Всеки човек идва на този свят със своя особена, уникална мисия. Тръгвайки по пътя си, той се стяга не само да изпълни своята собствена мисия, своя уникален замисъл, но и задължително да ПОМОГНЕ на родителите си. Да, малкият човек идва на този свят, за да обясни нещо на родителите си, да ги насочи по правия път. За да направи някои по-силни, други – по-гъвкави, трети – по-кротки и нежни.

Появата на детето може да промени живота на човек напълно, кардинално и завинаги. Родителите пък напротив, смятат детето за свой „кръст“, охкат и се оплакват от него, вместо да разберат какви ценни неща им носи то и накъде ги тласка.

Ако възрастен, стар човек погледне назад към живота си и го анализира честно и искрено, той ще види, че повечето му заслуги, победи и постижения са неща, които той никога не би направил, ако нямаше деца. Детето е двигател. То тласка родителите си напред, показва им на какво са способни всъщност, доколко могат да бъдат самоотвержени, издръжливи, търпеливи и добри.

Често детето показва на родителите си и друг мироглед. И възрастните е добре да обърнат внимание на това, да се вслушат в думите му. Дали детето не казва истината? Душата на детето винаги избира родителите си от голяма любов, от огромно желание да им помогне да се проявят максимално.

Дори ако не ви е ясен висшият замисъл – със сигурност го има. Замислете се колко по-добри и по-мъдри сте станали, откак сте родители. Ако порасналото дете се отдалечава от вас, ако рядко ви прегръща и ви казва добри думи, значи сте сбъркали някъде, нещо не сте чули, нещо не сте разбрали. Но никога не е късно да разбереш, стига да имаш желание.

Ако детето е болно, значи е дошло на този свят, за да ви направи по-силни, да ви научи да се радвате на живота, независимо от всичко, да виждате щастието в малките прости неща, за да ви покаже, че сте невероятно силни. Да, такова дете е особен дар и не всеки е способен да намери силите за него.

По материали от https://zen.yandex.ru