Когато умеете да се владеете и сте спокойни, успявате да обясните на детето защо то трябва да бъде лишено понякога от внимание, любима вещ или лакомство.

Друг път обаче, ситуацията става напечена и ви се ще да „го поставите на мястото му" с един крясък или шамар.

Детето вярва, че то е специално в света, в който живее.

Всичко наоколо му се вижда незначително, ако не засяга негови проблеми като желанието да има шоколадово яйце на секундата или майка му да му отделя цялото си време, за да си играят.

Егоизмът му е особено засилен спрямо родителите. Те трябва да изпълняват желанията му, в противен случай то смята, че не го обичат достатъчно.

Един от кризисните моменти в живота на детето е, когато се роди по-малко братче или сестриче.

Вниманието, което се отделя към бебето, кара детето да се чувства излишно и пренебрегнато.

Всеотдайната обич към мъничето вкъщи се поражда с времето.

Най-добрият начин да преодолеете кризата е като накарате детето да се чувства съпричастно с отглеждането на бебето.

Показвайте му как се сменят памперси и как се храни новороденото.

Уверете го, че всичко е като преди, даже ще стане още по-хубаво, защото щом бебето порасне, ще може да си играят.

Най-важното е да успеете да създадете у него загрижеността и отговорността към по-малкия човек. Така със сигурност ще съумеете да изградите хармонични отношения между тях и за в бъдеще.

Недейте да игнорирате детето и да го гоните в другата стая да си играе само, защото сега имате ангажименти с бебето.

Детският егоизъм се проявява в различни форми, но хубавото е, че родителите могат да се справят с него, ако не угаждат за всичко на мъника.

Във всеки момент от израстването си той трябва да знае, че светът не се върти около него и освен със себе си, трябва да се съобразява и с желанията на околните. Дори сега да се муси, след време ще ви бъде благодарно, че сте го направили добър човек.

Източник: mamita-bg.com