Не е тайна, че децата учат най-добре, като наблюдават, представят си нещо и след това го правят. Повечето родители с първо дете често се учудват как то не проявява почти никакъв интерес към играчките, а предпочита да разучава вещи от бита, а по-късно се опитва да се научи и да ги използва. Аз също бях от тези родители и за мен беше изумително, че моето момченце Мишо предпочита ключовете ми, кърпичките за дупе и всякакъв вид опаковки пред играчките, които старателно му бях избрала.

С порастването му започнах да наблюдавам, че все повече се интересува от дейностите, които правим у дома - чистене, пране и особено готвене. Дълго време най-голям интерес предизвикваха тенджерите, а днес арсеналът му е още по-разширен.

Оказва се, че т.нар. въображаеми игри развиват когнитивните способности на детето и буквално представляват упражнения за мозъка, които го развиват и му помагат да се научи да взима решения. Разбира се, те развиват и въображението, което всеки възрастен след това използва в ежедневието си.

Специалистите споделят, че с порастването на детето ролевите игри биха могли да повлияят още върху емоционалното му развитие, усещането за емпатия, речевите способности и фината моторика.

Любопитното е, че подобен тип игри и сценарии могат да се използват от родителите и в ежедневието, за решаване на различни проблеми, като например нежеланието за смяна на пелената. Родителите на малки и опърничави тодлъри със сигурност знаят, че се появява периоди, в които децата не искат да си сменят пелените, а понякога нямат желание и да се къпят. В такива моменти бихте могли да опитате да разиграете някакъв измислен от вас сценарий.

Мишо имаше период, в който ми беше много трудно да го накарам да седи на едно място, за да му сменя памперса. Светът около него му е толкова интересен, че подобен тип занимания обикновено не са му приоритет. Затова реших да опитам да сменяме памперса на една от неговите плюшени играчки - мишката. Много е важно подобен тип въображаеми игри да бъдат организирани, така че да бъдат удобни за детето и по възможност да включват елементи, които то познава. Организирах всичко на неговата малка масичка, взех от бебешките му памперси и започнахме да сменяме пелените на мишока. На масичката сложих и кремчето Бепантен Унгвент, което често използваме в ежедневието си. Вече ви споделих колко съм доволна от него. Докато сменяме плюшената играчка обикновено му обяснявам и за какво служи кремчето: “то предпазва кожата на твоето дупе и на това на мишока от зачервяване”. Допълнително бих ви споделила, че Бепантен Унгвент поддържа оптимално ниво на влажност на бебешката кожа и съдържа естествените съставки декспантенол и ланолин, които защитават кожата както отвън, така и отвътре.

Този подход, както може би повечето неща в родителството, изисква доза търпение и упоритост. След като в продължение на няколко дни сменяхме заедно памперса на плюшената играчка, Мишо реши, че все пак това занимание не е толкова неприятно и има нужда от него. Сега, щом взема мишока в ръце, той знае какво следва и възприема всичко по-скоро като игра, отколкото като досадна рутина.

Вкъщи освен на детската кухня, която определено му е фаворит в игрите, Мишо обича да храни плюшената си панда и да я слага заедно с мишока да спи, а като цяло игрите и въображението са чудесен начин да научим децата си на нещо ново и полезно.

Ще ми бъде любопитно дали и вие използвате игрите като практичен метод за обучение при най-малките?