Това как се държим с децата влияе пряко на емоционалното им развитие, на поведението им и на по-нататъшния им живот. Тревожните родители имат тревожни деца. Ако ние сме нещастни, децата ни най-вероятно също са обречени на нещастие. Ето няколко грешки, които мнозина допускат по навик, без да се замислят какви последици ще има това за детето.

Грешка №1 - манипулиране

Думите „няма да те обичам повече“ са най-ужасните за едно дете и могат да го травмират сериозно. Да бъдеш обичан е основна потребност на всеки човек. Детето трябва да знае, че вашата любов към него е безусловна, че вие го приемате напълно. В противен случай вие го учите, че любовта не се дава просто така, а трябва да се заслужи. Пораствайки, то ще продължава да се опитва да заслужи любовта на околните, да им угоди, да бъде добро с всички. Това ще повлияе на бъдещия му избор на партньор и на взаимоотношенията с него.

Грешка №2 – прекомерна опека

Излишният контрол убива самоконтрола и самостоятелността. Децата на прекалено грижовни родители се превръщат в инфантилни възрастни, неспособни да взимат решения и да казват „не“. Ако детето изпита желание да направи нещо, дайте му тази възможност, но първо го научете. Особено важно е да не пришпорвате тригодишни деца в разгара на кризата на самостоятелността. Често в забързаното ежедневие на родителите им е по-лесно сами да облекат детето, вместо да го чакат „да се намотка“. Ако имате такъв проблем, будете детето по-рано, за да имате достатъчно време за самостоятелно обличане.

Грешка №3 – неспособност да разбереш, че детето е личност

Често родителите не възприемат детето си като самостоятелен човек със свои собствени проблеми, свой характер и свои разбирания за живота. Но дори и твърдението, че децата имат по-малко опит от възрастните, е доста спорно. Децата си имат свой опит, който в някои сфери е много по-богат от този на възрастните.

Грешка №4 – недостатъчни грижи

В някои семейства децата са оставени сами на себе си, не получават внимание и грижи, чувстват се нежелани и лишени от любов. Близките им изпълняват задълженията си чисто механично, смятайки, че са се справили с основната си задача – да научат детето на самостоятелност. Но едно е да научиш детето да бъде самостоятелно и съвсем друго да оставиш възпитанието му на самотек. Родителите игнорират проблемите на детето, често му се дразнят. В резултат детето се чувства „лошо“, „глупаво“ и виновно за проблемите в семейството.

Грешка №5 – развитие на всяка цена

Често родителите с най-добри намерения карат детето насила да учи, повтаряйки „като пораснеш, ще ми благодариш“. Детето наистина има огромни възможности и при желание можете да го научите да чете и да говори чужд език на много ранна възраст. Но за какво е нужно това?

Стимулирайки усилено интелектуалното развитие на детето, вие ощетявате емоционалното му развитие. Претоварването с книги и курсове води до емоционално изчерпване. Понякога деца в предучилищна възраст са толкова натоварени с учене, че не изпитват ни най-малко желание да тръгнат на училище. Родителите често изпадат в крайности, опитвайки се да дадат на децата това, от което са били лишени самите те навремето. В стремежа си да реализират собствените си амбиции те гледат на детето не като на отделна личност, а като на „бизнес-проект“, който трябва да носи дивиденти.

Грешка №6 – постоянни забрани

Първо десетки пъти на ден секваме детето с „Не!“, „Не може“, „Не пипай това“, „Не ходѝ там“ – а после се учудваме, че е лишено от инициативност и неуверено и го укоряваме и за това. Категоричните забрани без обяснение на причините само акцентират вниманието върху „забранения плод“ и засилват още повече интереса.

Действията на детето са продиктувани от желанието му да проучва заобикалящия го свят. Ако не му позволим да рискува, да греши, да си набие една-две цицини, то няма да придобие необходимия му опит. Важно е да създадете за детето безопасно пространство за експерименти, да му показвате, че уважавате интересите му. Тогава, когато стане възрастен човек, то няма да страда от неувереност в себе си и непознаване на собствените си желания и потребности.

Грешка № 7 – физически наказания, викове, игнориране

Детето трябва да възприема родителите си като близки приятели, на които може да довери и най-съкровените си тайни – а не да се страхува от викове, мъмрене и дори удари. Крясъците и физическите наказания са акт на безсилие от страна на родителя. Да четеш конско на детето също е безполезно – то копира начина на живот на родителите си, възпитава го атмосферата, в която то се намира. Най-голямата му мотивация ще е личният ви пример.

Да не говорите с детето е най-тежкото от психологическа гледна точка наказание, това е своеобразна психопатология и признак на невротично поведение.

Грешка №8 – неконтролирано използване на съвременни устройства

Едва ли е възможно да забраните напълно на съвременно дете да ползва смартфон, компютър и таблет – но сме длъжни да контролираме този процес. Често на родителите им е по-лесно да пуснат анимационно филмче на таблета за детето, за да не им пречи то да си вършат работата. Когато възпитаните от устройства деца попадат в училище, една трета от тях имат общо изоставане в развитието на речта при нормален интелект. Те не умеят да мислят образно, да излагат мислите си писмено, да построяват устни отговори.

На много родители им е удобно детето да „виси пред компютъра“ – формално то си е вкъщи, а не в някоя съмнителна компания, затова няма нужда да се притесняват за безопасността му. Това обаче е вредно не само за зрението и стойката му, но и за умственото му развитие. Вместо да общува с връстници в реалния живот, детето прекарва времето си във виртуалната реалност, което нарушава емоционалната му връзка с близките. Често от това се стига до игромания, наркомания, алкохолизъм и други форми на зависимост.

Грешка №9 – да живееш за децата

Не бива да упреквате децата за вложенията, които сте направили в развитието им. Самият факт, че детето ви съществува, е достатъчна награда и компенсация за любовта, грижите и времето, които сте му посветили. Освен това какъв пример и каква любов можем да дадем на децата си, ако не обичаме самите себе си? Нашата неспособност да се грижим за себе си, да си обръщаме внимание, може да се предаде на детето и да формира у него куп комплекси, свързани със завишените очаквания.

Грешка №10 – липса на личен пример

Истината е крайно проста – нещастните родители не могат да имат щастливи деца. Ако майката и бащата са тревожни и невротични, децата им ще въприемат техните страхове, неврози, тяхната неувереност. Няма смисъл от пространни лекции „какво е добро и какво е лошо“ – психиката на детето се формира под влияние на общуването с вас, на постъпките и поведението ви. Не се опитвайте да възпитавате детето, то във всички случаи ще прилича на вас. Възпитавайте себе си.

Щастливите и психически стабилни родители са чудесна предпоставка за бъдещото щастие на децата.