Автор
Ева Григорова

Имунологът д-р Цветелина Великова разкрива топ 3 на най-важните фактори за изграждането на добър имунитет в детска възраст

Съвсем наскоро на пазара излезе книгата на имунолога д-р Цветелина Великова "Детският имунитет“, в която тя споделя ценна информация относно боледуването в детска възраст.

В нея специалистката засяга теми като кърменето, важността на храненето за подкрепа на имунната система, както и за имунопрофилактиката и употребата на имуностимулатори и имуномодулатори.

Малко след официалната премиера на “Детският имунитет” разговоряхме с д-р Великова, която ни разказа повече за своята първа книга.

Здравейте, д-р Великова! Наскоро на пазара излезе книгата Ви “Детският имунитет”, разкажете ни накратко какво ви подтикна да я напишете и за каква публика е предназначена тя?

Всичко започна със създаването на блога ми за имунологията два месеца след раждането на първото ми дете. Много ми се искаше да споделя някои мои прозрения за имунната система така че да бъдат разбрани и от хора с немедицинско образование. Струваше ми се, че имунната система е непозната, подценявана или всява страх. Така неусетно започнаха да преобладават теми, свързани с имунната система на бебета, майки, кърмене и т.н. Аудиторията на блога се оформи като основно родители на деца, по-малко пациенти с автоимунни заболявания. А идеята за книгата дойде от редактора на Сиела Димитър Николов, която идея приех с голяма радост.

Книгата “Детският имунитет” е предназначена за широката аудитория - основно родители на деца, но и всички хора, които биха искали да разберат с какво се занимава имунната система и как да я поддържаме в добра форма. Докато я пишех, неизменно на всяка страница си мислех - ако я четат хора с по-голям медицински интерес или професионалисти, работещи в сферата на здравеопазването, то информацията да е подходяща и за тях.

В кой период от развитието на детето то боледува най-много и кога всъщност можем да кажем, че имунната система на един човек е напълно узряла?

Най-много децата боледуват между 6-и месец след раждането и 2-годишна възраст. Тогава вече няма антитела, преминали през плацентата от майката към плода, а имунната система е най-незряла. Периодът с по-често боледуване при някои деца може да продължи и до 5-годишна възраст. Освен това е важно родителите да знаят, че периодът с тръгване на детско заведение често се отбелязва като период на “непрестанно” боледуване, като е добре те да се подготвят психически и физически за около 5-6 цикъла на боледуване. А чак в пубертета можем да кажем, че имунната система на детето е вече функционално достигнала тази на възрастния човек.



Голяма част от родителите се притесняват, че техните деца боледуват често, можете ли да ни споделите колко всъщност е нормално да боледува едно дете?

Има индивидуални различия при децата и възрастните, затова е трудно да кажем колко е нормално да боледува едно дете или възрастен. Но можем да кажем кога едно дете боледува твърде често - например, да прекара повече от 2 пневмонии за една година, повече от 4 ушни инфекции или синузита, да се налага употреба на венозни антибиотици, да настъпват усложнения, да се налага постъпване в болница и т.н.

В книгата са изброени 10-те предупредителни сигнала, които са полезни както за родителите, така и за други здравни професионалисти, да се прецени дали се налага допълнително консултиране и изследване по повод често боледуване от инфекции. Така че ако родителите се притесняват, и установят, че при детето им или при тях самите има няколко от тези сигнала, най-добре е да се консултират с имунолог, педиатър или ОПЛ и да се прецени дали се касае за имунен дефицит, друго заболяване с участие на имунната система или индивидуална особеност.

Можете ли да ни разкриете кои са топ 3 на най-важните фактори за изграждането на добър имунитет в детска възраст?

Топ три фактора по важност за имунната система са здравословният начин на живот (хранене, физическа активност, сън), имунопрофилактиката (ваксинопрофилактика, закаляване и други) и справяне със стреса.

Кой е най-разпространеният мит за детския имунитет?

Най-честият мит, с който се сблъсквам, е че детската имунна система се “натоварва”. Някои казват, че детската имунна система се натоварва от ваксините, особено когато ваксината е срещу няколко причинителя”. Други се опасяват, че имунната система се “натоварва” от посещение на детски ясли и градини. Трети разпространяват заблудата, че имуномодулаторите (имуностимулатори и други) “натоварват” имунитета. Най-често под “натоварване” се има предвид “потискане”. Нито едно от тези твърдения не е вярно и в книгата съм обърнала специално внимание защо е така.



Нека засегнем и може би двете най-горещи теми сред родителите, които имат малки деца, “градинският сопол” и “остатъчната кашлица”, какво Вашето мнение за тях?

Тъй като респираторните инфекции при децата са безспорно най-чести, то и проявлението ни е болезнено познато - хрема със секреция от носа. Децата си обменят микроорганизмите от носа и устата в детските заведения. Някои микроорганизми са полезни, други - болестотворни. Но докато се “изравнят”, то наблюдаваме и този “градински сопол”. Разбира се, понякога става дума за алергични заболявания, друг път кашлицата може да е признак и на друго заболяване. Затова тук отново е добре да се потърси мнение на специалист, особено когато тези оплаквания продължат твърде дълго.

В какви случаи бихте посъветвала родителите да се консултират с имунолог?

Родителите се интересуват силно от здравето на децата си, повече дори от за своето здраве. И когато децата са болни, започват да си задават въпроси дали имунната система на детето работи добре. В днешно време повече се знае за специалността имунология, за заболяванията с участие на имунната система. Затова и родителите търсят консултации с имунолог когато се притесняват, че имунитетът на децата не е достатъчен, или се съмняват за автоимунно заболяване, напр. когато “нещо му има на детето, но не се знае какво”. Много често след прекарана тежка вирусна инфекция (напр. Ковид, грип, коксаки, Епщайн бар вирус и др.) родителите търсят имунолог, за да се обсъди какво да се проследява оттук насетне, защото имунитетът е потиснат след инфекцията или има дебют на автоимунно заболяване.



Наподледък сякаш зачести предписването на имуномодулатори, в какви случаи е добре да бъдат предписани те и необходимо ли е преди това да бъдат направени изследвания на детето?

Повечето имуномодулатори са хранителни добавки, в тази връзка те могат да бъдат препоръчвани както от лекари, така и купувани свободно от родителите. Понякога това може да доведе до трудности в избора какво да се приложи или кога и как да се назначи.

Моята практика е да проследя какъв е моделът на боледуване от инфекции, да назнача изследвания и след обсъждане на резултатите, да препоръчам имуномодулатор, ако е необходимо. В някои случаи се налага да изключа наличие на автоимунно заболяване и чак тогава да коментираме приложение на имуностимулатор. При автоимунните заболявания при деца и възрастни, както и при репродуктивни проблеми, свързани с имунната система, също може да се прилага имуномодулираща терапия.