Преди три години се запознах с един прекрасен човек, чието име никога няма да забравя. Той не само ме окуражи в желанието ми да се сдобия с така чакания син, но и ми помогна да възвърна вярата си в лекарската професия - наистина най-благородната на света. Особено ако помагаш да се роди нов живот, ако истински и човешки съпреживяваш и радостта, и болката на майката, готова на всичко, за да приеме в обятията си своето дете, своето най-голямо щастие.

Да станеш отново майка на 42 не е лека задача, особено ако знаеш как часовникът тиктака зад гърба ти и имаш кошмарни спомени от раждането на първото си дете. Готова си на всичко, готова си на всякакви жертви, но вечер оставаш сама със собствените си страхове, въображението ти трескаво работи и чертае мрачни сценарии...И тогава идват сълзите. Задушават те и парят, мокрят лицето ти, стичат се по устните, които искат само едно - да целунат едно нежно бебешко личице.

Твоето бебе. Нашето бебе. Плод на нашата любов.

Любимият те прегръща, иска да ти помогне, но не знае как...не може да разбере какво се случва в трескавата ти, обладана от бушуващи хормони глава. А ти искаш само едно: някой да ти каже, че бебето, което носиш в утробата си, е здраво и всичко с него ще бъде наред. И тогава се появи той, д-р Белкин. По-скоро той ме намери, защото този път повярвах в късмета си и си казах - ще имам най-страхотният доктор на света! Няма да преживея отново униженията и болката от предишното си раждане. Няма да треперя до последно какво ще се случи и дали аз и бебето ми ще оживеем. Няма да плача от безсилие. Вярвах, че има и добри лекари. Като него. Затова, д-р Белкин, благодаря ти:

- Че ми вдъхна спокойствие тогава, когато ми беше най-нужно.
- Че всеки път, когато ме питаше "Как си?", не беше само по навик и задължение
- Че беше достатъчно търпелив да ме изслушаш, когато задавах глупави въпроси.

- Че ме окуражи, че всичко ще бъде наред и най-важното е само да не се тревожа.
- Че ме накара да повярвам, че съм в сигурни ръце.
- Че се опитваше да ми вдъхнеш кураж, когато се чувствах обезверена.
- Че никога не ми намекна, че трябва да си платя, за да получа грижа.

- Че никога не каза и една лоша дума за никого.
- Че не се умори да ми повтаряш по сто пъти едно и също нещо, защото все забравях.
- Че ми държа ръката, докато влизах в операционната зала.
- Че успокои по мъжки треперещия от страх мой съпруг, бъдещ татко.
- Че успя дори да се шегуваш, докато ме оперираше.
- Че нарече новородения ми син "истински юнак" и "красив като майка си".
- Че го посрещна с усмивка на белия свят!

Че бе професионалист до последно!

Затова, благодаря ти, д-р Белкин! И честит празник!

Още за раждането на бебето и отглеждането на детето четете на https: //missionbaby.woman.bg