Повод за днешната ни тема е един абсурден и непонятен за всички нас казус, повдигнат в репортаж на bTV. В него няколко български майки споделят шокиращи факти, касаещи дейността и бруталната политика на социалните служби в Норвегия.

Български семейства бягат от Норвегия, след като са подредили там целия си живот, за да спасят децата си, показа разследването на Мария Цънцарова.

Деница Димитрова – Спасова е българка, която живее в Норвегия и е, меко казано, стресирана и смутена от преживяното от нея и семейството й в страната на фиордите. "Всичко започна, след като си взехме куче. Нормално е кучето да лае, но съседите ни това ги дразнеше. Подадоха сигнал до социалните, че двете ни деца са подложени на тормоз и не спират да плачат. Имаме две близначки. Нормално е децата да плачат. Има брутални случаи на отнемане на деца от биологичните им родители. Няма значение откъде си, каква религия изповядваш. Социалните са държава в държавата. Те разясняват на децата, че могат да не си оправят стаята, че могат да не си учат уроците, че могат да се прибират и да си лягат, когато си поискат. Предупредиха ни и взехме решения да напуснем Норвегия. Ние сме чакали тези две деца толкова време. Нямаше какво да рискуваме. Продадохме къщата, купихме билети и напуснахме. Норвегия е прекрасна страна, с прекрасна природа. Ако решиш да отидеш там с деца обаче, прочети, информирай се и разбери, че трябва да спазваш непосилни закони", разкрива потресената майка.

Всъщност, мотивът за повдигането на този проблем у нас е ужасяващата история на Цветелина. Българска майка, на която са отнети децата по изключително неразбираем и абсурден начин от въпросните социални служби в Норвегия. Цветелина е била омъжена за норвежец, с когото се разделя преди три години. Тогава именно той започнал да се държи изключително студено и агресивно към нея. Причина за това било решението на съда, според което децата трябвало да прекарват 70% с нея и 30% с баща си. В резултат на това бившият й съпруг започнал да настройва децата си срещу майка им и България. Поведението му обаче дало обратен ефект – с думите и отношението си той настроил децата си не срещу нея, а срещу себе си. Под предлог, че се притеснявал за психическото състояние на децата си, норвежецът завел дело срещу Цветелина за отнемане на децата й. За целта прибегнал до помощта на безмилостните социални служби в Норвегия.

И тук, забележете, идва най-шокиращият момент! За да намерят причина да вземат децата й, социалните служби й направили тест за интелигентност. Резултатите, които българката дала, се оказали над средното ниво - повод на служителите да стигнат до абсурдното заключение, че майката е достатъчно интелигентна, че да борави изключително успешно с опитите си за манипулация над децата си.

А социалните служби само това и чакали. Действията, които служителите предприели незабавно след проведения тест, приличат на картини от зловещ кошмар – кошмар, от който Цветелина до днес все още не може да се събуди.

Децата – момченце на 10 години, и момиченце на 11 години, били хладнокръвно отскубнати от обятията на плачещата им майка, докато през сълзи уплашените малчугани умолявали служителите да не ги разделят от нея. През първите 5 дни Цветелина нямала никаква информация за тях. Едва след това научила, че те били дадени на приемни семейства и което е още по-абсурдното – в две различни приемни семейства, намиращи се на 200 км разстояние едно от друго. Фактът, че децата били брат и сестра, изобщо не бил взет под внимание от страна на социалните служби.

„Аз нямам никакъв контрол над децата. Посещавах ги няколко пъти седмично, винаги в присъствието на член на социалните. Нямах право да посещавам училищата, в които учат. Сега вече ми забраниха да виждам децата, защото мога да ги манипулирам и да ги принудя да избягат, въпреки че им отнеха паспортите. Вече една седмица не съм чувала децата си. Нямам право да им звъня. Могат да ме обвинят, че им нанасям психически тормоз. Аз спазвам тази забрана. Обърнах се към българските институции. Надявам се те да се намесят и да помогнат на две български деца. Писах писмо и на премиера. Надявам се да ми помогнат", през сълзи споделя на финала ужасената Цветелина.

Всъщност, за какво става наистина въпрос?!

Норвегия отдавна е известна с абсурдната си държавна система за приемни грижи, както и със звучащите фрапиращо политики на насилствено отнемане на деца от родителите им.

В Норвегия законодателството е много стриктно по отношение на децата и всяка клетка от обществото – учители, медицински работници, съседи, са задължени да докладват дори при най-малкото съмнение, че някое дете е в риск. През 2015 г. там отпада обвинението за клевета, тоест анонимен сигнал, който съдържа неверни данни за дете, няма да бъде наказан. Това мотивира много хора да злоупотребяват и да сигнализират службата за закрила на детето при най-малкото съмнение за тормоз над дете, без дори той да е подплатено с доказателства.

От една подобна кощунствена ситуация, придобила размерите на (без)закон(ие), не може да се очаква нищо добро. Това, което може да произлезе от нея, са единствено възможностите за корупция, изнудване, търговия с деца, клевети и безпрецедентно разпореждане със съдбата на цели семейства!

Според данните за 2016 г. в Норвегия са родени 58 890 деца, а броят на сигналите за деца в риск е 58 200. Случаите на намеса на службата са 54 620?!

В 60% децата остават в домовете си и им се помага вътре в дома, но в 40% от случаите децата са отнемани от техните семейства. С други думи, ако вие се намирате в момента в Норвегия, имате деца и бъдете посетени от социалните служби, вероятността собствената ви рожба да ви бъде безжалостно отнета, е огромна!

Недопустимо е... Недопустимо е чиновниците от социално или от което и да е друго ведомство, в която и да е страна, да имат правата да отнемат насилствено детето от опеката на родителите му! Абсурден е подобен акт, както е абсурдно и предаването на детето за осиновяване или в ръцете на приемни родители да се извършва без наличието на съдебно решение! Това накърнява не само родителските и човешките права на родителя, но и интересите и бъдещето на самото дете!

На какво се дължи подобен чудовищен закон, и то в страна, известна с икономическия си просперитет?! Дали става дума на несъвършенства, или на недомислици на текстове в закона, можем само да гадаем. Сигурна съм обаче в едно – цялата тази политика на норвежките социални служби може да говори само и единствено за едно – за моралната и духовна деградация на цяло едно общество!

Четете още: Ужасът на джендъра: Градините за безполови деца