Автор
Woman.bg

И Шотландия забрани шляпането на детето по дупето. Къде сме ние?

Закон, забраняващ пляскането на децата по дупето, прие Шотландия вчера. С това парламентът в страната даде категоричен израз на отношението си към физическата разправа над малчуганите от страна на родители, настойници, учители и други физически лица. В подкрепа на закона гласуваха 84 депутати, а против него – 29.

С това страната на хубавото уиски става поредната нация, която забранява телесните наказания на деца, и първата от Обединеното кралство, която окачествява този метод на възпитание като престъпление.


Очакванията са, че след като законът бъде одобрен от британската кралица Елизабет Втора, изпълнението му ще влезе в сила до 12 месеца.

По този повод първият министър на Шотландия Никола Стърджън не скри своята радост. По думите ѝ подобна резолюция ще позволи на децата в страната най-сетне да се ползват със същата защита срещу агресиите, както и възрастните.


Швеция е първата страна в света, забранила пошляпването на децата по дупето у дома. Това се случи през 1979 г., като подобно действие бе окачествено от законодателите като чиста форма на престъпление и грубо нарушаване на личното пространство на детето.

Сред държавите, последвали примера ѝ във времето и приели законодателство, което изцяло забранява физическите наказания върху деца, са Албания, Андора, Аржентина, Аруба, Австрия, Бенин, Боливия, Бразилия, България, Кабо Верде, Конго, Коста Рика, Хърватия, Кюрасо, Кипър, Дания, Естония, Фараорските острови, Финландия, Германия, Гърция, Гренландия, Хондурас, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Кения, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Монголия, Черна гора, Холандия, Нова Зеландия, Никарагуа, Норвегия, Парагвай, Перу, островите Питкерн, Полша и Португалия.

Как стоят нещата у нас? Според статистиката близо 70% от българите одобряват използването на "минимално насилие" върху децата – шамари, пляскане, издърпване на ухо. Това сочат резултатите от проучване на Националния център за изучаване на общественото мнение. И това е обяснимо, имайки предвид наложения векове наред у нас патриархален модел на поведение, според който плесницата и боят с пръчки в училищата са напълно позволени и препоръчителни прийоми за възпитание. Привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи.

Коментарът на социолозите е, че сред немалка част от хората съществува двоен морал по този въпрос. Изводът им се базира на факта, че 83% от българите смятат, че не трябва да има насилие вкъщи, но в същото време повечето от тях подкрепят шамарите.

Това, над което е добре да се замисли обаче всеки един от нас, е до какво може да доведат гневните реакции и физическото посягане от страна на родител или опекун над детето. Боят, шамарът, заплахите, високият яростен тон – всичко това няма да усмири детето, нито пък ще го накара да се замисли над сторената грешка. Единственото, което могат да предизвикат действия от такъв характер, е да породят у малкия пакостник чувство на гняв. А когато гневът завладее съзнанието, той ражда омраза. Омразата – агресия, а агресията – насилие. Никой родител не иска това, нали?

Четете още: „За“ и „против“ шамареното възпитание