Автор
Антония Михайлова

Не се заблуждавайте! Децата не пречат на кариерата, те са Щастието

Има една особена порода жени, които настръхват от ужас само при мисълта за дете. Ако пък, не дай боже, неволно се изпуснете и им пожелаете бебе, тогава, бедна ви е фантазията... Рискувате целият им безпощаден гняв да се излее като буреносен дъжд върху главите ви, барабар с гръмотевиците.

Обикновено това е тип градска модерна жена. Неомъжена. Или разведена. Властна. Гонеща кариера. Свободолюбива. Себелюбива. Независима. Приспособима. Влиятелна. Силна. Чуе ли за деца, получава уртикария. Стряска се само при идеята за семейство. Обича да се грижи за себе си и ежедневно инвестира в своята външност. Ходи на фитнес. Поддържа се, обожава пътешествията. Не по-малко си пада по забавленията и гръмките компании. Майчинството за нея е тема табу.



В повечето случаи представителките на този вид, набиращ все по-голяма скорост на разпространение, трескаво се опасяват, че детето ще навреди на кариерата им, ще съсипе чара им, ще провали всичките им невероятни бъдещи планове и мечти. Ще ги превърне в отрудени, угнетени, мрачни, физически и емоционално потиснати и незадоволени Пепеляшки. В чистачки и готвачки, търсещи разтуха единствено в хълцащите обятия на безкрайните сапунени саги по телевизията – единствена алтернатива и утеха на провалените им амбиции.

И защо се случва това? Навярно някои от вас ще кажат, че мъжете станаха жени, а жените – повече мъже от мъжете. И ще бъдат прави. Фитнес салоните са пълни с млади момичета, пръскащи селфита с патешки устни и мъжествена мускулатура, загубили от обаянието си, от естествения си чар. Вместо да усъвършенстват собствените си заложби, се впускат в безсмислена надпревара с мъжете, и то на тяхна територия. Борят се за високи постове и лидерски позиции. Жени без желание за деца. Без майчин инстинкт. Ми ако родят, боже опази, горките им гърди..., ще заприличат на изсъхнали чушки, без следа от някогашната им прасковена закръгленост. Изобщо, ей такива ми ти работи, такива ми ти кахъри...

Знаете ли, имам една приятелка - представителка точно на тази порода жени. Ще я нарека Лили. Веднъж, преди няколко години, докато си хортувахме сладко и по приятелски, от дума на дума стигнахме до темата за майчинството. Точно тогава, без много да се замислям, непринудено ѝ пожелах да си роди и тя едно прекрасно и здраво дете. Гръм разцепи ясното небе.

Лили внезапно смръщи вежди. Пред мен седеше самият Зевс. "Той" ме прободе с яростен поглед и гневно отсече: "Само това не ми пожелавай!" Имах чувството, че Лили ще скочи всеки момент върху мен, ревностно защитавайки позицията си. Дишането ѝ се учести. Ноздрите ѝ се разшириха. С разтреперана ръка Лили отпи глътка чай и, успокоена от аромата на мента, въздъхна. Стресната от реакцията ѝ, кимнах с глава и небрежно преминах на друга тема.

Днес Лили е на 48. Няма деца. Няма партньор. Е, навъртат се разни около нея. Но е с чепат характер. Пък и все на камъни удря. Кандидати за ръката ѝ все още не липсват. Макар и наближаваща 50-те, Лили притежава особено и рядко очарование, което я подмладява с поне 10 години. Има едно специално обаяние и красота, които дори и малките упорити бръчици под очите ѝ още не могат да заличат. Такава е Лили. Хубава. Непокорна. Шумна. Купонджийка до втръсване.

Неотдавна отново я срещнах. Беше тъжна. За първи път от много години виждах Лили толкова посърнала. Попитах я дали всичко е наред. Думите ѝ още отекват в съзнанието ми, подобно на ехо, потъващо в далечината. "Не съм щастлива. Омръзнаха ми всичките тези сбирки, преструвки, целият този фарс и измамни веселби, в които се запилях. Искам някой ден, като се прибера у дома, на вратата да ме посрещне малко и мило личице, да ме прегърне, да ме попита: Мамо, добре ли си?, Мамо, взе ли ми подарък?, Мамо, носиш ли ми шоколад?, Мамо, кога ще ходим на кино?, Мамо, къде си ми скрила стикерите?, мамо..., мамо... Чудна дума. Какво ли е усещането, когато я чуеш от устата на едно новопоявило се мъничко човече, и тази думичка е отправена не към жената на съседната маса, а точно към... теб? Искам да разбера. Но вече е късно. Докторът каза, че не мога да имам деца. Едва ли някога ще го разбера. Самотно ми е вече в шумните компании. Омръзна ми да скитам по света. Нагледах се. Всеки се прибира при любимите хора, при децата си, при семейството си. Аз си нямам такова. Нямам си никого. Празниците са пусти и тъжни..." Лили беше отчаяна. Призна ми още, че все по-често мисли да си осинови дете. Беше сигурна, че ще го направи...



Не, мили момичета! Децата не пречат на кариерата! Не пречат на забавленията! Не пречат на живота! Заблудата е голямата пречка. Тя е "бодливият храст" по пътя към щастието!

Спрете да възприемате детето като трън в очите на бъдещето. Детето е поривът! То е крилете на птицата, наречена Щастие. То е смисълът и радостта. Завръщането в детството. Надеждата и вярата. Прераждането и пречистването. Съзиданието и творчеството. Копнежът по непреходното и величието на мига.

То е ученикът и учителят едновременно. Изворът на житейска мъдрост и любов. Възхитително е да имаш привилегията и шанса да бъдеш част от съзряването, от израстването на едно крехко същество – чудо, сътворено от магията на живота. Да потъваш в големите му любопитни очи, да се докосваш до душата му – чиста и сияйна като изгрева на новия ден. До вълшебството, вълнението и вдъхновението, наречено Дете!

Четете още: 30 житейски мъдрости, на които искам да науча сина си