Според скорошни научни изследвания приликата, която имат между себе си майките и техните дъщери, излиза извън рамките на обичайните ни разбирания. За момичетата е характерно да копират поведението на майка си и на зряла възраст, да споделят с нея радостите и терзанията си. Всъщност за тази духовна близост има научно и дори неврологично обяснение.

Фумико Хьофт, доцент от катедрата по психиатрия към Калифорнийския университет, първа изследвала структурите на главния мозък на биологически родители и техните деца с помощта на скенер. В резултат стигнала до извода, че структурата на мозъка и афектните разстройства се предават генетично от майка на дъщеря.

Мама ни разбира най-добре!

Особеностите на циркулацията на нервните импулси между кората на полукълбата и елементите на лимбичната система на мозъка, която отговаря за регулирането на емоциите и на свой ред е свързана с проявите на симптоми на депресия, се предават с по-голяма вероятност от майка на дъщеря, отколкото от майка на син или от баща на децата му от мъжки или женски пол.

Това откритие предполага, че майката от една страна е способна да разбере по-добре от всеки друг член на семейството какво преживява дъщеря ѝ, защото може да си представи, че самата тя е в подобни обстоятелства и да преживее подобни емоции.

Когато се карат, става страшно

От друга страна такова кортико-лимбично взаимодействие може също така да означава, че майката и дъщерята могат да имат еднакви типове личности. Тъй като емоциите им и контролът над тези емоции ще са много подобни, може да се очаква, че при необуздан темперамент или избухлив характер разногласията между майката и дъщерята ще се изразяват с доста бурна форма.

„Уникалността на нашето проучване се крие в това, че ние за пръв път обединихме цялото семейство и сканирахме структурите на главния мозък, както на родителите, така и на децата, за да видим доколко си приличат невронните им мрежи“, пояснява Фумико Хьофт.

Това може донякъде да обясни разпространеното мнение, че майките обичат повече дъщерите си, а бащите са по-привързани към синовете си. „Каквато майката, такава и дъщерята“ – не само на външен вид, но и от гледна точка на неврологичните реакции и емоционалните механизми.