Темпераментът е онази част от личността, която е генетично заложена в нас, от момента на раждането.

Или това може да са и отличителните черти на характера ни.

Логично е тогава да си помислим, че всяко едно бебе идва със своя индивидуалност, свой темперамент, който бива генетично заложен в него.

С течение на годините той се развива и проява в различни ситуации, в които попада детето.

Макар и да ви се струва рано, бебчето проявява своя "характер" още през втория месец от раждането.

Може да не умее все още да общува вербално, така както ние го правим, но плача, усмивките и гукането също са форма на комуникация със света.

Дали ще реагирате бързо или пък ще се забавите, щом чуете бебето да плаче, ще е знак за него какво представлява заобикалящата го среда.

Бързо ще се ориентира дали ще му отговорят, когато "повика" мама или ще трябва още дълго да плаче и по-силно, за да дойде някой при него.

Как стоят нещата всъщност - всеки един родител още преди да е станал такъв е бил съветван да не носи бебето непрекъснато на ръце, защото така щяло да свикне и няма да иска да си стои в креватчето.

Да не скача веднага щом бебето се разплаче, а с цел да се научи да се успокоява само да го остави да поплаче.

Целта на тези препоръки е от самото начало бебето да си изгради един режим, към който да привикне и всичко да е по-лесно. Само, че тези препоръки не са особено верни, защото за бебето плачът е един от начините, по които то може да общува с майка си.

То не може да й каже кога е гладно, кога му е студено или топло, кога се страхува, кога го боли стомахчето, кога му се спи или просто иска да бъде гушнато.

Бебето е прекалено малко още, за да се "лигави". То търси комуникация с майка си и плачът е израз на тази особеност в характера.

Разбира се то може да е нервно и когато майката е нервна. Бебетата са като барометър за чувствата на майката, ако тя го взема нежно и му говори спокойно и то ще е спокойно и ще заспи гушнато в прегръдката й.

Но ако не съумее една майка да се контролира и позволи нервността й да проличи в поведението й, бебето няма да спре скоро да плаче.

Затова много пъти се казва, че една майка на първо място трябва да е спокойна, ведра и усмихната. Така ще помогне на детето си да се адаптира по-лесно, а и ще го моделира правилно.

Единственото, от което се нуждае едно бебе е любов. Любовта трябва да прозира във всяко едно действие, което извършвате заедно - дали го държите, играете си, приспивате го или му говорите, трябва да го правите с цялата любов, която се побира в голямото ви майчино сърце.

Така и характерът на вашето бебе в последствие може да стане по-благ.

Източник: mamita-bg.com