие. Обичам ли живота си точно такъв, какъвто се случва? О, да!

И така, телефонът звъни.

"- Здрастиии, 'айде довечера да ви видя с Пепа. Искате ли да поръчаме пици?

- Еее, искаме, ама знаеш ли, че може и да направим. Имаме супер рецепта за пица с ананас? А може и с чери домати и сирена. Даваш ли кухнята за един час?

- Давам я, елате когато свършите в офисите, чакам ви..."

Дали заради приятелството, или защото в ежедневието си сме свикнали да решаваме бая сложни бизнес проблеми, оставим ли чантите с лаптопите в багажника на колата, моментално се превръщаме в хлапета. На по 21. Току що открили перфектната рецепта за домашна пица. Искате да я знаете ли? На първо място - трябва да имаш приятел, в чиято кухня те пускат без въпроси. На второ - пакет пълнозърнести арабски питки за wrap-ове, малко босилек, доматен сос, желание и малко, но добри, сирена...

В моя списък със сирената за спешни приятелски срещи са само тези на Arla - произведени са от чисто мляко по датски стандарт, пакетирани са в опаковки, които наистина ги защитават и са много издръжливи даже на двудневен преход в планината, разнообразни са - от любимото Хаварти до страхотен Ементал и Гауда, и не на последно място - съотношението цена-качество е точно това, заради което много ги ценя.

Крема сирената на Arla пък са отличен помощник - както за малко повече мекота и консистенция за една пица с доматен сос и чери домати например (добавете лъжица крема сирене и ще видите колко добре се получава пицата), така и за онези специални сандвичи, които вече редовно носим в офиса си за обяд.

А когато говорим за бърза пица - всичко, от което се нуждаете са няколко слайса Arla, малко пресен босилек и разбира се, компанията на приятелите, с които искате да бъдете. И да - става за 15 минути. С печенето и приготвянето - общо. Дали има рецепта за щастие? Има, разбира се.

Включва залез, вкусна храна и онези разговори, които започват с... "А ти помниш ли миналата година в Сицилия, като объркахме плажа и се озовахме ...".

А как приключват? Е, това зависи само от вас. Историята на своя живот, за щастие, я пишем сами. И - да, може да има "happy end". Ако няма - прегледайте отново сценария и махнете онези глави, които ви правят тъжни. Редакцията е много важно нещо, не го забравяйте.

Хванете молив, направете си нещо вкусно за хапване и се заемете да редактирате. Има някои неща за триене, нали? Изчистете ги, става бързо и лесно, стига да го решите, а после се насладете. На залеза. На приятелите. На ананаса и хрупкавата коричка на парче пица с Ементал. Удоволствието се случва тогава, когато сценарият е добре написан, нали?

(в материала има продуктово позициониране)

Цвета Герчева

Главен редактор