Всички деца обичат да рисуват. Не е тайна и фактът, че малките художници могат да ни кажат много чрез рисунките си. Всичко онова, което са преживели, което ги е развълнувало и впечатлило, което ги е разплакало или разсмяло, уплашило или огорчило, неминуемо намира отражение върху платното.

Ето защо, зад обикновените и простички сюжети и изображения на мама и тате, или на други персонажи от живота на детето, се крие много повече, отколкото виждаме на пръв поглед. От значение е не само какво, но и как рисува детето – т.напр. психолозите обръщат внимание както на големината и височината на образите, така на разстоянието между тях. И макар че малчуганите най-често рисуват семейството си, пейзажи, принцеси или битки с войници и роботи, по-долу ще обърнем внимание на онези изображения, които разкриват много за емоционалното състояние на детето, за неговите чувства и преживявания.



Животни

Децата обожават да рисуват животни. А последните, от своя страна, са благоприятно поле за изява на въображението. Това е мястото, където ще видите розови слонове, жълти костенурки или дори летящи крокодили. Фантастичните образи, които оживяват изпод пръстчетата на малките художници, са израз на страстта им към приключения, както и на красотата на безграничната детска фантазия.

Според някои психолози рисунките на животни са алегория – по този начин децата виждат хората. Неслучайно в анимационните герои 90% са животни – те говорят и пеят, смеят се и плачат, мислят и чувстват, също като човешките същества. Чувствителността на мъниците е толкова реалистична при изобразяването на техните образи понякога, че не само специалистът, но и обикновеният страничен наблюдател лесно може да открие в образите им не само любов и възхищение, но и страх и респект според начина, по който детето ги е пресъздал.

Цветовете

Цветовете, които малкият "да Винчи" обича да използва, също могат да разкрият по нещо за него. Според експертите колкото по-изпъстрена от различни цветове е една детска рисунка, толкова по-щастливо и уверено в себе си се чувства детето. Цветните рисунки подсказват и за емоционална стабилност и усет към красотата. По-енергичните и общителни хлапета обикновено посягат към ярките и топли цветове, а по-затворените, плахи и срамежливи – към по-студените. Психотерапевтите са категорични, че всеки цвят си има определено символно значение:

Тъмносиньо – концентрация, внимание, интелект
Зелено спокойствие, независимост, упоритост
Червено – сила, хиперактивност, възбудимост
Жълто – жизнерадостен характер и оптимизъм, но ако детето е избрало този цвят за единствен за рисунката си, обикновено означава, че е подтиснато.
Виолетово – талнат към изобретателност и интуиция
Кафяво – потиснатост и тъга
Черно – меланхолия, липса на виталност
Сиво – склонност към самовглъбяване.

Семейството

Рисунките, изобразяващи членовете от семейството, разкриват неподозирани подробности от характера и отношението на детето към всеки един от тях. Т. напр. картина - автопортрет, показваща дядо и внуче, хванати за ръка, като авторът на рисунката е стъпил на възвишение, така че главите и лицата им да са на едно ниво, означава, че детето се чувства щастливо, толерирано и разбирано в компанията на своя дядо. И обратното – ако художникът е изобразил себе си прекалено мъничък в сравнение с ръста на мама или на тате, това може да издава чувство на малоценност и потиснатост.

За детето е особено важно да подчертава с надписи кой е на снимката – мама, тате, батко и т.н. С това то показва важната роля и значимостта на тези хора в неговия живот. Топлите цветове и елементите, които заобикалят семейството – цъфнали цветя, дървета със зелени корони, слънце, също олицетворяват семейната обстановка. По тях може да се съди дали семейството се разбира, или живее в скандали. Споровете и караниците обикновено детето изразява чрез рисуването на много облаци, придружени със светкавици и проливен дъжд.

Няколко тревожни знаци, за които е добре да следим

- Ако всеки път, когато детето ви нарисува нещо на вас ви се струва, че в картината има нещо притеснително;

- Ако някои части във фигурите винаги липсват – например ръка, крак, глава…

- Ако очите са кривогледи или са празни;

- Ако детето задрасква често всичко;

- Ако има твърде много тъмни цветове и картините са основно мрачни и зловещи;

- Ако рисунките са мънички или са разположени на малко място на листа;

- Ако детето винаги отказва да рисува или да опише картината, която е нарисувало;

- Ако едни и същи рисунки се повтарят твърде често;

- Ако фигурите са празни;

- Ако формите не са завършени.

Четете още: Ценностите, които всеки родител трябва да култивира у детето си