Българинът е жертва на отдавна изградени стереотипи по отношение на децата с увреждания.

"Общуването с такива деца по никакъв начин не се отразява негативно на развитието на другите деца в семейството", смята психологът Елена Тодорова, която работи в дом за медико-социални грижи за деца във Варна, пише dete.bg.

Тя отбеляза, че тези притеснения са неоснователни, но масовите стереотипи у нас за децата със специфични образователни потребности не са се променили, въпреки че има безспорен напредък по отношение на законовата база.

Тодорова всеки ден се сблъсква с примери, които я карат да мисли, че нямаме готовност за адекватно мислене спрямо различното. Дори родители на деца с увреждания са споделяли пред нея страхове и опасения за това, че може другото им дете да подражава на това с проблемите.

“Имам възможност да наблюдавам групи от по 8-10 деца, в които се отглеждат по едно-две деца със специфични образователни потребности и смело заявявам, че по никакъв начин това не се отразява негативно на здравите деца, дори и в бебешката възраст, когато детето най-интензивно копира средата си”, коментира Елена Тодорова.

През ранното детство здравите деца, които растат около другите, изобщо не забелязват и не се смущават от различието, а се научават да им помагат и съдействат при нужда.

Те демонстрират такова отношение, каквото биха имали към по-малките от тях деца.

“Нашето поколение е осакатено, като не е привикнало да живее с различието, а напротив - се впечатлява и притеснява”, смята психологът.

“Когато ние, възрастните, питаме дали детето ми няма да пострада от общуването със свои връстници с увреждане, проектираме изцяло собствените си комплекси", посочва Тодорова.

Психологът разказва, че в практиката си е ставала свидетел, на осиновяване в САЩ на деца с проблем - Синдром на Даун, детска церебрална парализа, хидроцефалия.

Родителите споделят как цялата общност ги подкрепя, организира благотворителни кампании, които имат за цел да приветстват тяхното смело решение и да има помогнат да реорганизират жилищната си среда, посочва тя.

Нейната констатация е, че такива случаи са много само в чуждия опит, а българската действителност е наситена с тези с обратен знак.

Психологът не отрича, че от нормативна гледна точка в България има напредък. Децата със специфични образователни потребности са с предимство например в детските градини.

“Друг е въпросът каква услуга им се прави, като буквално ги "натъпкват" в масовите учебни заведения”, каза Елена Тодорова.

Според нея образователните програми там не са адаптирани за децата с увреждания и се налага те да догонват останалите или завинаги да бъдат белязани с различието и затруднената успеваемост.

По нейни наблюдения броят на децата в групите и в детските градини, и в училищата не се намалява и почти винаги в тях има над 25 деца.

“Това не е подкрепяща среда - нито за децата със специфични образователни потребности, нито за останалите, които също имат права, нито за учителките”, коментира още психологът.