Автор
Марина Стоименова

Децата в детската градина да учат за корупцията? Мооля?

Кое е най-важното, което детето трябва да научи в детската градина? Всеки нормален родител би изброил няколко неща: че трябва да се научи да се храни само, да спи следобед, да си играе и да общува с други деца, да танцува, да разговаря, да задава въпроси, да дели играчките си...

Според един чичко с вратовръзка на важен пост обаче, най-важното за децата в предучилищна възраст трябва да бъде... антикорупционното възпитание.

Мо-о-ооля? Анти... какво? Можете ли да обясните този термин първо на възрастните, aко обичате?

Самият “чичко” се явява председател на Комисия с много дълго име, чието значение и функция едва ли са известни на повече от една трета от българите. Името на комисията е КПКОНПИ - Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. А “чичкото с вратовръзката” е Пламен Георгиев, прокурор, бивш заместник-министър на правосъдието и бивш отговорник за затворите.

Той заяви, че провел разговори с кмета на Перник Вяра Церковска за „пилотно въвеждане на антикорупционно образование“ в детските градини – „вероятно чрез песнички, игри и подобни похвати“.

„Резултатите от това антикорупционно обучение ще се видят след доста години. Но виждаме, че има неразбиране в нашето общество относно понятието“, е гледната точка на Георгиев.

Оттук възникват серия въпроси обаче.

Има ли скрита корупция, според Пламен Георгиев, ако едно дете вземе насила играчката на друго дете, а госпожата каже, че това е напълно в реда на нещата?

Има ли скрита корупция, ако едно дете вземе насила играчката на друго дете и родителите се направят, че нищо не се е случило?

Скрита корупция ли е, ако Иванчо присвоява всички играчки на децата, но според възпитателката това е напълно в реда на нещата?

Изобщо, може ли човек на такъв важен пост да обясни нагледно и с пример точно какво има предвид под „корупция“? За да знаем, че е наясно с понятието, за чието приложение в градините се застъпва, не за друго.

Ами, че „корупцията” е сред най-сложните явления, с които се е сблъсквало българското общество в новата си история. И ако зрели и образовани хора не могат напълно да разберат порочността, която описва този термин, то как ще могат децата?

Ясно е, че понятието е привнесено от страни с по-богата демократична история и е доста по-обемно от нашенската „шуробаджанащина“, защото включва активното и системно участие на държавната машина.
Корупцията винаги означава „несправедливост“, защото изразява злоупотреба с постове, власт и възможности.

Да го кажем по детски: това е „игра в полза на по-силния“. И на този, който има власт.

Но у нас да си на държавен пост и да подпомагаш „с връзки“ или с обществени поръчки семейството, приятелите и братовчедите, никак не се припознава като „корупция“, дори напротив - спряга се като честно и морално дело в полза на близките.

В бизнеса също „няма такова животно“ - всички са наясно, че за да получиш каквото и да е било от който и да е държавен служител на висок пост, трябва да дадеш нещо.
„Даването“ и „вземането“ в актуалната политическа ситуация съвсем не са „корупция“, ами са се превърнали в единствената възможност да се случи каквото и да е в полза на когото и да е.

Та затова е съвсем логичен въпросът защо представител на именно тази държавна администрация решава да обучава, макар и словесно, най-невинните, най-незрелите и без съмнение най-чистите представители на обществото: децата? Нима е толкова неудобно да посочиш пример с някой възрастен, след като косвено признаваш, че обществото има проблем?

Но както децата в детските градини нямат нужда от сложни и неясни теории, така и самите граждани нямат нужда от това. Но от реални, положителни житейски примери за работа в полза на общността, а не на роднинско-приятелските кръгове - това вече е нещо, от което отчаяно се нуждаем. Основно ние, възрастните.

Ако примерите идваха от страна на хора на високи постове, които да показват „как се прави“, обучението на теория би било напълно излишно.

За съжаление реалността е друга...