Статистиката по въпроса е доста приблизителна, защото в много страни все още не е прието да се говори за следродилна депресия. Всичко това уж било глезотии и инфантилен хленч. Всъщност изобщо не е така и проблемът е много сериозен.

Жертва на постнаталната депресия станала и принцеса Даяна. През 1982 г. тя родила първородния си син, принц Уилям. Днешно време Кейт Мидълтън смело признава, че е имала депресия след раждането – но по времето на лейди Ди принцесите страдали, но се усмихвали със стиснати зъби. Даяна била принудена да се бори сама с тревогата, сълзите и чувството за пълно безсилие.

Дълги години по-късно, чак през 1995 г., тя разказала за проблемите си в обширно интервю за ВВС.

Тя признала, че е имала тежка бременност, постоянно се е чувствала потисната и изнервена и се самонавивала за всяка дреболия. Изпитвала непосилен натиск от страна на пресата и хората наоколо й. Кралското семейство не й помагало по никакъв начин, а само изисквало тя да изпълнява безупречно задълженията си. Лейди Ди споделила, че изпитала силно облекчение, узнавайки, че детето е момче – защото всички очаквали именно това.

После станало още по-зле.

„Събуждах се сутрин с пълната увереност, че не искам да ставам от леглото, че ако го направя, непременно ще се случи нещо ужасно“, припомня си Даяна в своята автобиография.

Тя не била страдала от депресия никога преди това. Чак по-късно, анализирайки всички обстоятелства, тя осъзнала, че тези години са били много тежки за нея и че тя е имала правото да иска да си почине.

Било й предписано лечение, но по-късно лейди Ди неведнъж заявявала, че много повече биха й помогнали свободното време, личното пространство и подкрепата от страна на съпруга и семейството й. Тя не разполагала с нито едно от тези неща и психологичните й проблеми разклатили и без това проблемния й брак.

„Уви, моите проблеми само дадоха на всички повод за клюки – вижте, това е психически неуравновесената Даяна, тя е заплаха за цялото кралско семейство!“, горчиво казвала принцесата.

Депресията ту отстъпвала, ту се връщала. По време на рецидивите лейди Ди се самонаранявала и си нанасяла порязвания.

„Когато никой не ви слуша или се чувствате, все едно никой не ви слуша, може да стане какво ли не. Когато някой държи твърде много болка у себе си, той може да поиска да причини болка и на някого отвън, за да заглуши онази, първата. Но ако хората поначало не ги е грижа за вас, дори и това няма да помогне – онези, които поначало не искаха да проявят състрадание, решиха, че се опитвам да привлека внимание. Уви, дори и да се намирам постоянно на фокуса на медиите, това изобщо не означава, че нямам нужда от съчувствие и подкрепа“, пише тя.

Тя получавала подкрепа само от простите хора, които обожавали своята „народна принцеса“. Но дори когато депресията отстъпила, Даяна усещала все по-малко любов от страна на съпруга си, което довело до дългогодишна булимия.

„Аз обикалях цялата страна, утешавайки най-различни хора – болни, умиращи, бедни и самотни. Но когато се прибирах вкъщи, мен нямаше кой да ме утеши. Затова нападах хладилника. За жалост никой не можеше да разчете сигналите ми с молба за помощ“. Спомените за времето, което трябвало да е толкова щастливо за младата майка, били ужасно горчиви.

Честите хранения осигурявали на Даяна временен комфорт, но после тя поглеждала с отвращение корема си и тичала към тоалетната, за да изхвърли час по-скоро изяденото. Това бил един чудовищен затворен цикъл, от който тя трябвало да се измъкне сама, без никаква помощ от семейството.

Откакто лейди Ди е преживяла своя личен ад, са минали вече над 30 години. Положението обаче не се е променило. На младите майки все така им е неудобно да си признаят, че им е зле. Те са сигурни, че околните ще ги упрекнат в разглезеност и безпричинно мрънкане. Важно е обаче да се говори за това. Ако забележите у себе си признаци на депресия, обърнете се за помощ към специалист. Никоя жена не заслужава да остане съвсем сама, изправена пред такъв проблем.