Автор
Весела Георгиева

Ирина Шейк призна: отглеждаме дъщеря си сами

36-годишната Ирина Шейк краси корицата на V magazine, а в откровеното интервю, което дава, разкрива доста лични неща - за моделството, семейството и майчинството.

Ирина признава, че не мечтаела да бъде модел, защото като малка била истинско „грозно пате“.

View post on Instagram
 

„Не съм избрала да бъда модел. Като дете ме тормозеха в училище, защото бях много слаба, имах големи устни и по-тъмна кожа, харесвах високи токчета. Спомням си, че едно лято рисувах в местната болница и за 31 дни работа получих 6 долара като заплата. Похарчих ги за чифт обувки...“

Професията на модел обаче й дава възможността да бъде успешна, независима и ѝ отваря много врати.

„След смъртта на баща ми, тогава бях на 14 години, в къщата ни останаха само жени - майка ми, която работеше на три места, две баби и сестра ми. Чувствах, че трябва да бъда мъжа. Моделството беше възможност да получа малко пари - така започнах кариерата си.“

View post on Instagram
 

Сега, когато има достатъчно възможности, Ирина може да си позволи най-добрите бавачки в света. Но тя не наема персонал, който да гледа малката Леа. Признава, че с Брадли отглеждат дъщеря си сами.

„Знаете ли, ние нямаме бавачка, така че понякога, когато приятели предлагат да отидем на вечеря или концерт, те винаги казват: „Знаем какво ще каже Ирина: ние нямаме бавачка“. Казват, че това е моят спасителен пояс. Но решихме да не наемаме бавачка. Да си майка е едно от най-прекрасните неща на света. Никога не съм предполагала, че ще ми хареса толкова много. Чувствам, че няма по-силна любов в този свят от любовта към детето. Просто е нещо много специално... Спомням си този Хелоуин, когато бях облечена като Бети Пейдж, Лея ме погледна и каза: "Не, свали го." И имам чувството, че тя ме държи на земята, защото казва това, което мисли - обичам я. Като майка се научих да слагам приоритети на времето си. Научих се да помня, че семейството е най-важното нещо.“

View post on Instagram
 

Е, все пак признава, че се налага да работи, въпреки сълзите на Леа понякога...

„Спомням си, че веднъж дъщеря ми се върна от детска градина и ме попита: „Ще ходиш ли на работа? Искам да останеш." Тя започна да плаче и аз казах: „Виждаш ли, че лампите са запалени в нашата къща и на масата има храна. Това е така, защото мама и татко ходят на работа.” Искам да я възпитам така, както ме възпитаха баба ми и майка ми, показвайки й, че в живота трябва да се работи много. Дъщеря ни расте в друга среда, но все пак трябва да поставим граници..."